Join the new world

Великанска сватба

Великанката сватба се състоя на следващия ден след пира.
- Тъй де- не може един и същ пир за две неща- говореше важно Убе, пременен с кафяв елек, собственоръчно скроен от годеницата му.
- Сватбата си е сватба...- добави усмихнато Яра.
Момичетата се бяха опитали да внесат ред в косите й, което беше наистина великанска задача.
Най-накрая Магда сплете с магия плитките, докато три момичета държаха краищата, които щяха да се сплитат. Сложиха им дори и розови панделки, направени от една незнайно как останала завеса от порутения дворец.
Великаните бяха изградили една от арките на тронната палата, където се състоя тържеството.
Впечатлителният Ото дори беше измислил нова мелодия за брачната церемония, която се понрави на всички.
На тържеството не присъствуваха драконите. Те бяха отлетели тайнствено за недрата на вулкана, заедно с Балин и чирака му.

Библиотеката

Магда и Ото вървяха отново по познатите коридори във вулкана. Хита ги беше прехвърлила там с помощта на портал.
- Обаче ще ви пратя на върха. Надолу не се знае какво е станало- беше казала кралицата възможно най-строго, но изглеждаше загрижена.
Без да искат, пътешествениците бяха завили по други или нови, неизследвани коридори.
Появиха се в ковачницата- най-свещеното място на джуджетата.
В голямата зала на ковачницата проблясваха пламъците на течната лава.
- По-бързо! Трябва да имаш бързината на джудже, а не охлювната на човек! Ама че работа!- тъкмо викаше Балин на чирака си.
Същият кимна и започна отново, потапяйки меча в недрата на вулкана.
- Няма ли да ни поздравиш за добре дошли? Нали джуджетата били гостоприемни?- рече Ото и прегърна протестиращия си приятел.
- Разбира се, че сте добре дошли.- отвърна сърдечно джуджето.
Балин се порови в един сандък и извади една сребърна огърлица за Магда и една позлатена арфа за Ото.
- Огърлицата я направих сам, но арфата е на прадядо ми. Само трябва да потегнеш малко струните.- рече гостоприемния домакин.- Ах, забравих да ви покажа новото си творение.
Чиракът на джуджето показа нов меч, впечатляващ със сребристото си острие.
На него беше гравирано името на чирака- Улфберт.
- Не е точно копие на меча на Один, но е доста добър.- рече гордо Балин
- Но кой ти е позволил да напишеш името си, глупаво човече?- обърна се към чирака и го цапардоса по главата - Имаш още много да учиш, докато станеш майстор.
- Къде са драконите?- прекъсна го Ото.
- Спиридон е в библиотеката. Не иска да пречи на своята половинка.- отвърна Балин.
Стигнаха до библиотеката по съвсем друг път, тъй като предишния бе затрупан.
Земетресението бе направило на парчета някои плочки, които Спиридон се опитваше да сортира в сандъци.
- Толкова остана от библиотеката—повдигна тъжно рамене джуджето.
- А? Добре дошли. Искате да видите Фрида ли?- сепна се драконът- Само да видите..
- Да видим- какво? Ново съкровище?- засмя се Магда
- Да, съкровище е..- рече Спиридон и се изпъчи гордо.
В съседната зала спеше Фрида, а до нея се топлеха три големи яйца.
- Виждате ли? Цели три! Истинско съкровище!- хвалеше се щастливият баща.
Разбраха се да транспортират плочките с помощта на драконите, щом новата библиотека в Тера бъде завършена.
- Счупените плочки ще бъдат забавни пъзели в студените вечери- каза Ото..- А ти ще останеш ли?
- Предполагам, че Хита ще може да ме върне у дома с портал. Стигат ми толкова приключения. Но Спиридон...
- Ще ми бъде малко мъчно за милата пещерица. Но тук намерих дом и семейство- рече прочувствено драконът.
- Сбогом, стари друже!- прегърна Магда своя любимец- Бъди щастлив! Кой знае- може да дойдете на гости с дракончетата...

У дома

Магда пристъпи в златистата светлина. Беше извън времето и пространството. Тук ли започваше обиталището на боговете? Тя пристъпи още една крачка и излезе от портала.
Слънцето светеше топло, в зелените клони пееха птички.
Петуниите в градината й бяха разцъфнали. Нечия масивна фигура се щураше около дома й, опитвайки се да въведе някакъв ред в запустялата къща.
- Аха, ето къде си!- беше познатото лице на китаеца Пиволей.- Може ли така да занемариш къщата си? Къде се изгуби? Пристигнах преди няколко дни, тъй като се разтревожих за теб и този твой дракон. Но къде е той?
Магда понечи да отвори уста, но отново бе засипана от порой от думи.
- Идвай да разказваш! Можах да направя само рачешки рулца с ориз. Нося и бира!
Топлият повей на вятъра беше като балсам за измръзналата от северния студ Магда.
Тя прекрачи прага, усмихвайки се. Този път щеше да надмине по небивалици разказите на Пиволей. Щеше ли да повярва в приключенията й?
Но това нямаше значение. Беше си у дома.

край