Join the new world

Така,първо искам да Ви покажа трансформацията на две думи,от които се извежда "славянската народност",моля обърнете внимание:
Слòво – слòвен (народ), слòвенски (народ) и с промяната: словò- словèн(народ), словèнски (народ);
слàва – слàвен (народ), слàвенски (народ) и с промяната: славà-славèн (народ); славèнски (народ);
слàвян – слàвян (народ), слàвянски (народ) и с промяната: славян-славян (народ) – славянски (народ).
Веднага става ясно, че от прилагателните словен и славен, става трансформация на прилагателните в “етноса” словен и славян.
Всичко това е игра на думи, но издава, че езика на българите е слòвен, (идващ от думата слòво, затова в Библията има „в начале бе слòво”), и оттук идва слòвенския език и с тази теза Кирил е доказал, че българския език е също от бога (народ носещ божественото слово), и затова е разбил триезичната догма. Тук смисъла е такъв, че тези които не носят словото божие са НЕМИ (от ням-безгласен) и за това българите са нарекли неслучайно изменниците на Атила - остготите и с думата немци. Едва ли в тези времена папата е впечатлен от думите, че слънцето свети за всички и че на всички езици може да се слави бога.

Така,сега вече по същество:
НАЧАЛОТО НА ДОКТРИНАТА ПАНСЛАВИЗЪМ
За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос, влиза в политическа употреба през 1593г., като дотогава „slavi” е всъщност -„sclavi (означаващо роби от латински) и тази дума се използва във византийските извори.
*Да поясня,думата СЛОВЕН е българска,която се отнася за приелите ПРАВОСЛАВИЕТО българи,духовни и аристократи,тъй като преди това българите са вярвали в старите обичаи (тракийски) и в християнски ереси.
Всеки изследвал проблематиката на древната българската история е установил, че няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - т. нар. “славянски” и български, а се говори само за българи и български народ (за повече подробности виж в интернет “ Колко народа покръства Борис “ от Никола Църцаров). Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със “славяно- българска държава”, а винаги се говори за българи и България. Също така няма нито един чужд или наш извор в който да се споменава за ПРАбългари и ханове , а навсякаде се говори за БЪЛГАРИ и владетелят на българите. Само един пример в тази насока е достатъчен. На колоната на Омуртаг пише накрая КАНА СУБИГИ ОМУРТАГ, което не пречи на нашите известни историци правейки “академично издържан” превод от старогръцки да го обявят за колоната на ... ХАН (???) Омуртаг. Колкото до термина СКЛАВИ от византийските извори, то той се е използвал от църковниците-хронисти в смисъл на “роби”, “светлокоси роби”, или “нечестивци”, с който са наричали не изповядващите официалната християнска вяра-арианите. Според възрожденеца Марин Дринов, както и д-р Ганчо Ценов (и до сега обявяван от официозната историческа школа за “фашизоид”, “прекален патриот” и пр.) славяните са всъщност траки. На подобно мнение застава и изследователя Йордан Табов. Интересен факт е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките е смайващо еднакъв. Изследователите са на мнение, че след покоряването им от Рим траките започват да бъдат наричани и “склави”, а част от тракийските племена се изтеглят на север и след векове нахлуват обратно на Балканския полуостров, но вече назовавани като “склави” (светлокоси роби) и “нечестивци” от църковниците-хронисти. Българската история от 866 г. когато се налага насилствено официалната верска доктрина на Византия (т. е. през 866 г. Борис провежда препокръстване) та чак до наши дни е била фалшифицирана от гръцките хронисти, българските и руски църковници, и чужди историци в по-ново време в услуга на панславизма. Странно защо в учебниците по история няма нито една автентична рисунка на “славяни” или “славянски войни”, така добре описвани иначе от византийците? Изображението на славяните в нашите учебници са “съвременна” (???) рисунка (виж например учебника по история за 5 клас на изд. “Просвета” прил. № 1). Освен това никой поклонник на славянската идея не може да обясни откъде идва “етническият бум” при т. нар. славяни, като през същия период в Европа са засвидетелствани няколко чумни епидемии включително и в местата обитавани от “славяните”. Историците така и не успяха да открият автентично „славянско” селище а посочените като такива са само от предположения. Славянската идея е възприета от българската интелигенция през началото на XIX век в периода на българското Възраждане под влияние на умелото руско внушение и манипулиране на историческите факти, като начин за разграничаване от гърците и турците. През периода на турското робство както е известно Вселенската патриаршия (доминирана винага от гърци) не признава българите за отделен народ, а ги нарича “румелийски” народ, което се възприема и от Османската империя. Богослужението е само на гръцки език и българите са абсолютно онеправдани, а политиката на асимилацията над тях, е както от турска, така и от гръцка страна, като погърчването на българите е било приоритет за гръцкото духовенство. Не трябва да се забравя, че панславянската идея от самото си начало лансира и обслужва чужди на българите идея, цели и