За приказките и избора!

Day 2,773, 15:03 Published in Bulgaria Bulgaria by Imoenbg1


Имало едно време едни 15 читатели.....Добър вечер на същите между другото – дано не сте намалели, ама кой знае.

Темата на настоящата статия са приказките. Нали знаете, онези в които доброто винаги побеждава и прочее. Хмммммм. Дали е така? Или само се залъгваме?
От самото начало на цивилизацията приказките заемат една изначално важна и съществена роля – на учител на младото поколение. Колко от вас са били приспивани с приказки? Обзалагам се, че една огромна част. И тук следва малката подробност...Колко от вас знаят, че в оригиналната версия на Червената шапчица например, вълкът преди да изяде шапчицата я насилва сексуално? Е, това не е приемливо за обучение на младите, нали?

В почти всички приказки обаче главният герой е представен пред някаква дилема, някакъв избор. Дали да зареже удобния живот и да тръгне по света в търсене на геройски дела? Или да избере лесния път към богатството?
И тук, драги мои читатели и случайно заблудени преминаващи заради конкурса (move along, nothing to see here) стигаме до моята любима „приказка“ за Избора. Написана преди скромните около 2500 години – абре горе-долу около оня ден. Известна по цял свят и псувана от всеки уважаващ себе си осмокласник в българско училище.

Става въпрос за така наречения Тивански цикъл...... Досетихте ли се? Не? Така си и мислех..... Малка подсказка – една част от него носи името Антигона.... Сега вече просветна ли ви? Обзалагам се, че отговора отново е „НЕ“... Твърде малко хора имат нагласата да четат подобно нещо, още повече цялата история. Защото, каквото и да си говорим, древните елини/гейци знаят как да сътворяват латиноамерикански сериали от най-висша класа. И тук нашият главен герой е отново baaaad motherfucker (в буквалния смисъл на думата). Е вече ако не сте проверили за какво иде реч в гуугъл значи съм ви загубил като клиенти.

Нашето момче разбира се се казва Едип. Да, оня с комплексите по майка си и прочее. Само, че тук си говорехме за Избора. Е, тук е най-готината част. На баща му, владетеля на Тива Лай е предречено, че ще погине от ръката на собствения си син. Естествено, при раждането на детето то бива захвърлено вдън гори тилилейски (някъде горе-долу около пещерата на добрата ламя Спаска). Но в духа на най-добрите сапунки взема, че оцелява и бива отгледано първо от овчари (интересно дали си е падал и по овце, освен по майка си, ама затова по-надолу), след което бива осиновен от царското семейство на Коринт. Обаче на нашия гангстер не му стигало и решил да тръгне по широкия свят да си дири късмета.

Някъде след втория голям град, може и трети да е, естествено си намерил въпросния късмет. В лицето на баща си – оня от Тива. Скарали се за жизненоважния световен проблем – кой да мине пръв по пътя. И нашия пич взел,че убил баща си. Голям избор, нали (коментарите ще се появят след края на историята,ама не се сдържах и тук малко отклонение – „срещу ръжен не се рита“). И продължил по пътя си, па взел, че стигнал до Тива. Където вече местните организирали конкурс „Тива търси талант“ за нов управник, владетел и любовник и съпруг на местната хубавица Йокаста (така де, вдовицата на предния цар). Нашето момче не само се явило на кастинга, ами взело и се представило страхотно и след като накарало лошия член на журито Чичко Сфинкс (който ядял некадърните кандидати ) да се самоубие от яд, като му отговорил на въпросите Кой е по-по-най, публиката единодушно изпратила достатъчно есемеси, че да стане едноличен победител – демек баш – талант! Така де, инак как щяла да се изпълни и втората част на онуй пророчество (всъщност втората част е предсказана на младини на самия Едип, че ще се ожени за майка си). И така на Едипчо му се родили четири деца – две момчета и две момичета. Историята не е запазила документите относно семейното му положение и дали е получавал детски за тях или те за него. Ами така де, в крайна сметка, както се казва в ония лафове , той е баща и брат на децата си – в буквалния смисъл, че и син и съпруг на майка си, пак в буквалния смисъл. Не искам да съм на мястото на тогавашните бюрократични служби – със сигурност е трябвало да измислят поне петнайсет нови модела формуляри за данъчно облагане и помощи. Тук следва и вече същинската весела част. Нашият дзвер и пустиняк бил обещал на жена си/майка си (и на двете), че ще издири и намери убиеца на баща си – съпруга на съпругата му/майка му (абре, дано сте схванали вече за кой иде реч, че то не е лесно – човек се оплита в тия роднински връзки). Само ми е чудно, баща му какъв му се пада – шурей, баджанак или какво – моля някой по-запознат да пише в коментарите. Та Едипчо отишъл при алфа версията на Ванга – така наречения Делфийски оракул – и мацката взела, че му обяснила ситуацията – как бил убил баща си, коя точно му е жена/майка. Готинко, нали.

