Сръбско - Българската война
cerber80
1. Алчният, завистлив и самонадеян сръбски крал Милан Обренович, ламтящ за български територии смята, че до една седмица армията му ще е в София, където той ще диктува условията на мира. Желанието му е да отцепи от България София и други български територии , и да премести столицата на България във Велико Търново. Мечтае за Велика Сърбия. Само че плановете му се объркват тотално и в нощта на 12 срещу 13 ноември 1885г. той напуска с позорно бягство бойното поле. "Изглежда ми, бележеше капитан Нешич през нощта на 12-ти срещу 13-ти, след получаването на лошите известия, изглежда ми, че душевното състояние на краля става все по-лошо." ( "Строители на съвременна България"). Като уплашено пале, кралят моли Великите сили да се намесят и да спрат предизвиканото от него помитащо българско настъпление, което се Прехвърля на сръбска територия. Те изпълняват молбата му, само че преди това когато България изпраща нота до тях с искане да спрат сръбското настъпление, и да се изявят в ролята на умиротворители, същите Велики сили остават Безучастни.
2. Когато Сърбия напада България, почти цялата българска армия е струпана на южната граница, където очаква настъпление на османските войски. По границата със Сърбия има малобройни погранични отряди, които успяват да забавят сръбското нашествие. За два дни, пеша българските войни извършват чутовен сто и педесет километров преход от пловдивско ( където е свършвала жп линията по онова време) до западната граница и с "ура" на уста, и с атака на нож се хвърлят в бой със сърбите и побеждават въпреки умората и безсънието.По пътя до западната граница, нашите са се движили в колона по трима ( двама придържат другаря си в средата, който върви и спи).Благородна проява на българския дух : след победоносната за нас сръбско - българска война (1885г.) е издигнат паметник на приведен български войник. Но този паметник не е изразявал някаква гордост от победите, а е изразявал тъга от това, че се е стигнало до братоубийствена война, изразявал е съжаление.
3. Българската армия е командвана от капитани, а сръбската от опитни генерали, участвали в две войни. Руската армия изтегля офицерите си от България, понеже не одобрява българско съединение начело с Батенберг.Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
4. Манифеста на княз Александър Батенберг до българския народ от 2 ноември 1885г.
"... Всеки българин способен да носи оръжие да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели..."
5. Сръбската армия е по - многобройна, по - добре въоръжена, с по - добро медицинско обслужване, само че това не се оказва достатъчно за да бъде сломен българския дух.
6.Предвид скорошното Освобождение на България и липсата на добри офицерски кадри и точно обратното за Сърбия, която разполага с многобройна войска и артилерия и възможно най-модерните оръжия за времето си, очакванията на западните Велики сили на този етап са бърз и пълен разгром на България. В източната велика сила - Русия мненията са по - противоречиви, мнозинството предрича загуба за българите, но част от руските офицери, които скоро са се върнали от България и познават българската армия казват, „че българите ще избият до крак сърбите“.
7. Много мъртви и ранени има на двете страни. Българите се бият като лъвове, даже без офицери ...те заслужават един спомен в историята даже ако бъдат победени." ( вестник „Stamboul“, 7 ноември 1885 г.)
8. Отзив в английския вестник "Таймс" от 10 ноември 1885г., във връзка с обрата във войната : " Сега не може да има вече съмнение, че сърбите са претърпели сериозни несполуки (...) Победата на българите, победа на правото и правдата (...) ще предотврати една голяма и може би всеобща война."
9. Във Видин, на поканата на генерал Лешанин, обкръжил града с две девизии, кап.Узунов, който има по - малко от полк отговаря : " Учил съм се да превземам крепости, а не да ги предавам." А през нощта напада с две роти дивизиите на Лешанин и ги гони до Ново село.
10. Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ. Войната завършва с парад на българските войски в Белград. За България победата изиграва важна роля за укрепване на международното ̀и положение, тя е важна стъпка от признанието на Съединението.
Comments
Вот за труда! о/
вот и суб : )
Страхотна е статията и по интересен начин е представена информацията, както и кратко и стегнато!
