Битката при Дойран

Day 2,797, 05:53 • Published in Bulgaria Bulgaria • by MadBulgarian
Патриотичен Вестник "Българе" - мястото,където се опитваме да откриваме какви сме,кои сме и какви можем да бъдем.


В първото издание на вестникът вчера, ви запознах с една история за българите в Македония.В днешната публикация започвам една нова рубрика,която има за цел да ви припомни или запознае с известни и не толкова известни личности,събития и случки свързани с миналото и настоящето на нашата мила Република България! Надявам се да ви хареса,защото не го правя само за мен,а и за вас!
Битката при Дойран (1916-191😎


Дойранското езеро се намира на 390км. южно от София.
Чисто географски то е от групата на Егейските езера,разположено е в югоизточна Македония,разделено е почти поравно между Република Македония и Република Гърция.
По форма,езерото прилича на око,а това око е видяло ужасно много.
Ниските и хълмисти поля край Дойран са най-високият връх в историята на българската слава.Те са нещо като нашият Еверест,ако ние имахме подобно на викингите - Валхала,мястото където падналите с храброст ги очаква вечен живот то именно полята край Дойран са българската "Валхала".




Там, край Дойран, се е водила една наистина грандиозна битка в която смъртта са намерили много млади,стари,но смели българи.Там,смъртта си е намерил поетът Димчо Дебелянов,който бил прострелян от войник - част от Ирландската пехота,докато се опитвал да вдигне своите братя на оръжие.
Поредица от безкрайни,тежки сражения и то не срещу традиционните ни противници от Балканските войни, Сърбия или Гърция,освен тях там са били и световните сили - Франция,Англия,даже две руски бригади.
Сраженията край Дойран, са били най-голямото предизвикателство,най-голямото усилие,което буквално се е изтискало от нашата малка страна изправена срещу армиите на тези световни колоси.
Та така на нареченият Македонски или Южен Фронт,срещу нас е действала над 350 хилядна армия,която накрая се срива до 6020 човека с 2000 оръдия и 3000 тежки картечници.Три години сме отстояли на тази сила,четири генерални щурма сме отблъснали - повече от 1000 дни!
Хиляда дни и нощи,почти непрекъснат артилерийски огън,като са употребявали и газови снаряди.Въпреки това никой не е издържал на българите от Дойран,никой не успял да се опълчи на контра-атаките и на българските атаки на нож.




Позициите край Дойран заемаме след нашето кратко участие в Първата Световна Война през 1915,като прогонваме англичаните.Така били изплашени англичаните от Втора Тракийска Дивизия,че оставят оръжията си на фронта,включително и своите лични оръжия.
Българите получават неочаквана заповед да останат на граничната линия след завземането на Дойренските позиции.Целта на тази заповед,която издават германците е да има фронт,който да отвлича войски от Западният фронт.
През тези години,България мобилизирала 950 хилядна армия,което значи,че всеки четвърти българин бил войник.Германците ни снабдяват с провизии,както и с бетон и цимент за да изградим една отбранителна линия,стотици бетонни бункери под земята,които могат да поберат цялата дивизия и благодарение на тези бункери имаме малко жертви.
Между 9 и 22 август 1916г. се случва първият щурм,който бил ръководен от французите,като на мушка били позициите на двата полка - Пловдивски и Чепински,чийто щурм бил отбит със страшни загуби от френската страна,но за съжаление и нашите дават много убити.
През месец май и април 1917г. идва втори,много мощен щурм,който бива отбит от Генерал Вазов без особено затруднение.
Финалът е грандиозната операция предвидена да обкръжи цялата българска армия - 600 хиляди души в Македония.Удар при Добро поле от френските части,който успява за съжаление и удар в района на Дойран от двете посоки,надявайки се да затворят българските части.
Пробива при Добро поле успява,защото тогава не осъзнаваме,че там ще бъде насочен един от главните удари,при който удар се получава разкъсване на фронтовете и българските полкове отстъпили бавно.
Съотношението на силите е било едно към седем, две гръцки,две английски и една френска бригада атакуват наши позиции.Българските войници губят вяра в победата и си обличат бели ризи,очаквайки своята гибел,а офицерите слагали парадните си униформи.
През септември 1918, англичаните тръгват на финален щурм с четири дивизии,заедно със своите съюзници,подпомогнати от тежък артилерийски обстрел.
Вазов обаче подготвил една хитринка,която се изучава и до днес във военните академии по света.Пред петте последователни линии има застави.Това са хълмчета,които са свързани в един окоп,с главната отбранителна позиция и в което има само по един взвод с много картечници.Когато англичаните тръгват в атака,нашите войни заставят със силен картечен огън,карайки англичаните да залягат,а веднъж залегнали войници,които са понесли жертви трудно се вдигат в атака отново.
Англичаните дават 60 хиляди жертви,а французите околко 10 хиляди.
Отчаяният английски генерал е хвърлил всичко в атаката,но пак не успява.Накрая събира готвачите,санитарите и т.н и хвърля тях в една последна атака,но българите отблъскват отново по същият начин - тежък артилерийски огън и пехотна атака.
Отбиваме всички,а до нашите позиции стигат 10-15% от тръгналите в атака,тъй като артилерията ни била много добра.
На 20 септември 1918г. Генерал Вазов вдига фронтовият телефон и казва: "Пред себе си нямам противник,унищожих противостоящият противник, искам да настъпя към Солун,да го превзема и да се свършва.",но за съжаление българският политически елит отхвърля идеята.
През 1936г. при честването на годишнина от войната, Генерал Вазов вече Софийски кмет отива в Англия заедно с германски,австрийски и турски генерали.Само и единствено пред него,когато минава по червеният килим свири почетен марш,а всички знамена били свалени.