Join the new world

Здравейте!



Всичко започна когато случайно видях една снимка, много подобна на тази. Под нея пишеше: “Църквата “Успение Богородично” 1938 г., невъзстановена след пожара 1906г.” Замислих се. Защо не са я възстановили повече от 30 години? Е имало е 3 войни, но все пак… Не прилича на комунистически атентат, ако беше щяхме да сме чували за него…

Разхождайки се из улиците най-накрая успях да открия същинския “стар град”, а не центъра, който носи същото име и е застроен брутално на места… В същност това бяха около 10-15 възрожденски къщи и една църква, според табелите единствените оцелели след “големия пожар от 1906г.” Брей, викам си защо не са загасили къщите, нали морето е близо. Даже с менци и кофи биха успели да ограничат огъня, все пак града е на морето... Реших да си направя труда да разбера какво точно е станало.

Ситуация в България към 1906-та година.

Към началото на 20-ти век в южна България живеят компактни маси гръцко население. Многобройни са в Пловдив, Асеновград и особено по южното черноморие, от Бяла до Ахтопол. Това е период на напрежение както между България и Гърция, така и между българската и гръцката общности в България. Това е и кулминацията на българската борба за църковна независимост, която аз си мислех, че е приключила 1870-та… Напрежението нараства особено след клането на гръцките андарти в село Загоричане – костурско. Тогава зверски са убити 62-ма души, като не са пощадени жените и децата. Множество трупове са обезобразени и разчленени. Това е и периодът, в който от патриаршията са отнети много църковни имоти в Пловдив, Станимака(Асеновград), Татар-Пазарджик, Русе, Балчик и други градове. Отнет от патриаршията и манастирът “Св. Георги”, тогава в покрайнините, сега в новия град на Поморие.



Ситуация в Поморие към 1906г.

По това време Поморие вече е отстъпило първенството на Бургас, но си остава вторият по големина град на южното черноморие. Етническия състав е бил подобен на повечето южночерноморски градове 75-80% гърци, като турците са под 5%... Интересен факт е че не всички гърци са били “кореняци”, имало е преселнически вълни от Македония, Тесалия, дори независима Гърция, включително и гърци от Загоричане. Интересен факт е че в околния селски хинтерланд населението е почти 100% българско. От 1878 до 1906-та година с едно единствено изключение всички кметове са гърци! Има и силен, реакционно настроен гръцки владика. Политически партии на практика няма. Всичко се върти около контрола на църквите, училищата и останалите общински сгради. Т. е. Имало е само 2 партии: владишка и противовладишка. Освен църковните борби недоверие се създава и от факта, че мнозина анхиалски гърци лятото изчезват “на гурбет”, а в същност се присъединяват към андартите биещи се с българските чети в Македония. Но според някои изследователи не бива да се подценява и социалната част на конфликта. Повечето икономически перспективни дейности в града – солодобив (по това време Анхиало е единственото място където се добива сол в България), лозарство, риболов са “окупирани” от гърци.



Погромът

Всичко започва сутринта на 30-ти юли 1906г. Българи от околните села отиват на служба в манастира “Св. Георги”. Макар и отнет в полза на екзархията, той остава под контрола на гръцкия владика. Българите не само, че не са допуснати до служба, ами да посрещнати с изстрели. Има няколко ранени. Българите се въоръжават, а гърците от своя страна отстъпват към града с цел да го отбраняват, но са отблъснати и принудени да се защитават, барикадирани в обществени сгради, най-вече в църквата “Успение Богородично”, където имало складирано оръжие и муниции. Битката продължава през целия ден, като пламва пожар. Нито жандармерията, нито пожарната, дошли от Бургас успяват да се справят. Чак вечерта, когато се намесва армията, гърците слагат оръжие. Но пожарът гори цял ден и цяла нощ. Убити са 14 души (4 българи), ранените са около 60. Изгорели са 91% от постройките, всички обществени сгради, включително всички училища, оцелелите къщи са главно в българската част на града. Оцеляват и 2 църкви. Градът се възстановява десетилетия. На айро-снимката от 1918-та се виждат ясно следите от пожара. В източната част (за жените в дясно) се виждат оцелелите къщи, а в северозападната вече е започнат новия град, построен с държавни помощи. Най-голямата сграда в средата на “нищото” е църквата “Успение Богородично”.