Да припомним, че сръбския крал Милан, когато повежда многохилядната сръбска армия се заканва, че до 2 дни ще пие "биела кава" (кафе с мляко) в София. Е, за сметка на това стига до там - да се моли на Великите сили, австро-унгарския пълномощен министър да заплашва, че армията им ще нападне нашата, а през това време Русия ще нахлуе в България.
о/
о7
o7
o7
о7
o7
o7
o7
o7
о7
o7
o7
Bokluci sa bili bokluci sa i sega
браво за статията
o7
Сърбите за пореден път ни забиват ножлето и ни съсипват целите. Докога ще си траем,знаем че не можем да ги бием но ако решим можеме с постоянство да им съсипем всички цели. Може много да загубят.
Къде са Хърватите питам аз отново 🙂
Е тама се,че статуквото е в техни ръце вече що да се бият с сърбите като те не ги бият така им е по добре да страдаме ние. Много много много пъти съм го казвал,че Хърватския народ от край време цели да контролира политика на ненападение с сърбия а от там ние страдаме вече 2 години . Докога ще се търпи това нещо слепи ли сте,че Хърватия съсипа КОТ хърватия ослепи правилния път и на Чили даден им от нас от което се стигна до приятелството им и с Турция. Истинската цел на Хърватия беше именно това да откъсне Чили от България за да могат да контролират сигурността си на балканите ... Колко пъти да повтарям едно и също че статуквото трябва да се обърне,че Сърбия трябва да си гледа към Хърватия за да можем спокойно тогава да имаме цел ... Писна ми да се повтарям и потретвам , хора трябва да се работи защото от 2 години Хърватия ни използва и ако питате мен те много трябва да страдат !!!!
Много истини в един коментар 🙂
сръбско джубре
Последния протокол е от Букурещкия мирен договор 1913г.
OK
Лъжи. Сръбско-македонска война е това. Liezzzzzzzz
Мда. Сите сме антички! 😁)
http://prntscr.com/6jmydv xDDDDD
I would keep a low profile if I were you.
You have no idea what you're doing 🙂
Княз Алексадър Батенберг е един от най-великите българи за мен!
Някои ще припомнят, че няма капка българска кръв, с което ще се сълася. Да, по кръв е така, но по дух и дела е пример за обич и себеотдаване към България.
=================
cerber80 много правилно е написал : "Алчният, завистлив и самонадеян сръбски крал Милан Обренович, ламтящ за български територии..." напада България. Бих добавил "и някои не по-малко алчни сръбски политици". Е, може да има и обикновени сърби - боклук все ще се намери.
Обаче, голяма част от нормалните сърби, са били против. Те очаквт бой с турците, а не с нас. Затова и възникват т.нар. "пръсташи" - войници, които нараняват десния си показалец, за да не могат да стрелят и да бъдат изтеглени от фронта.
Сиреч, в Сръбско-българската война от 1885 г. побеждава Духът на Правдата.
Така че - нека бъдем честни и да не плюем всички сърби.
Глупости, въпросните пръсташи си самонараняват показалеца при масовото отстъпление след разгрома при Сливнишките възвишения. Сръбското командване издава заповед пръсташите и останалите дезертьори, които панически бягат от бойното поле, да бъдат разстрелвани на място.
Зайо Байо, дръж се като мъж - възпитано, а не като ...
Първите пръсташи са още в първите дни на войната.
След Сливница, обаче, духът у сърбите съвсем е прекършен.
Милан лично наблюдава боя при Нешков връх, където нашите премазват 2 сръбски полка. Кралят е бесен. Обявява пръсташеството за вид дезертьорство и заповядва показни разстрели. а на останалите войници да им се раздадат двойни дажби .
За съжаление всъщност Батенберг е един от слабите политици от Освобождението насам. Неуверен в действията си, несигурен в решенията, вечно търещ напътствие, подкрепа и одобрение от руския император; в негова чест е само фактът, че изправен пред свършен факт - поема заедно с войската към фронта, за да посрещне съдбата с войниците - там заболява тежко и впоследствие умира, като пак за огромно уважение посмъртно демонстрира привързаността си към нас, избирайки да бъде погребан в центъра на София, за разлика от Фердинанд.
За да не си помислиш, че се опитвам да го омаловажа като личност - базирам се на биографията му, решенията му и последствията от тях. За мен той е слаб политик и затова далеч не най-великият българин, но определено достоен човек. И българин по сърце.
