Join the new world

Нека да продължим с темата...

Проф. Г. Ценов представя своите проучвания на колегите си. Интересното е, че самите германски учени, които са се запознавали с тях, са били принудени да приемат неговите доказателства, че "готите" всъщност не са германци. Но официалната немска наука (както и българската) е отказала да рецензира трудовете му и да признае това, с нелогичния мотив, че "тогава трябва да се пренапише древната история".


Черквата на Урфил - покрай Преслав

Готи и българи
Паисий Хилендарски (когото всички уважаваме, но малко четем) казва за времената на IV век: "По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север... Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия..." Всъщност, гърците добре са знаели, но са избягвали етнонима "българи" в своята официална литература.

*Правете си изводите уважаеми читатели*

Името "готи" е дадено на гетите от римляните: понеже думата гети съвпадала на латински с името на една личност от римския двор, мразена от императора.
Дори най-известният готски историк - Йордан от 6 в. - кръщава своята история на готите със заглавието "ГЕТИКА" - „За произхода и деянията на гетите“:

Произход на готите


Според готския историк Йордан

Според родения в Тракия главен готски историк Йордан(ес), гетите са безспорните прародители на готите и произлизат от "остров Сканзда" (според германистите - заради подобното звучене - това било Скандинавия). Около 1490 пр.н.е. се преселили около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. - в Скития северно от Дунава.

Нито един по-стар историк от Йордан обаче, започвайки от Херодот, не е съобщил за такова придвижване на гети (камо ли на готи) от Скандинавия 2 хилядолетия преди раждането на Йордан. Всички древни и всички съвременни историци са единодушни, че гетите са древен тракийски, респ. европейски скитски народ (Херодот), т.е. те не са нито скандинавци, нито германци, нито тюрки.

Гети
Народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките" Според стари източници, гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.

...

В своята история на готите - „За произхода и деянията на гетите“, Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas.
Как готите получават името си

Бързото заместване на названието гети с готи се обяснява с инцидент в биографията на император Каракала (186 - 21😎. Каракала, който убил по-младия си брат и съимператор Гета, обичал да си измисля прякори като “Германикус”, “Партикус”, “Арабикус” и “Аламаникус”. След един победоносен поход над гетите Хелвий Пертинакс, син на бившия император Пертинакс, му подхвърлил шеговито: “Добавете също така, “Гетикус Максимус”, моля”, което веднага било взето за намек за убийството на Гета и сигурно също е помогнало Пертинакс да загуби главата си. Дион Касий (155 - 235) казва, че след убийството на Гета “ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт”. За да избягнат това неудобство и тъй като един от клоновете на гетите се казвал “готи”, тогавашните писатели започнали да говорят само за готи. Това дава възможност на късни компилатори на историята в периода 17-19 век "окончателно" да произведат готите в народ, различен от гетите в услуга на геополитически доктрини.


Готите за себе си

Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война, на тракийските народи през 13-ти в. пр.н.е., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската царица на масагетите Томира, победителката на персийския Цар Кир II Велики, тракийските царе, победили Дарий I и Ксеркс I, тракийския цар Ситалк, победил със своите готи/гети атиняните и македонците. Гордеят се, че възкръсналият тракийски философ Залмоксис (6-5 в. пр.н.е.) е бил техен учител, цар, жрец и бог, че римските императори от Цезар до Тиберий (42 пр.н.е - 37) не са били способни да покорят готите/гетите.

„Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот, св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, "понеже учените хора наричали гетите готи". „Et certe Gothos omnes retro erudii, magis Getas ... appellare ... Hae itaque septem gentes... aquiliones partem habitant.“, St. Hieronimus

(Още по-късно ги наричат "славянски"./склавини = роби)
Ясно е, че ако готите са гети, няма как да бъдат германци.

Теория за "германския" произход на готите

За развитието на "Великогерманската идея" през 17-18 век "германският" произход на готите и "готицизмът" са били от особено значение.