политика. Показателно е, че тя започва като така наречената ИЛИРИЙСКА ИДЕЯ, формирана на етапи. Същността й впоследствие има политически адрес и най-кратко има за идея, че с името илирийци се наричат всички народи, населявали в античността земите, които през средновековието били „славянски”. Илирийската идея става платформа на всички участвали в плана за „освобождението” на всички балкански християни – т. н. „южни славяни”. Папа Климент VIII подготвя военен съюз между Испания, Австрия и Полша за война срещу Османската империя, предвидена за 1593г. На 14 април 1595 г. австрийският император провъзгласява, че приема под своя защита християните в Босна и съседните й земи. По това време той още не говори за освобождение на всички „славяни”. За създател на илирийската идея се сочи Винко Прибоевич със издаденото от него през 1532 г. във Венеция „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни”,(забележете думите слава и славяни!!), която търси идеологическа формула, за да оглави „славянското” множество, изгубило държавната си независимост при падането на българското и сръбското царство. Но ренесансовата илирийска идея е изпълнена по онова време с конкретно политическо съдържание - подготвяната война срещу Османската империя. Илирийската идея има обединяваща за времето си сила и емоционален ефект, но изпод нейното покривало възкръсват лични и народни претенции. Така например албанските старейшини започват да подготвят кореспонденцията си с печат, в който има герб с княжеска корона. Пак по това време се появява и една късна преработка на Душановото законодателство, появяват се самозвани потомци на стари владетели: Комнини, Църноевичи и др.
*Да поясня,ако някои трябва да претендира за илириец,то това са тракийските наследници,тоест ние,и нашите "производни" - Сърби(чието име значи роб),"македонци"(които до преди няколко десетилетия си бяха българи),хървати(доста за тях има к'во да се каже) и др.
Тук е интересно, че никой не говори за древния български народ, за неговите исторически заслуги , а той се подрежда някъде в “славянското множество”. Особено силно въздействие върху представите на съвременниците оказва амбицията на генерал Охмучевич, родом от Дубровник, пълководец в испанската флота, който съумява да се сдобие с поредица фалшифицирани грамоти и привилегии, като се изкарва потомък на деспот Хрельо (същият, който е погребан в Рилския манастир!). По негова поръчка, се изготвя мистифициран сборник с гербове уж от времето на Душан, в който придобива визуален образ идеята за Илирия, уж осъществена в миналото от Душан, цар от „словенска” кръв, който заповядвал на десет кралства. Гербът на този „блестящ” според Охмучевич император е съставен от гербовете на всички земи които е владял. Този сборник с гербове, отнесен от специалистите към 1595 г., окончателно формира илирийската идея, като идея за възкресяване на Душановата империя, състоящо се от десет кралства! Тук на добре запознатите с историята на Балканския полуостров, ще се стори доста странно защо да не се възстанови Симеоновата България например, а именно Душановото кралство? Ако се види картата на двете империи веднага става ясно, че Симеоновата е по-стара и освен това два пъти по-голяма от Душановата (включвала е целите днешни: Румъния, Сърбия, България, Македония, 80 % от днешна Гърция, Източна Тракия и Албания с площ от 500 000 кв. км.). Ако пък сравним в културен, военен и цялостен исторически аспект ролята на двамата владетели в тогавашния свят, то превъзходството на цар Симеон е видно във всички направления, а по блясък и международен престиж Душановата просто бледнее.

Но тук нека припомним началото на възхода на Душан и това как крал Стефан Урош побеждава с измама цар Михаил ІІІ Шишман, което сръбските историци премълчават. На 27 юли 1330 г. при с.Шишковци до гр. Велбъжд (днешен Кюстендил), се сключва временно примирие между българите и сърбите, заради идващия голям църковен празник - рождението на Св. Богородица. Цялата нощ на 27/28 юли сръбския крал се моли на Богородица да му прости греха който е намислил да извърши. На другия ден българите са разпръснати извън своя стан, като събират храна и дърва, и тогава са нападнати вероломно от сърбите. Нападението се води от синът на Урош- Стефан наречен по-късно Душан и резултатът е 15000 избити българи. Цар Михаил Шишман е тежко ранен и пленен, като умира от раните си донесен от победителите в нозете на триумфиращия им крал, а според друга мълва предавана сред народа, е обезглавен пред крал Стефан Урош за назидание. След тази “блестяща победа” (възхвалявана и до днес от сръбските историци) Сърбия бележи своя възход и става империя при крал Душан. Този възход е мимолетен и трае само няколко десетилетия, и скоро османските орди го смазват и разбиват, когато сърбите са най-силни и самонадеяни (но и това се премълчава от сръбските историци). Но в главната си политическа посока Илирийската идея я виждаме след близо 300 г., осъществена като Югославска федерация, (с енергичното руско-съветско съдействие), повтаряща почти границите на..... Душановата империя и за малко да погълне и “братска и словенска България”, с основна идея българите да се сърбизират.