ExpelliarmuS , моето мнение е друго. Той опитва да обединява, но един е инат, друг - подкупен, а трети - просто глупав и не му се получава. Това за "неувереност"-та му като вътрешен политик.
Що се отнася до външната ппполитика, всеки очаква да е послушно пуделче на Русия (все пак е кръвен роднина и любимец), но той отстоява позициите на България, с което става омразен в императорския двор.
Да, не е "изпечен политик", но той е от друго тесто човек. Бил се е през войната за Освобождението и проявява героизъм. Той е честен и прям, а в политиката трябва да си и друг. Затова и е естествено Батенберг подкрепя изцяло Съединението, въпреки неодобрението и дори заплахите от страна на т.нар. Велики сили.
А какво ще кажеш тогава за "Режима на пълномощията" - назначаването на руските генерали за миистри, въпреки че са до такава степен некадърни администратори, че един от тях даже се опитва да изпрати българската хазна в Русия, за да бъде "на сигурно място"? За редовните му телеграми със запитвания за съвет? За последната , в която пише - "Ако нямам Вашето одобрение, ще абдикирам"? Последствията са ясни.
Българските политици - инати, глупави или подкупни издигат България до военното чудовище от Балканските войни и са доста стабилен коректив за решенията му; но дори да ги оставим настрана - възможно ли е горните редове да бъдат тълкувани като опит за самостоятелна външна политика? За мен той се държи като покорен васал без собствена воля.
За сите срања на балканот причината е мали народи големи комплекси.
United Macedonians, лоши народи няма, има лоши хора
Трагедията, че тия лоши хора все искат да управляват. А някои глупави люде все им дават кокала...
o7
Мога да кажа само едно голямо - ЕВАЛА!
Трябва всички балкански народи да се обединим срещу сърбите и да ги унищожим всички са си патили от тея боклуци. Българи, хървати, бошняци, унгарци и албанци трябва да се обединим около идеята да съсипем сърбите. Гърците и румънците са същите боклуци като сърбите така че тях не ги броя.
Безспорно българската армия извършва подвиг и разбива на пух и прах първоначалните очаквания за лесна победа на сърбите, но трябва да се признае, че някои факти се преекспонират за постигането на по-митологизиран образ и се спестява подценяването от страна на сърбите, които тръгват много по-зле подготвени, отколкото се е очаквало
По принцип сръбската армия е по-голяма, по-добре обучена и с по-подготвени кадри, но в случая сърбите сериозно подценяват възможностите на наскоро сформираната българска държава и мобилизират само половината си армия, голяма част от която се състои от слабо обучени войници и не участват най-добрите им командири. В сръбските войски реално е включен само един генерал.
Заедно с доброволците и опълчението българската армия всъщност формално превъзхожда сръбските войски по численост (въпреки че впоследствие сръбската армия нараства , но вече е късно). Големият зор е бил да се удържат сърбите докато дойдат всички войски от границата с Османската империя. След това е било ясно, че шансовете могат да се обърнат в полза на много по-мотивираната българска армия срещу сръбските части, които са очаквали да се разходят едва ли не на екскурзия до София.
da
da
Манифестът на снимката е от 1908, а не от 1885, пък и докладите до руския император от неговите офицери гласят, че българите са равностойни на сърби и румънци като бойна сила, но не и на османците. Което значи, ако са били прави, че алчният и наивен Милан всъщност може да ни е направил услуга, изпращайки хора, които не искат да се бият, срещу нас.
Тъй или иначе нашите войници демонстрират подвиг, който няма паралел с тъпата виртуална симулация в тази игра.
За паралел с тъпата игра изобщо не може да се говори...
Тук от значение са единствено финансите.
И дума не може да става за геройства и подвиг, ако нямаш пълни складове и т.н.
Но едно нещо може да се направи и то е - обединение и задружност - нещо, което ни липсва от много време, ако някога го е имало изобщо...
В последните 2 битки щетата на нашите топ 5 е в пъти повече спрямо сръбските топ 5. Въпреки това те правеха с лекота рундовете епик и ги печелеха.
07
Много ми хареса тази история...кратка, точна и ясна