И така някои германски историци обявяват, че готите били различни източногермански племена, чиято прародина, според мита на тракиеца Йордан, е бил Скандинавският полуостров, митичният о-в "Скандза", по-точно Йоталанд и Готланд.
Те не приемат Йордановото твърдение за гетския (негермански) произход на готите, а само мита му за "скандинавския" им произход, въпреки че едва след битката в Горна Мизия през 269 г. започва да се налага понятието "готи" като заместител на "гети". До тогава тези племена са наричани от древните историци с общоприетите от дълбока древност единни етноними на народите в Европейска Скития - скити или гети.

Някои от съвременните германски историци, също отхвърлят достоверността на историята на Йордан за скандинавския произход на готите. Както за готите, така и за самите германи, досега не са намерени никакви археологически доказателства на територията на Швеция или на остров Готланд, а митичният о-в „Скандза” въобще не е локализиран. Други водещи германски историци, макар и все още да не са отхвърлили "германския" произход на готите, подчертават, че готите стават готи именно в Тракия, респ. без Тракия готи просто нямаше да има - и търсят общи културни корени с наследниците на древните тракийски народи.



"...почти всичко готско, което е придобило по-ясни очертания, е възникнало на територията на днешна България."

„Ако историята на тракийските готи и тази на готите в Тракия бъде извадена от общата история на готите, няма да остане нищо, резултатът ще е равен на нула."

проф. д-р Хервиг Волфрам, Виенски университет


Автохтонна теория за скитския произход на готите

Още преди век българският историк д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, а преди това историк на българското Военно министерство, обърна внимание, че теорията за германския произход на готите почива само на горните митове и предания и не е потвърдена нито от древните историци, нито от фактите. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги, в своя основополагащ труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов доказва, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия", и че българската държава не е основана "в 679 г. от една шепа монголски българи". Гети е единният етноним на древните тракийски и илирийски народи, с който те, както и със скити, са обозначавани от всички древни историци.

Те са стари европейски трако-кимерийци и келто-скити и не са нито скандинавски германци, нито азиатски тюрки. Наред с хунобългарите, готите/гетите са фундаментален етнообразуващ компонент в българския етногенезис и предшественици на днешните българи. Мигрирайки, част от тях участват в етногенезиса и на редица други съвременни европейски народи.

В Британския музей се съхраняват ръкописи на св. епископ Йероним Стридонски (331-420), които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на "бащата на църковната история" св. епископ Евсевий Цезарейски (270 - 33😎, на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук е и България). Картата е открита от д-р Конрад Милер и публикувана отново през 1910 г. от проф. д-р Ганчо Ценов.

По същото това време се появява и етнонима на готите като заместител на етнонимите гети и скити. От този момент историята на българите и готите е неразривно свързана, те са съюзници и противници в едни и същи държавни образувания на Балканите и из Европа, древните и средновековните историци често пъти използват алтернативно етнонимите готи, хуни и българи за едни и същи исторически събития и едни и същи герои до пълното изчезване на етнонимите готи и хуни. Според проф. Карл Фритцлер съвместните акции на готи и българи започват още през 1-2 век. Според готската митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите: хуните произлезли от готски вещици, прогонени в гората, където се съешили със зли горски духове.

Историята на Урфил се преплита и с църковните войни по нашите земи в древността - тракоилирийските (българските) епископи, какъвто е и Урфил, са обвинени от гърците в еретичество - че подкрепят арианството. Истинската причина е, че те се борят за независима българска църква - много преди Аспарух и "покръстването" на Борис І. Заради тези борби се събират църковни събори и се водят граждански войни между българи и гърци в Ромейската империя:
Улфила, Библията и Българите

За първи път Библията е преведена на българите през IV-ти век от Улфила. Той е бил владика в Долна Мизия и е нарочен от гърците за "арианин".

Но учител на Улфила е бил готският владика Теофил, който на Първия вселенски събор се подписва срещу Арий.

