На влакчето финала

Day 2,472, 08:20 • Published in Bulgaria Turkey • by inabg

За още 25 коментара,пък ако падне и съб!

-Не ги храни тия.Да се стегнат да работят.Кво само врънкат като преяли гларуси.Да знаеш, наблюдавам ги.Не са толкоз зле, това е начин на живот.:Мърмори под мустак, тантурестият мъжага.
-Благодаря за помощта.Зная, но давам, навярно стар дефект.:Не ми се спори по тези въпроси в момента.
Влакът набира скорост на изток, към розовеещият хоризонт.Утре сутрин , там на влажният пясък, изправен пред морският бриз. Нагазил в соленото море и най-важното , хванат за ръце с две любими същества, очаквам да срещна слънцето.Незабравимата гледка на огнената топка, изкача ща сред сините вълни.Нощна птица съм, та си поспивам по до късно.Не подозирах колко е приятно,колко е вълнуващо това преживяване.Помня, като да е било вчера, как любимата ми, за първи път ми откри тайнството на тези утринни мигове.Незабравим подарък! От тогава, когато сколасам, винаги посрещам слънцето.Надявам се поне този спомен да остане цял и не опетнен.Но най ми е красиво когато споделя срещата на изгрева с тези дето ми лежат на сърцето! Вие да си мълчите !Първият път нещо много мърморех за дет ме влачат по тъмно към брега.Та само сега и тук си признавам, как се почувствах тогава.Но по пробвайте,ще ви хареса.
Но нещо ме човърка,нещо ме яде. Балък, разбирам,ала дъмпер ? Вярно не е съвсем превозно средство,но защо го ползват за обида ?
Нещо не мога да чета,глад ме гони но не е това.Не ми дава мира въпросът,
с какво толкоз засегнах хлапака?Исках просто да го зарадвам, да съм добър....................... .Но явно ............. ‘’И това го има в зара’’.
Разказа за у вас и у нас : Медун Винолеико