Митът за "Славяните" 2-ра част

Day 2,674, 10:56 Published in Bulgaria Bulgaria by Vikx V8

Така,да продължим... 😉
Руското печатно издание на „Царството на славяните”, излиза в Петербург през 1722 г. по „повелението” на император Петър І Велики под заглавие: „Книга историография початия имене, славы и разширения народа славянского....” и пр. Твърде показателно в него е това, че книгата не е превод на пълния италиански текст, а е съкратена „адаптация” направена на руски език от.... сърбина граф Сава Владиславович – деен дипломат, най-близък съветник на император Петър I, в балканската му политика. Най-вероятно това ще да е човекът дал идеята на Петър І Черно море да стане “вътрешно руско море”, а Русия да завладее всички “славянски” земи и даже целия свят. Тук ще припомним, че при един друг предшественик на Петър също намираме сръбска връзка и влияние. През 2005 г. в излязлата в Белград книга “Истината за Иван Грозни” от руснака Вячеслав Манягин и младия сръбски учен Деян Танич се изследва генеалогията на Иван Грозни и се установява за негови сръбски предци по три линии. Най-известната и сега на науката е по мъжка линия, като бабата по баща на Иван Грозни – София Палеолог е била правнучка на деспот Деян и Теодора Неманич, сестра на ... крал Душан (!). Бабата пък на Иван Грозни по майчина линия е сръбкинята Ана Якшич, дъщеря на войводата Стефан Якшич. Ана Глински (Якшич) е изиграла според авторите много съществена роля във възпитанието на малкия Иван Василевич. След като останал от малък без родителите си Елена и Василий, грижите за него поела бабата по майчина линия и тя го е запознала със сръбските традиции, пише сръбския учен. Вячеслав Манягин с множество аргументи “доказва”, че разказите за Иван Грозни като бездушен тиранин били абсолютна клевета и измислица. В типичния за руския шовинизъм стил, Манягин описва как при Иван Грозни Русия устояла на “полската агресия”, а на изток и юг “ увеличила” територията и населението си с почти 50 %. Тук бихме припомнили обаче на въпросните автори, че това става за сметка на Волжка България (за нея разбира се не става и дума във въпросната книга), която в три поредни тежки зими спасява гладуваща Русия на Иван Грозни, като му доставя така необходимото жито. След като русите се съвземат от тежките зими, Иван Грозни предриема венен поход до Казан и на 2 октомври 1554 г. след дълга обсада го превзема, като избива 190 000 жители на града и заграбва съкровищата на българските владетели(явно на такива добродетели го е научила сръбската му баба, а агресията спрямо другите е просто “разширение на територията”). За да оправдае похода си до Казан пред света, Иван Грозни разпространява лъжата , че е превзел някакво татарско ханство на доскорошните потисници на русите. Тази политическа линия по странен начин ще бъде продължена и от Съветския съюз след 1920г., а Комунистическия интернационал( доминиран от СССР) ще я “дообогати” със зловещото си решение от 1934 г. за образуването на “македонска” нация. Но да продължим със загрижеността на Руската империя за славянството. На 7 март 1711г. в Успенската катедрала в Кремъл, в присъствието на Петър І е прочетен Манифест за обявяване война на Османската империя. На 13 март е издаден втори Манифест до ... “всички християни от православната гръцка и римска вяра в Сърбия, Славония, Македония, Босна, Херцеговина и особено Черногорците, да се присъединят към нашата армия и се сражават с оръжие в ръка” и се съобщава , че Русия иска “... да ги освободи от езическата тирания”. Както забелязваме отново не става и дума за България и българите, защото целта явно не е нейното освобождение а завладяване и заличаване. Затова много преди манифеста тайни руски емисари кръстосват балканите и разпространяват слуховете, че Русия е “безкористна освободителка” и това ще продължи и по-нататък в руската а отпосле и в съветската политика.
*Да поясня,тук от източника не е догледан един факт,че Паисий Хилендарски не е писал "История Славянобългарска",а "История СЛАВНОбългарска",като това се подминава от "учените",а от самия източник е според мен недоглеждане за това съм го пропуснал,ако някой го иска ще му напиша цитатът в коментарите.Сега да поясна от предишната тема,за КАНА СУБИГИ,та там не догледах и не поясних още там,на надписа от където се извлича КАНА СУБИГИ,всъщност даже има само едно АРХОН(Т)= владетел,а ме КАНА СУБИГИ доколкото съм запознат*
Защо обаче официална българска историческа наука и до сега премълчава и не забелязва, че историята на друг католик- францисканския монах Блазиус Клайнер издадена година по-рано от Паисиевата - в 1761 г. е озаглавена „История на България” и в нея липсват тези “славянски” залитания и акценти? В тази книга за славяни се споменава мимоходом точно 11 пъти и то като за съпътстваща и незначителна роля, на хора увлечени от събитията в които водеща роля имат българите. Също така първото печатно издание на историята на Христаки Павлович , която всъщност е преработка и допълнение на Паисиевата е издадена през 1844 г. и е озаглавена “ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ”( но не и славяно болгарская, прил. № 5)

