Join the new world

На 7 февруари 1676 г. в малоазийският гр. Себастия се ражда арменският книжовник Манук Себастаци, който остава известен в историята с духовното си име Мхитар. Той е създател в Италия на арменска католическа конгрегация, на която папата през 1717 г. дава на разположение о. Свети Лазар, намиращ се близо до Венеция.

Мхитаристите откриват и издават в топография си почти всички арменски летописи на Агатангелос, Тавстос Бузанд, Мовсес Хоренаци, Елише и т.н.

В конгрегацията разполагат и с различни копия от една „Арменска география“ от края на VІІ в. от н.е., която е най-добрата компилация на „Географията“ от ІІ в. от н.е. на Птолемей. Арменският вариант е по-пълен като описание на страните, дори от запазеният съкратен конспект на самият Птолемей и е по-подробен текст, от хронографията на Папа Александрийски.

През 1843 г. мхитаристите издават всички копия на Арменската география, за да се получи прегледна яснота за вариантите. Малко преди 1881 г. отец Сукри, член на конгрегацията, открива в библиотеката на мхитаристите във Венеция още един списък на „Арменската география“, който е определено по-различен от останалите. Той е почти два пъти по-голям от вече публикуваните през 1843 г. варианти, освен това в него се дават над 300 нови имена на местности в Предкавказието, Задкавказието и Предна Азия, които липсват в гръцките източници.

Текста на Ашхарацуйц (Աշխարհացույցе) e издаден през 1881 г. във Венеция.

В него има сведения за Кубрат, Аспарух и няколко български имена, като „Купи-Булгар, Дучи-Булгар, Woghchondor и Чдар-Болкар”.

Късна приписка е допълнила, че Птолемей не познава българи. Авторът на „приписката“ е прав.

При Птолемей имаме следния текст: „А”: „Птоломей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.”

Този текст служи като образец на арменския от VІІ в. за българите. В Арменската география (Ашхарацуйц) e видно, че за българите се пише чрез шаблона, по който Птолемей пише за Предкавказието.

„В”: „Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор-Блкар, пришълци, и Чдар-Болкар”... ”се именуват по названието на реки”.

Западно от устието на Волга, според Птолемей, както пише арменският географ, били народите „Адон”, „Алаидон”, „Сондас” и „Геруа”. Тоест, тук са упоменати народите „аудан“ (ути), „сондас“ („синдите“ около Азовско море) и „геруа“.

Как така тези народи от ІІ в. от н.е., през VІІ в. са вече българи?

Земите на север от Урарту, т.е. дн. Северна Армения и южна Грузия, са земите на държавата Гамирая (Иванчик, 1993). Между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Когато през 714 г. пр.н.е. кимерийците атакуват Урарту, между двете държави е била тази област.

През VІ в. пр.н.е. кимерийците загубват своята хегемония в Мала Азия и Предния изток. Предвид на упоменатите топоними и хидроними от Херодот през V в. пр.н.е. в Приазовието, като гр. Кимерий, Кимерийски боспор и т.н., можем да допуснем, че те са обърнали поглед на север от Кавказ, т.е. точно към скитските земи.

Значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“.

Следователно термина „балгар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту по асирийските и урартските клинописи. Това се потвърждава и от сведението на Птолемей от ІІ в. от н.е. за наличието на "Геруа" на север от Кавказ.





Какво правят ути (аудан) на север от Кавказ още през ІІ в. от н.е.? И.М.Дяконов и С.А.Старостин в свое изследване (starling.rinet.ru/Texts/hururt.pdf) упоменават на стр. 166, че „названието Уди е получено като рефлекс от Quti“. Още от VІІ в. пр.н.е., както става ясно от асирийските клинописи, кутий са под властта на кимерийския цар Дугдам.

Що се отнася до синдите около Меотида, учени като Артамонов са убедени, че те са кимерийци.

И така, между ІІ в. от н.е. и VІІ в. от н.е. скитите са нарекли кимерийците на север от Кавказ с името οὐαδτόβαλος, т.е. „бал от Геруа“ („Gu/Qu-ri-a-ni-a”). Балгари.



Тоест, с едно име, чието значение на скитски е същото като иранското значение на *gam-ir(а).