Join the new world

Здравейте,драги ми читатели,реших тук да напиша и да цитирам работи за фолклора ни преди Исперих,само за начало да кажа,никъде и никой автор не казва,че българите са новодошли,така е "преведено"от някой си индивид,макар и някои злобни автори,то и те дават ценна информация - само малко инфо за скептиците.
Така,та сега ще видим някои наши обичаи и др.неща отпреди Исперих.
В българските традиции няма спомени от тюркски, монголски, номадски и азиатски обичаи. Древните и днешните българи нямат никакъв спомен за друга прародина. В "Именника на българските князе" пише просто, че княз Исперих е пресякъл Дунава. Всъщност в "Именника" родното място на Аспарух е посочено ясно - то е мястото, където князуват петима владетели преди него - това е земята по северния бряг на Дунава.Почти всички днешни български обичаи и традиции съвпадат с обичаите на древните жители на България. А тези обичаи и имена, които днес се наричат славянски, всъщност се срещат по-рано при "траките". ЛИЧНОСТИ И СЪБИТИЯ
Огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор са "тракийски".Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 г. В много български апокрифи, народни приказки и песни, присъства образът на Цар Траян. Смешно е да се смята, че някакви пришълци, ще пазят така упорито - десетки векове - спомени за събития, които не ги касаят.

Колоната на Траян за победата над гетите и сарматите от Дакия (дн.Румъния)
От изворите научаваме, че много жители от тракийския народ, който се наричал гети, а от ІІ век готи, станали бежанци на север от Дунава при Александър Велики и по-късно при римляните.Те имали свой учител и епископ на име Урфил, който през ІV век ги връща на юг от Дунава в родината им и превежда на техния език Библията.
При българите има спомени за него: В песните наречени "Веда словена" се споменава многократно българският "цар Урфен", който довел дедите им през Дунав. Това явно не е Орфей, който отникъде не е водил траки в Тракия, защото в неговото време те още не са били бежанци на север от Дунава.А ако ви е по-интересно вижте Веда Словена,там има сказания,песни и прочее древни спомени на нашия народ. Орфей е наречен Орпю във Веда СловенаПротиворечията и непоследователностите в „Илиада” се считат за аргумент, че поемата е народно, а не лично творчество. При песните на Веркович е обратно - понеже са ритмично неправилни и неумело построени.Певците, от които записва „Веда Словена” в миналия век в помашкия и мървашкия край Иван Гологанов, продължават дълга традиция на низово пеене-декламиране. И днес се намират възрастни народни певци, чиито песни са в традицията на сказа на „Веда Словена”. Също както в поемите на Омир, във „Веда Словена” са се струпали и омесили пластовете на много фолклорни епохи. На "старославянски"(разбирай древнобългарски/"тракийски") думата вэдь означава мъдрост, знание, познание, и в този смисъл веда ще рече книга (сборник) с мъдрости - "Славянска мъдрост". Подобно е значението и на индийското понятие "веда", което обаче е лесно обяснимо с родството на индоевропейските езици. Всички изследвания върху диалекта на песните заключават, че той изглежда напълно автентичен и отговаря на Българския Диалектен Атлас.

Районът откъдето са събирани песните.
Стефан Веркович (1827-1893 г.)
Бил голям противник на политическите фалшификации и на великодържавните стремежи на Сърбия и Гърция към Македония.
Бивш францискански монах, роден в босненското село Угляри, който се установил да учителства в Македония през 1850 г. През дългогодишния си престой там той станал страстен изследвач на нейния фолклор и етнография.
Той е видна фигура в борбите за българска църковно-национална независимост.
- Иван Гологанов (1839-1895 г.)
Български учител в тогавашното помашко село Търлис, Неврокопско.
Срещу скромно възнаграждение Гологанов се заел да събира народни песни от Югозападните Родопи - в продължение на 12 години - и ги предоставял на Веркович.
Гологанов и Веркович водили оживена кореспонденция. ВЕДА СЛОВЕНА – НАЙ-СТАРИЯТ ФОЛКЛОР НА ЕВРОПА
Потомъкът на Гологанов и изследвач на творчеството му - Христо Спириев цитира откъс от негово писмо: овчарят Стоян от с. Кърчево му изпратил песен от от 22 стиха за Филип Македонски. Гологанов открил и песен за Александър Велики, записана от мечкаря Стою и Йован Стоянов. През 1884 г. той записал и текста на друга песен за Александър.
Заради своята събирателска дейност Иван Гологанов бил преследван непрекъснато от турските власти и дори прекарал известно време в кауша.
Песните съдържат знания и спомени, формирани далеч преди ислямизацията на част от българското население, но и още преди българския народ да приеме християнската вяра. Самият Веркович давал приоритет на българите пред индусите: „Нашата” Веда е по-стара от „тяхната”.Публикуването на „Веда Словена” станало най-голямата литературна и фолклорна сензация от Русия до Франция. Правителството на Франция два пъти изпращало свои инспектори да проверяват достоверността на епоса в България – Югозападните Родопи.Сега ще цитираме Л.Каравелов: „Ако ме попитат: „Колко книги имате на езикът си?”, тряба да отговорям: „Имаме две книги!”.
И наистина две книги имаме за светът и само из тия книги можем да изучим народният си език, народът си, неговата история и неговият дух – тия книги са безценните сборници от народни песни, които са събрани от Миладинова и Верковича”.Ако приемем обемистото съчинение за фалшификат, то значи автоматично да признаем записвачът на тези 23 809 стиха Иван Гологанов за литературен гений.(каот се има предвид,че са пращани западноевропейски специалисти,с цел да се установи истинноста на книгите,и тя се ДОКАЗВА!)
И до днес малцина знаят, че се е съхранил сред помаците от Родопите един дохристиянски епос.Събраните от Стефан Веркович старинни предмети и ръкописи от неизследвани краища на Македония обогатяват музеите и библиотеките в Русия и в Западна Европа.

