Гоце Делчев - животът посветен на един идеал

Day 2,721, 23:15 Published in Bulgaria Bulgaria by Varnacore

Днес се навършват 112 години от смъртта на един човек посветил живота в борба за свобода. От една страна причина за дразги между два народа, а от друга за огромна гордост. Той е един от големите титани на свободата заедно с героите Даме Груев, Борис Сарафов и Гьорче Петров, които полагат основите на освободително движени в Македония. Роден в Кукуш (днес Килкис Гъция) в семейството на Султана и Никола Делчеви, той поставя началото на своя житейски път и без да подозира с това той подпалва искрата вяра в народа, за освобождение от османското своеволие над изтерзания народ. Завършва българско униатско начално училище,последано от българска екзархийска прогимназия в Кукуш и Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Там той създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов, който по-късно ще се превърне в пирон, който османлиите ще настъпят. След това постъпва във военното училище в София, но поради социалистическите си виждания и участието му в такъв кръжок бива изключен месец преди дипломирането си. Тогава той решава да посвети живота си на освободителното дело. През 1894 година съдбата го отвижда в Щип, където той става преподавател. Той се среща с Даме Груев и той бива привлечен към делото на БМОРК. Участва в организирането на погранични пунктове, докато не идва Солунският конгрес на ВМОРО. Там с Гьорче Петров изработват устава и програмата на македоно-одринското освободително движение. След това през 1896г напуска щип и се отправя към Банско, където за 2 месеца успява да изгради мрежа в Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. След това става задграничен представител на оргаизацията в София. Наред с това той създава института на ВМОРО в Княжество България, който има за роля да обучи четници и да ги прати в сърцето на Македония , където да дадат своя принос за освободителното движение. През 1900 година пребива известно време в Бургас, където основава фабрика за бомби. През 1902 година с Гьорче Петров изработват устав на организацията, който вече цели да включи всичи недоволни от османската власт без значение на народност и религия. През 1903 г. в отсъствието на Делчев ,от тогава свикания Солунски конгрес, се взема решение за вдигане на въстание същата година. Като главен отговорник за снабдавяването на организацията с оръжие, Делчев е убеден , че тя всеоще не е готова за въстание. С всеобщи усилия с Груев успяват да отложат въстанието за лятото същатата година. Тази 1903 година се оказва и една от най-черните за организацията. През март Делчев, заедно с неговата чета, взривява моста свързващ Солун и Одрин с динамит от фабриката за бомби в Бургас. Същата година , през май месец, на път за среща с водачите на Серския окръг той попада под засадата на потерята на Хюсеин Тефиков (негов съвипостник).Това се случва в с. Баница. В опита си да спаси четата, на 4 май той пада убит. Така ВМОРО претърпява една от най-големите си загуби.
Въпреки това, буйната и напримирима кръв на революционерите и жаждата им за свобода продължават делото. Гоце Делчев ще остане и за Македония, и за България един светъл пример за свято дело. Дело където личното Аз е презряно, а всенародното Ние поставено на пиадестал. Помнете винаги делото на Апостола на ВМРО. Поклон!



БПВО търси своите съмишленици. Ако нямате отряд и искате играта да не бъде просто такава- заповядайте в нашите редици.