Май е време за нов параграф, че инак и тримата, дето са стигнали дотук ще избягат. Понеже историята бая дългичка, а аз като един добър трол съм решил да ви отегча до смърт преди краткото ми мнение (ще стигнем и до „Какво е искал да каже твореца“?, споко, ама няма да е толкова лесно). Очевидно местната агенция „Жълта преса и клюкини“ е била почти на нивото на средностатистически български таблоид, публикуващ новини за действителната възраст на Лили Иванова, защото още преди нашия главен „герой“ да се прибере в Тива, там вече се бил получил и-мейл с детални подробности относно срещата на Едипчо на четири очи с оракулката. Е, нямало пикантни снимки, щото на фотографията и трябвали още някъде има-няма 24 века преди да вземе да се измисли, ама сигурно поне дватринайсет гравьора са си счупили пръстите в опити да пресъздадат сцената.
Получавайки новините, жена му и майка му ( и двете в лицето на горепосочената преди около страница Йокаста) взели, че се обесили. Спестили от въже де, щтото им трябвало само едно. Едипчо решил, че това неговото не е живот и си избол очите. След което феновете му от „Тива търси талант“ го обявили за плагиат, некадърник и мошеник и го изхвърлили от шоуто – демек пратили го в изгнание. Тук вече по-накратко, че ще свърши мястото в статията:
1. Едипчо пристигнал в Атина....
2. Тиванците пристигнали и те в Атина, щото версия Ванга 1.0а била предсказала, че където се спомине нашия главен герой ще бъде благоденствие.
3. Едипчо в класически негов стил им казал да си ибът мамата (той ако няма опит, няма кой друг) и да не го занимават с глупости.
4. Пристигнал и единия му син – Полиник. Бил недоволен,защото техният брат (на Полиник и Едип, де, нищо, че му е и син) взел, че узурпирал властта еднолично , почти като Иван Костов няколко години по-късно и молел за благословията на баща си и брат си - така де, на Едип.
5. Едип като истински фен му казал, че не само това дето е замислил няма да стане, ами че и двамата му сина ще умрат от ръката на брат си. В този случай обаче не от неговата.
6. Нашето момче Полиник тръгнало на поход срещу брат си Етеокъл.
7. Бил организиран кратък двубой по правилата на местната ММА организация – демек „Последния дето мърда печели“. Да, ама мачът завършил наравно – нямало мърдащи.
8. Тук стигаме до любимата част на всички осмокласници – Антигона. Няма да я преразказвам - прочетете си я. Ами така де, няма само аз да съм прее....ан.

Е, това накратко е основната част от Тиванския цикъл, който може да ни отнеме още 238 месеца, 473 статии и поне 654239 коментара до пълно и подробно изясняване „Кой кой е в древна Тива и околностите?“. И сега стигаме до ключовия въпрос – „Защо, аджеба тоя идиот ни занимава с тия глупости толкова време?“. Ами отговора е очевиден. В цялата тази приказка нашият герой няма избор. Всъщност има, но съдбата му е предопределена. И колкото и да се мъчи да избяга от нея, всъщност спомага за нейното осъществяване. Та и аз се чудя така – имаме ли избор? Дали всъщност някой друг не избира вместо нас през цялото време, а не само по време на избори. И кой играе ролята на притежателя на печатница в Костинброд?

Е, дано поне двама човека го прочетат. Така де, ако съм отегчил само един от ония тримата по-горе, ще го пишем невиждан успех на българския национален отбор по народна топка. Или пък беше футбол. То горе-долу нивото ни и в двата спорта едно и също (да ме прощава народната топка, дано не съм я засегнал).
И на следващите избори си изберете правилните хора, та поне спестете от мастило за бюлетини бре, маскари!!!

П.С Поздрав и мацка - другия път. Не можах да изкопам подходящите гравюри , сори!