Битката при Сливница

Day 2,798, 05:42 • Published in Bulgaria Bulgaria • by MadBulgarian
Патриотичен Вестник "Българе" - мястото,където се опитваме да откриваме какви сме,кои сме и какви можем да бъдем.

Предишно издание - Битката при Дойран - http://www.erepublik.com/en/article/-1344-2539086/1/20

Битката при Сливница (5-7 ноември 1885)

Мнозина определят битката при Сливница като бойното кръщение на младата българска армия. Това навярно е така, тъй като войската на една свободна от едва седем години държава постига блестяща победа над страна с вече половинвековна военна история. С тази победа българите успяват да защитят по възможно най-категоричния начин Съединението и да покажат на Европа, че на политическата карта се е върнала една държава, готова на всичко да постигне националното си обединение. Въодушевлението и готовността на младата българска армия да защити границите на родината успяват да компенсират факта, че в нея липсват генерали и доказват, че в някои случаи моралът, честта, смелостта и чувството за справедливост са далеч по-важни от чисто техническите аспекти на военния конфликт.


Притеснен от засилването на българското влияние на Балканския полуостров след акта на съединение между Княжество България и Източна Румелия, сръбският крал Милан I заповядва на армията си да извърши едно от най-вероломните нападения в новата история на Балканите. Докато българската войска е на турската граница, очакваща евентуално нападение от империята, западните ни съседи нахлуват в българските земи. Целта им е да достигнат до столицата София, която тогава е на по-малко от 50 километра от сръбската граница. Отделно сръбски части атакуват и северозападната граница на България, целейки да превземат Видин. Боеве се водят и край Ниш и Пирот.


Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.

Българското командване правилно преценява, че трудно малобройните части в Драгоман и Цариброд ще успеят да спрат сръбската армия. Разликата в числеността на моменти е много голяма, като край Царибродските позиции тя достига до съотношение 7:1 в полза на врага. Това принуждава българите да започнат да отстъпват, целейки да достигнат до Сливнишката отбранителна линия, която предоставя най-добри условия за отблъскване на сръбската атака. Тя е построена от италиански работници, голяма част от които се записват като доброволци в българската армия при започването на боевете. Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг).



Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На 6 ноември,положението на левият фланг не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.



На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.
В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.