Прави впечатление, че при описанията на събитията в книгата на Орбини поради пристрастие или нещо друго, българите са представяни като разорители, грабители и убиващи жестоко! В такава светлина се описват цар Калоян и победите му над латините, както и на цар Самуил над гърците. В описанието за сърбите и византийците обаче, думите употребени за българите, като „жестоко” и „разорение” са спестени, даже напротив -оръжието на сръбската войска преди битката с българите при Велбъжд “..блестяло на слънцето “... Също така прави впечатление, че за Василий ІІ не се споменава, че бил наречен “Българоубиец”, заради безчовечността и жестокостта си към пленените български войни, а просто... “ромеите победили и пленили 15 000 българи, на които императорът заповядал да извадят очите”. Колко простичко казано, сякаш това не е нищо особено, а е някакъв дребен факт. Тук липсва и дума например, за достойнствата на цар Иван Асен ІІ прочул се с благородството си, като освободил гръцките войници след победата му при Клокотница през 1230 г. В описанията си Орбини стига до абсурди като заявява , че “....българите се възгордели повече от всякога, защото вкусили от радостите и богатствата на латинците(!?) и като завзели някои техни земи, веднага продължили напред..” и още за българите “..този тъй войнствен народ да не е показал вродената си жестокост “, и “.. Тази тяхна страшна жестокост, заедно с другите, изпитал върху себе си и император Балдуин”... Този стил е твърде характерен за византийските хронисти, а тук Орбини явно е забравил, че латинците от ІV кръстоносен поход, вместо да продължат за Божи гроб превземат византийската столица Константинопол и я подлагат на клане и плячкосване. Също така земите не са ”техни”, а са заграбени и не само това, ами предявяват и претенции към българските земи.

Всичко това ни кара да се съмняваме в достоверността и добронамереността на тази история, писана по поръчка от дон Мавро Орбини, да си направим съответните изводи и да попитаме съвременните ни историци що за наука е това, което се преподава по история у нас?

ПАНСЛАВИЗЪМ МАКЕДОНИЗЪМ ТАТАРИЗЪМ ПАНТЮРКИЗЪМ И ПОУКИ ЗА ДЪРЖАВНИЦИ

“Царството на славяните” е книга, от която руския панславизъм и нейното галено дете – сръбския шовинизъм черпят вдъхновение, а нашите казионни историци сочат като достоверен источник.

Панславизмът тръгва с основната идея, че руските “славяни” трябва да завладеят първо Османската империя, после Европа и накрая целия свят (!!), което се разбира от Азовския завет и “Начертанието” на Петър І Велики, както и “Начертанието” на Екатерина ІІ Велика и залягат в доктрината на всички руски и съветски правителства (за повече подробности виж книгата на Иван Лалов “Освободителни мисии на Русия - Съветския съюз във и около България”).Това е доктрина възпрепятствала българската държавност, набивала комплекс за малоценност и донесла неизброими страдания и геноцит над българите. Нейни проявления са и до днес македонизмът, политиката на Гърция за гърцизиране на българите в беломорието и Албания( и до сега), кражбата на българското сирене, кисело мляко, българския фолклор и танци, и обявяването им за “елински,” издаването на помашко-гръцки речник , както и толерирането на татаризма и до сега в Руската федерация. От времето на Петър І Велики чак до края на ХХ век Русия ще глези и толерира Сърбия, Гърция, Влашко (Румъния) за сметка на България и ще води политика на купуване на българската интелигенция с цел славянофилията(русофилията) да бъде еталон в България. За разлика от България на Сърбия ще се отпускат милиони рубли само за да се стимулира сръбско национално освободително движение против Турция, а Сърбия ще стане основния проводник на панславизма(антибългаризма), което е явно следствие от традиционно „топлите” руско-сръбски връзки още от времето на Иван Грозни.