Окончателно „славянската” идея се формира под перото на абатът от Млетския орден дон Мавро Орбини от Пиза. През 1601 г. Мавро Орбини написва по поръчка книгата „Царството на славяните” (прил.№ 2). В нея на българите са отредени 77 печатни страници (от 397 до 474 страница). Книгата има дълго заглавие: „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (роби)” .. и още в заглавието: ... „и преди всичко се гледат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България”. Веднага прави впечатление, че в книгата на българите е отредено последното място, а Орбини възприема сборника с гербове на генерал Охмучевич за автентичен (?!) и от него възпроизвеждаа гербовете на „словените” владетели на „южнославянските държави”. Така в началото на българската история е отпечатан гърбът на българите от епохата на държавната им независимост – медальон с коронован изправен лъв (прил. № 3). Малко по-късно, сърби руси и албанци ще присвоят българския двуглав орел като свой царствен герб. В книгата си Орбини помества и две “осъвременени” според неговата визия рисунки на това как са изглеждали славните славянските войни (прил. № 4).
Военният план от 1595 г. на Австрийската империя, се осуетява, а после и забравя. Но личната заинтересованост на Орбини е в пристрастието му да изтъкне Дубровник, като водеща „южнославенска” сила а рода на покровителите си – Бобалевич (странно име за сърбин или хърватин), като велик и мъжествен род с дълбоко патриотично минало имащ значителна политическа мощ и слава. Така в началото на книгата си Орбини започва с посвещение към благодетеля и поръчител на книгата: „Посвещение до негова Светлост, почитаемия монсеньор....” и после: „След като написах тази история на славяните по настояване на Ваша Светлост, при всичките улеснения и удобства, които щедро ми предоставихте, за да я доведа докрай, струва ми се, че сега е мой дълг да Ви я посветя преди да я публикувате – понеже е Ваше дело...” и пр. хвалебствия.

И непредубедения читател ще разбере, че има нещо доста странно и съмнително в тази история, която се възприема и до сега от историческата ни наука като безспорен исторически извор, а шовинистичните залитанията на автора, се определят „като проява на горещия му славянски патриотизъм”, според наши и чужди специалисти историци и т. нар.слависти .

Така Орбини с лека ръка изкарва Скандинавия – люлка на „славяните”, за който народ се сетим, той е „славянски”: славяни са ...скитите, готите, амазонките са сарматки, което ще рече, че и те са „славянки”. Словени са победили Александър Македонски т.е. и той е славянин. Славяните са воювали с всички народи по света (?!), нападали Персия, властвали в Азия и Африка, воювали с Египет, накрая надделели над Римската империя, като завладяли много нейни земи. Или както „духовито” предлага сръбския изследовател Н. Радойчич, тази част от историята на Орбини можем да озаглавим „Словени са всички и навсякъде”.

Така още целият Илирик отдавна е „словенски”, мнозина от папите, Свети Йероним, и пр. Орбини внушава, че сърцевината на славянското единство, е словенското им писмо и език. В книгата са дадени в образци и двете „словенски” азбуки – глаголицата и кирилицата. Но тук се получава нещо странно - той сочи католическия Св. Йероним за създател на „славянското” глаголическо писмо, наречено „буквица”. На него приписва и съставянето на „славянското” богослужение (?) и навсякъде българския принос липсва, а за делото на Кирил и Методи не става и дума.

През 1595 г. Русия още не е Велика сила и не е съпричасна на илирийската идея, а отскоро е завладяла Казан, и е покорила волжките българи, за които Орбини не казва нищо. Ще минат само 100 г. и илирийската идея ще продължи да се развива като панславянска доктрина, лансирана от гръцкото духовенство със сръбско “посредничество” на Петър І Велики. За известно време тя ще има формата на т.нар. гръцка идея при руската императрица Екатерина Велика с идеята, че Русия, като най-голяма „славянска” империя трябва да покровителства всички „славяни”, и да ги освободи от турците, както и да възстанови Византия. Според плана синът на Екатерина Велика, който говорил зле на руски но затова пък на отличен гръцки (защото е възпитаван от гръцки придворни велможи) трябвало да стане император на вече възстановената Византийска империя.Никъде в този план не се споменават българите, камо ли да става и дума за освобождението им.