Император Константин извънредно много почитал Улфила и неговото "еретическо учение". Защо се нарича учението му еретическо, когато учителят му Теофил подписва срещу Арий? Защото той действа като тракиец. А траките/българите са искали автокефална църква, независима от гръцката.

Има данни, че в житието на Св.Кирил са попаднали части от житието на Урфил:

ВЕЛИКИТЕ непризнати и признати БЪЛГАРИ

В автобиографичното житие на Св. Кирил, известно под името "Солунска легенда", самият Св. Кирил разказва за себе си, че е родом от Малоазийска Кападокия. Разказва още, че сам той не знаел къде се намира България, но знаел български език! Тези сведения (от първа ръка!) ни насочват към предположението, че известният ни днес каноничен образ на Св. Кирил е компилация от най-малко две жития:
- това на Вулфила "готски" епископ, живял в IV век в Мизия, родом от Кападокия, създал азбука - абсолютен аналог на кирилицата.
- и житието на Константин Философ от Солун, който заедно с брат си Страхота /Методи/ създал глаголицата, за да просвещава моравските българи.


Урфила

Този документ е и едно от многото преки доказателства за извековното присъствие на българите в Кападокия, Мала Азия.

"Солунска легенда" ни показва, че така нареченото "готско" покръстване, станало на територията на днешна България през IV век е всъщност покръстване на българи, "готската" писменост не е нищо друго освен кирилицата.
На Балканите - откъдето са готите:



Дуклянският презвитер (ок. 1180 г.) е категоричен, че "готите са славяни и българи и говорят славянски език".

"Caeperuntque se litrique populi valde inter se diligere, id est Gothi qui et Sclavi, et Vulgari, et maxime, quod ambo populi gentiles essent, et una lingua esset omnibus", Дуклянски презвитер



На същото мнение е и венецианския дож Андреа Дандоло от 14 в. - "Nuncius autem, qui infidelis erat, hortatu ducis baptismum suscepit. Erant enim Sclavi adhuc gentiles quia a Gothis originem traxerant", "Andreas Dandolo und seine Geschichtswerke", H.Simonsfeld, s. 156, Munchen, 1876

И Тома Архидякон - "Gothi a pluribus dicebantur, et nichilominus Sclaui...In tera uero Getharum (в някои ръкописи от 14-ти в. и Gothorum), que nunc Seruia sea Rasia nuncupatur, prope stagnum quoddam (Скадарското езеро) ciuitatern fecit construi (император Диоклециан), quam ex suo nomine Diocliam appelavi.", Thomas archidiaconus, ed. Racki II, 26"

Сръбският историк проф. Фердо Шишич обръща внимание, че през средните векове сърбите идентифицирали българите с готите и че в средновековна Сърбия името "гот" означава "българин".

"Летопис Попа Дукљанина", проф. Фердо Шишић, с. 101-106, Београд-Загреб, 1928 г.

Той цитира сръбския крал Стефан Първовенчани, който пише в биографията на баща си крал Стефан Неман: "Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава (Сърбия)".

"Zivot Sv. Simeona od krale Stepana", 22, prof. P.J.Safarik, Башич, "Старе српске биографије I, с. 62-63



Патриархът на Киев и Литва Григорий Цамблак, роден в Търново в семейството на Великия примикюр (Маршал) на българския царски двор, пише ок. 1408 г. в биографията на сръбския крал Стефан Урош III Дечански, че против крал Урош се вдигнал през 1330 г. българският цар Михаил с голяма войска, която събрал от различни страни и от различни народи:

"...след като събрал не малка помощ и от онези готи, които живеят от другата страна на Дунава, тръгнал във война като развълнувано море".

Митр. Григорий Цамблак причащава вярващи. Гравюра - Richental U. Concilium zu Constanz. Augsburg, 1483

Ами това е всичко от статията,ако някой се интересува от ОЩЕ ето го източника : http://bgistoria.jimdo.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0/
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!