Join the new world

х х х

- Ориз! Купете си ориз! – тъй викаше един дебел китаец на пазара в Ателанте.
- Кой си ти, друже? – попитах фамилиарно усмихнатия чужденец.
- Казвам се Лей, но ми викат Пи-во-лей. Имам оризища в блатата до Тъмния лес.
- А защо ти е такъв прякора?
- Ето защо- рече продавачът и ми подаде един мях.- Оризово вино , истинска наслада – само за ценители.
След няколко размени на меха, виното развърза езиците ни и Пиволей започна картинно да разказва някаква случка на насъбралата се тълпа, като изпълняваше ту една, ту друга роля от разказа си.
- И тогава се появи едно момче със жълти коси. Опърпан като бедняк, а държането му – като на благородник.
- Бихте ли ми подали пелерината си, лорде?- викам аз и му свалям дрипавото наметало.- Ха- ха – ха!
- Стой-стой! Какво стана после с момъка? – прекъснах представлението на китаеца.
Ето ти я и тази история...
... Вървял Злати към Тъмния лес, дето навярно живеел злия магьосник. Пътят му минавал покрай едни оризища, направени на мястото на някогашните тресавища. Трудолюбивите китайци му показали пътя до къщата на старейшината.
- Хей- пей! Песен да се лей!- тананикал си Пиволей, докато Злати приближавал към него.
- Добър ти ден! Може ли да ме упътиш за магьосника от Тъмния лес? – попитал принцът.
- Кой- Казимир ли? По-добре недей да си имаш работа с него! Миналата година пося болести и всичката ми реколта отиде. Сега взе дял от новия ориз, в замяна да не ни закача.
- Аха, значи – Казимир? И къде му е къщата?
- Хммм.- хитро го погледнал Пиволей.- Почини си най-напред, къщата му няма да избяга. Помогни ни да посеем нивите. Пък тогава и аз ще ти помогна....
Махнал с ръка младежът, но си спомнил поученията на Магда за търпението и милосърдието и склонил да помага.
В началото трудът му се сторил тежък. Чудил се как дребните китайци имат сили да пеят веселите си песни. Мнозина му показвали как да работи и станали приятели.
Ето че сеитбата завършила и в селото настъпил празник. Като утихнало пиршеството, Пиволей повикал настрана Злати.
- Искаш пак Казимир? Не добре, не добре. Трябва първо меч за магьосници. Светилище на Марс отива, правилен меч избира. Ето по тази пътека, по тази.
Младеж вироглав, магьосник силен...
- Но тази пътека не води към Тъмния лес! – възпротивил се Злати.
- Как да не води? Не винаги правата пътека е най- правилната! – заключил мъдро китаецът.
Поблагодарил принцът и потеглил към Светилището на меча, преметнал торба с храна и мях с вино от благодарния Пиволей.