Join the new world

В сърцето на Драконовия връх

Пътят се виеше безкрайно спираловидно все по-надолу, подобно на онази змия от сагите, опасваща цялата земя.
Този път водеха магьосничките.
Още в началото Хита повдигна длан, каза нещо напевно и пред тях се зарея жълтеникаво кълбо с размерите на ябълка, което им осветяваше пътя.
Магда забеляза, че в полумрака кристала на шията й свети в синя светлина. Тя обаче не посмя да изследва магичните му свойства в тайнствените коридори.
Фрам и Ото разговаряха тихо, успокоени от магичните си спътнички.
Спиридон шляпаше последен и отегчен, докато не усети нещо.
- Ах, усещам някаква приятна миризма! – изръмжа той и се засили, изпреварвайки всички.
Това не мина без премеждия, защото се сблъска с едно джудже, което носеше факла.
Двете приказни създания се гледаха учудено. Джуджето бе хванало нахално дракона за рога му.
-Ш-ш-ш-т! Тихо! Да не се събуди! Тя спи! – рече строго мъника.
- Тя?- развълнува се Спиридон и се шмугна край него в друго разклонение на пътя.
От там се чу ръмжене, вой, пляскане на криле. Всички побързаха да влязат в огромната кръгла пещера, чудейки се какво да очакват.
Спиридон се сражаваше с друг дракон, опитвайки се да го надвие с хапане и ревене.
- Не-е-е!-извика джуджето, като си дърпаше брадата.- Не я убивай! Тя е последната!
Двата дракона се виеха все по-нагоре в пещерата, опитвайки се да се съборят и накрая изчезнаха през отвора на върха.
- Видяхте ли сега какво направихте? – тюхкаше се джуджето.- Кой ще пази сега съкровищата?
- Кой си ти? – казаха едновременно Фрам и Ото ,насочвайки оръжията си.
С едно движение на ръката странното човече накара харпуна и лъка да паднат на земята.
- Няма нужда от това. Не ви мисля злото.
- Ти да не си ученик на Йода? – прошепна Магда.
- Аз съм Балин, последният пазител.- поклони се белобрадкото.
- Пазител на какво?- попита Хита
- Има ли значение? Нямате работа тук. Вървете си.
- Но ние не сме дошли нито за дракона, нито за злато. – рече обидено Ото и сложи лъка на рамото си.- Много си негостоприемен, друже. Друго съм чувал за джуджетата...
Това обаче нямаше ефект, освен още по-намръщеното лице на Балин.
- Тук ни доведе едно пророчество.- настоя пак Хита.- Чувал ли си за баба ми Фрида?

Драконовата принцеса

Драконите се появиха отново през отвора на върха, спускайки се все по-надолу. Летяха като влюбени птички, без хапане и ръмжене. Най-накрая стъпиха на площадката, където ги очакваха толкова изумени погледи.
Хита се приближи към магичните чудовища, като им говореше на драконски. Двата древни звяра се спогледаха изумени.
- Ти да не си изгубената драконова принцеса? – извика Балин и се поклони дълбоко.
Драконите гледаха вторачено момичето, отказвайки да повярват.
- Много е мъничка.- рече драконката Фрида.
- Хайде де! Владетелка на дракони!- изпръхтя и Спиридон.
Хита погали муцуната на „своите” дракони и по люспите им пробяга синкава магия.
- Много е приятно! Хайде пак! – измърка мъжкарят.
- А ти да поотслабнеш!- побутна го драконката.- Летиш като баба.
- Е- добре! Ще ви покажа съкровищницата! – въздъхна джуджето- Но да не счупите нещо!
Една скала се отмести, отваряйки пътя към сърцето на Драконов връх.
Библиотеката

Малки сини светлинки осветяваха кръглата пещера с многобройни ниши по стените.
- Но тук…няма злато.- рече Ото и намести флейтата на гърба си.
- Идиоти! Нима не мислите, че джуджетата ламтим само за злато?Знанието е по-ценно от злато!- ядоса се Балин- Знанието поражда умението, а умението-злато.
Хита повдигна по-високо магичното си кълбо, за да освети хилядите каменни плочки с руни, подредени като книги в изсечените ниши.
- Тук е знанието на изгубената Драконова земя, всичкото- рече напевно и тържествено джуджето.- Това, което е било, пак ще пребъде чрез драконовата принцеса.
- Никой не вярваше на тази легенда до днес.- рече Ото, стараейки се да не обиди пак Балин.
Джуджето не отговори, а се покачи по една тясна пътека към нишите. Върна се с тънка каменна плоча, изписана и от двете страни, коленичи и я подаде на Хита.
- Това е историята на миналото и пророчество на бъдното. Пази я като очите си! И нека боговете те насочват по пътя на светлината!- рече развълнувано малкото човече и избърса сълзите си.- Победи ледените крале от Нефелхайм, принцесо!
Хита взе почтително плочката, боейки се да не я счупи.
Внезапно скалите около тях се заклатиха, сякаш боговете бяха усетили поличбата.
Започнаха да излизат струйки пара между камъните.
- Побързайте! Вулканът се събуди! – извика Балин.
Вратите на библиотеката започнаха да се затварят.
Магда и Хита се натовариха на Спиридон, а Ото и Фрам – на Фрида. Драконите се устремиха към вулканичния отвор, следвани от горещата пара.
На Магда й се струваше, че още малко и ще бъдат погълнати и стопени от огнения ад. Тя затвори очи, но след малко леден полъх я накара да ги отвори. Бяха преминали.