Веркович попада на следи от такива песни, които преди него никой не е срещал - при помаците в Родопите. Те формално са приели исляма, но продължават да пеят древните ведически песни, унаследени от предците им. Тогавашните помаци са съхранили живо предание даже за времето на Александър Велики.

Министерството на народното просвещение във Франция поръчва проверка на място на истинността на песните – там, където са записани. Във френските журнали различни специалисти правят подробни отчети за истинността на събраните от Веркович песни.
Веркович предоставя материалите пред ІV Археологически Конгрес в Казан през 1877 година. Известният археолог от Академията на науките на Русия – Измаил Иванович Срезньовски (волжки българин), представя подробен доклад за „родопското откритие”. Той нарича помашките песни поразителни по съдържание - в тях се намират и спомени за Троянската война.Въпреки положителните отзиви от най-сериозни "славянски" учени и свидетелствата на французите, сред участниците в Конгреса се намират псевдоспециалисти-скептици, люде странични и незаинтересовани от предмета на изследванията, които отхвърлят възможността за съществуване на подобни песни в Българска Македония, понеже в тях се съдържали сведения за толкова отдалечена във времето епоха, спомените за която не биха могли да бъдат съхранени в народната поезия, а самият Веркович се стараел със своя сборник да докажел, че южните славяни се явили в Европа пряко от Индустан... Да, по този въпрос Веркович немного греши, тъй като по описанието на природата, географията и местоположението на съседните народи в песните се споменава Северна Африка.
ОБИЧАИТЕ НА "ТРАКИ" И БЪЛГАРИ:
Кукерите,са "тракийски" обичай.Траките правили кисело мляко също.
СУРВАКАНЕТО:
Върху капители, фризи и други архитектурни паметници на древните траки се вижда еднотипен мотив - той съдържа в стилизиран вид “божествено дърво” и спирала - символ на Слънцето.

Български обреден хляб - с. Бял кладенец, Сливенско
И днес бабите ни правят празничните погачи със свастика - символ на Слънцето и плодородието.

В България откриха най-древните свастики в Европа.
Наследството от древността:
Тракийския фолклорен мотив за змея или змията при нас е “змей горянин”, “сура ламя”, “десетоглава змия или змей”, в песните и приказките има “змейова сватба”.
При траките имало ритуали изпъстрени с “показване и размахване на змии” - свидетелстват Теофаст, Диодор и др. Древно предание гласи, че любимата на Орфей е ухапана от змия на такъв ритуал. Подобен ритуал има и в днешно време у нас - ,,змийски празници“. Рано сутрин се събират млади и стари на определено място – по рано символично оброчище, палят се огньове. Децата ги прескачат и там се проклинат змиите. Това символично тяхно гонене и проклинане сякаш е едно закъсняло отмъщение на хората към онази змия, убила Евридика и в последствие предизвикала смъртта на царя-жрец Орфей.

Български обреден хляб във формата на змия - прави се за 1 май - "Змийски ден".
От времето на пеласго-траките до днес у нас са зе запазили едни и същи народни обичаи.
Дионисиевите празненства на пеласгите и траките съществуват и днес - Трифон Зарезан. Обичаи от Дионисиите са типичните напивания, поливане с вино, избирането на цар, возенето му на колесар и др. Тракийското (предгръцкото) име на Дионис е Загрей.Ярко свидетелство от онова време е нестинарството. Този обред, съществуващ и до днес, е доказателство за непреходен обичай на един и същ етнос.Общи са любовта към песента, силата на танца с неговата екзалтираща мистерия, напомнящи за вечното и непреходното в многоликата природа. И днес божественната мелодия на певческите ни гласове се носи по цялата земя и дори из космоса. И днес ритъмът на нашите танци поставят многообразие от въпроси пред очудения поглед на чужденеца. Всичко това е наследство от древността и древните мистерии.Почитта към Слънцето е обща. Само до преди век, всеки българин, когато му се случвало да е навън преди изгрев слънце и когато “Слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и се покланял.
Също така "траките" са имали и гайди,кавали и др.музикални инструменти.
МАРТЕНИЦАТА:
Български обичай. Разпространена е също в Румъния и Молдова, където се нарича martisor (мърцишор). С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини. Българите в района на Преспа и Голо бърдо - Албания, както и в Македония също носят мартеници. В Северна Гърция също се среща подобен обичай.
Щом обичаят е български - как е разпространен сред старите даки (гетите) - румънци и молдовци - ако българите сме различни от тях пришълци? И то не само по Дунава, а и на север и в Молдова.
Обърнете внимание на родството между българи, румънци и молдовци - това са трите съвременни народа, които са преките наследници на старите славяни - гетите.
Ако българите сме го заели от тях - защо не е известен само в Северна България, в областите където има контакти с румънците - а се среща по цялото българско землище - до Бяло Море и Албания?
Можем да наречем този обичай и славянски и тогава той е още един пример, кои са славяните. Можем да го наречем и гетски (тракийски) и тогава показва, кои са днешните траки и даки. Можем да го наречем и български и тогава... И все ще е вярно.


Еми това беше от статията,приятели,дано е било интересно,благодаря за вниманието!
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!