Руският шовинизъм ще роди и популяризира митът за добрия “дядо Иван”, ще се създават “ славянски” комитети , направление в науката “славистика”, ще се откриват “славянски” университети, малко по-късно ще се пропагандира и “безкористната Българо-Съветска дружба” и пр. За това колко Русия е “безкористна” освободителка говори дълбоко премълчавания факт, че българският народ е принуден да заплати “Освобождението” си. В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. “ Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния тескт се описват размера и сроковете за заплащането, където “безкористната” помощ е определена на 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато.*Да поясня,аз съм благодарен на руските войни били се за освобождението ни* Както добре се вижда заплаща се окупацията а не освобождението, както впрочем си пише и в Манифеста на Николай І от 1877 г. за обявяване войната срещу Османската империя, който документ и до сега официозната ни историческа наука не смее да покаже защото от него става ясно, че на България се отрежда ролята на “Задунайская губерния”. Политиката на панславизма ще прави всичко само и само да докаже, че в съседните на България страни не живеят българи и на практика по зла ирония тази политика ще се продължи и от Комунистическия интернационал през 1934 г., и ще се води и до днес. Това решение ще струва на българите в днешна Македония 30 000 зверски убити и 200 000 малтретирани в лагерите, само защото не искат от българи да станат македонци. Провеждането на насилствената македонизация на българите се прави от сръбските тайни служби с угодническото съгласие на българските комунисти-интернационалисти(безродници). Освен това по зла ирония България ще издигне паметник на окупатора си( паметника Цар освободител) и ще го благославя всяка година, а след 1944 г. ( повторната окупация на България този път от СССР) ще бъде издигнат паметник на Съветската армия “освободителка” довела на власт марионетен комунистически режим избил българската интелигенция. Денят на подписването на Санстефанският мирен договор( по същество признаването и узаконяването на руската окупация) ще стане след т. н. демократични промени от 1989 г. и национален празник за България. Най-големият български християнски храм носил само 8 г. името “СВ. КИРИЛ И МЕТОДИ” през 1916 г., поради руското нападение над Балчик и предстоящ десант във Варна, ще накара русофилите от българското правителство да го прекръстят на “СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ” (духовният патрон на “освободителя” Николай І), което ще омилостиви и спре за кратко руската агресия. Исконният български празник на писмеността и културата - 24 май (по същество денят на тържеството на българският възрожденски дух, с който се отхвърля гръцкото църковно и духовно потисничество), от 1988 г. ще се присвои от СССР (както и до сега от Русия), като “общославянски” празник на славянската култура и писменост. Празника минава под мотото за величието на руската култура и се празнува така, че за български принос не става и дума, а всичко е “славянско”(разбирай-руско!).

