Join the new world

На гости на приказчуна

От върха на вулкана се виждаше дългата река Бланда, която водеше до дома. От кратера излизаше бяла пара, пощадявайки околната местност.
Ото засенчи с ръка очите си, а после посочи на спътниците си.
- Там. Ето там е колибата на Убе приказчуна.
- Приказчун? Какво е това?- учуди се Магда.
- На нищо не се учудвам вече. Всъщност- тази земя започва да ми се се струва позната. Възможно ли е да съм се излюпил тук? – намеси се в разговора Спиридон.
- Приказчун е човек, който помни и разказва истории. – продължи Ото, без да обръща внимание на думите на дракона.
- Магьосник ли е? – попита Хита.
- Не, но е мъдър човек. От него се учат поетите, наречени скалд, за да пишат баладите си.
Там ще отпочинем и потърсим отговори за плочката с руни.
Хита докосна торбата си, просто да провери дали скъпоценната реликва е там.
Драконовите криле прошумоляха в индиговото небе, отнасяйки дружината към нови приключения.

Великанът

Домът на Убе всъщност беше едно закътано място, заобиколено от скали, което изобретателният червенокос великан бе покрил с дървени трупи и клони. Широкото помещение можа да приюти дори и двата дракона, учтиво отърсили снега от крилата си, преди да се вмъкнат във великанското убежище.
- Ото, стари приятелю! Влизайте, влизайте! Отдавна ви чаках.- рече с дебел глас домакина.
- Откъде знаеше, че ще дойдем? – попита Магда, зиморничаво свела лице към огъня.
- Нищо не е тайна по ветровете на времето за приказчуна. Тъй редя истории за минали и бъдни дни, за съдбовни пророчества и забравени герои.
- Ха, ти сега ще кажеш,че и ние сме в едно пророчество? – засмя се Ото.
Великанът нищо не отговори, но се зае да разлива вечеря от големия котел за гостите си.
Фрам и Хита опитваха от вкусната яхния, заслушани в разговора на учител и ученик, но твърде уморени, за да участват в него.
Спиридон и Фрида спяха, споделяйки топлината си, а може би – и сънищата си.
Ветровете шепнеха нещо. Този повей можеше да се усети със сърцето. Беше нещо познато и недоловимо за ума, но го имаше. Шепотът на Ледената земя, с нейните древни истории и предсказания.
Хита гледаше как Убе срича плочката на джуджето и се мръщи, мърдайки устни.
Щеше ли да разгадае написаното? Съчките пукаха във великанското огнище и тя заспа.

Спомени от миналото

Меки завивки я покриваха в съня, но вече не беше при великана. Чувстваше се малка, сякаш е бебе. Топъл глас я люлееше. Над нея се надвеси лицето на красива жена с тъмночервени коси, излъчващо толкова обич. Майка й ли беше това? Умът й не я познаваше, но сърцето й се сви, разгадало истината. Сълзи капеха от майчиното лице върху бузите й. Какво се бе случило? Защо майка й плачеше?
Драконовата кралица отвори прозореца и изсвири. Не след дълго личния й дракон долетя. Грижовните й ръце завързаха драгоценното пакетче на гърба на звяра. Хита усети одраскването от една драконова люспа на челото си и се събуди.
Измислен сън или истински спомен й бяха пратили боговете?


Историята на Драконовата земя

Хита отвори очи и се намести по-удобно на корема на драконката.
- Спи, прицесо, спи - промърмори Фрида в съня си.
Кой ли незнаен дракон я беше пренесъл при новия клан преди толкова години?
Утринните лъчи проникваха през гредите на покрива. Бурата бе отминала.
Фрам и Ото се появиха на входа. Единият носеше дърва, а другият- натрошен лед в котела.
Магда прошепна едно заклинание и разпали огъня. Хита й кимна одобрително, добре беше схванала обясненията. Не след дълго отпиваха от ароматния чай.
- Тази плочка.- започна Убе, като потърка руните – е за Драконовата земя.
В отдавнашни времена тук нямало лед и зима. Било зелена земя с тучни пасбища, непознати сега дървета и зверове. Още не били изчезнали спомените за първата кралица Елида Безстрашната, възседнала дракон и подписала мир с древните същества. Тъй те заговорили един език и споделили едни руни и една съдба.
Но дошъл кобен час, когато от севера се появили ледените крале с необозрима армия. Те изкушили великаните от Нефелхайм и там направили столицата си. Но не приключило с това. Ледените крале, яхнали летящи вирмове потеглили на юг, носейки смъртно ледено дихание.
Легендите разказват, че ги водел сам богът Локи, завзел тяло на смъртен. Тялото му било приковано до сетния ден на света Рагнарок, но духът му хитро можел да се рее.
Много хора и дракони проляли кръвта си. Земята замръзнала в ужас от покорителите и не давала плод, а много животни измрели.
Дори боговете извикали съкрушени, когато паднала сияйната столица Тера. Но все още надеждата тлеела. Ледените крале напразно дирили сребърния меч на Один, с който можели да завладеят цялата земя. Безмълвното тяло на кралицата запазило тайната. Никой не можал да открие и детето й, изчезнало като призрак в страшната нощ.
Но в шатрите останала да се мълви легендата, че драконовата принцеса е жива и един ден ще събере народа си и го поведе към свободата...