Оказва се че в по-ново време историята на Орбини се “дообогатява” от “научни публикации” като: “славяно-горицката борба­- руския боен стил на богатирите “ от А. Белов или “ сибирският вюн” – тайните бойни умения на древните “славяно – руси”, публикациите за т.н. “ Велесовата книга” от Новгород, приписвана на “жреци-славяни” от ІХ век, в която пишело за “легендарния произход на древните руси от Седморечието още през ІІ хил. пр. ХР. под ръководството на Арий и неговите синове”- т. е. че русите са чистите арийци и пр. Най-ярко обаче това се вижда от излязлата през 1999 г. в Москва книга, водеща се за научно издание озаглавена “ИМПЕРИЯ. РУС, ТУРЦИЯ, КИТАЙ, ЕВРОПА, ЕГИПЕТ. НОВАЯ МАТЕМАТИЧЕСКАЯ ХРОНОЛОГИЯ ДРЕВНОСТИ“ с автори акад. А. Т. ФОМЕНКО и Г. В. НОСОВСКИЙ, където на 752 страници се излагат потресаващи нови “открития” и “реконструкция” на историческите събития, с нова “концепция”. От цялата книга става ясно, че в основата на всичко и навсякъде по света са вече РУСИТЕ - като гръбнак и майка на славянството! Трудно е да изброим всички нови “открития”, но като база за научност Фоменко широко ползва Орбини, като дава всички извори от които той се е ползвал, както и прави етимологични заключения. Така спроред Фоменко се оказва, че... “ОРДА - это славянская рада, т.е. совет, или казачая орда” ( стр. 105), така научаваме (стр. 52😎, че хетите са ... казаци а в епохата на 19 династия в древен Египет воюват”... наемные войска КАВКАЗКО-КОЛХИДСКОГО прозхождения”, т.е. казаци. Освен това от стр. 534 научаваме, че “КИТАЙ- это просто одно из названий РУСИ-СКИТИИ или СКИФИИ” , а в имената на АССИРИЯ и СИРИЯ се криело името на... разбира се РУССИЯ!! На цветното приложение (илл. 15) се мъдри пояснението, че “Драгоценные нагрудые изображения, найденные в гробнице Тутанкамона, практически ... одинаковы с германскими и российскими гербами “( т. е. Египетската символика е също... руска(!), а германците също са славяни). От стр. 352 разбираме, че троянската война се води от.... «турецкие Отоманы, т. е. Казацкие атаманы», а етруските са разбира се «Эт-руски». На стр. 470 узнаваме, че в Рим и до сега се намира един от знаменитите паметници на «Эт-русского искуства - так называемая капитолийская волчица»( т. е. основателите на Рим са руски младежи), а китайците строят своята стена... разбира се за граница с Русия! От стр. 267 узнаваме, че възникналата през 14 век «огромная Русско-Турецко-Одрынскяя « Монголская» империя, по-видимому.... распалась на три основные большие часи: РУСЬ- православная, ТУРЦИЯ- мусульманская част империя и ... ЗАПАДНАЯ ЕВРОПА- католическо-латинская часть империи». На българите е отредена половин страничка ( на стр.342), с лаконичното и единствено според авторите логично пояснение: «Кто такие болгары? - Болгары пришли с Волги: ЭТО ДЕЛО ЯСНОЕ и скорее всего, Волгары, т.е. ...РУССКИЕ С ВОЛГИИ». Тук ще спрем с цитатите на тази отчайващо шовинистино-параноична книга и който желае да я прочете, сам ще се убеди, че това е връх на руския шовинизъм изречен не от кой да е случаен историк, а от световно известен и уважаван учен физико-математик. Нека обаче тук си припомним уроците от историята. В неистовото си желание да унищожат българите, гърците в лицето на Йоан Кантакузин докараха турските орди на балканите и това наследство още ни тежи. Но тепърва ислямизацията и турцизацията на балканите ще бъдат горчивите плодове както за тях, така и за всички народи на Балканския полуостров. Това пък заплашва и Европа, водеща до сега учудващо безумна политика на толерантност към исляма и Турция. Същото важи и за Русия в желанието да не признае , че всичко там идва от Дунавска и Волжка България( държавност, архитектура, военно дело( богатирите), религията, писмеността и най-вече , че руският език не е производен на т. нар. “черковно славянски” а е форма на старабългарския) води се политика на непризнаване на българите като народност, а напротив на татаризация. Това обаче се използва от Турция, която обучава всяка година в своите университети стотици студенти от Татарстан и други райони на Руската федерация, като прокарва методично идеите на пантюркизма ( всички народи говорещи тюкски езици са турци, българите според тази доктрина са тюрки, а всички “външни” турци трябва да се обединят в една държава от Босна до Китай). В бившите републики от азиатската част на СССР тече методична ислямизация и турцизация, строят се джамии с пари от саудитски фондации, а в Казахстан има Тюркски университет, в който се акцентира на общата история на тюркските народи. Така в гръб на Русия се оформя ислямско-турски клин чак до Китай и плодовете на тази самоубийствена за Русия политика става повече от очевидна и не вещае нищо добро . Жалко, че в желанието да унищожиш своя брат и духовен предтеча, можеш да навредиш на самия себе си, но това ще бъде иронията на съдбата. Така се оказва на практика парадоксалното положение, че панславизмът се явява в същност в услуга на пантюркизма специално в политиката му срещу България за което доказателства отпреди и сега има достатъчно. Ако в скоро време тази безогледно-шовинистична политика на панславизма не се отхвърли като пагубна доктрина от Русия и нейната дипломация не се вразуми в политиката си срещу България, както и да се поучи от уроците на историята и се обедини с Европа и Америка срещу ислямската инвазия, на нас българите не ни остава нищо друго, освен да се молим и уповаваме единствено на Божията закрила.
*Всичко тук е написано за панславизма-престъпен спрямо истината акт,но все пак аз искам да поясня,не мразя т.нар. "славяни",тъй като сме родственици.*