Истината и само истината...
Sasha Vladimirovna
Тази статия е част от конкурса за "еСпомени" на Ema123456.
___________________________________________________________
Запис 814/113 от Централен архив на Плато, еДен 2466 от Новия свят.
Гражданин номер 2677172. Саша Владимировна, родена на 30. Януари 2010.
Сеанс 244.
- Казах ви вече всичко, което си спомням!
Госпожице, това е стандартна процедура за всички живи граждани.
- По чие нареждане?
[кратка пауза]
Да започнем отзад напред този път. Бъдете възможно най-описателна... Колко време мина от последната ви активност?
- Не зная, сигурно повече от година, може би много повече. Не мога да кажа, че съм чиста, но приемам безобидни дози по 10 минути дневно. Като пуснат мисии – малко отгоре.
Кое е последното, което си спомняте?
-Груповия бой около рождените дни на ДУЛО. Срещите с отряда в София, среднощните разговори, емоциите. Едномесечния тур из съюзниците, раздадоха ни гражданства тогава... Имаше период, в който бяхме звездите в битките, пример за подражание и дори повод за скандал на моменти. Не съм ги чувала отдавна, може би още сме. Никога няма да ги забравя, всеки в тоя юнит е специален по своему. Въпреки че когато бяхме в Индонезия,един местен ми предложи еБрак. Момчетата се опитаха да ме продадат нему и да изпият парите...
Имала ли сте други военни назначения?
- ДУЛО е първият и последният ми отряд. Междувременно бях за малко в SoL, а когато се върнах в ДУЛО и бях повишена в командир, напрежението между двата отряда доста нарастна. Пробвах да съм гълъбът на мира и маслинената клонка, но вместо това потопът ме заля и от двете страни. Едните смятаха, че работя за другите, и обратно. Тогава се оттеглих за известно време, но не съжалявам за нищо.
Партийна принадлежност?
- Не се интересувам от политика. 0.4.3. е фиктивна партия. Както знаете от хрониките ми, крие доста голяма сила измежду еТруповете си. За кратко бях в БНФ вследствие на тайно съглашение с член на SoL. Имах задача да се внедря, да спечеля доверието на тогавашния партиен и да го изкарам от строя. В последствие се оказа, че той самият е агент на друга партийна структура, затова прекратихме мисията. А да, и бях кандидат на президентските избори точно преди турнето на ДУЛО. Казах на БДП, че трябваше да подпрепят мен, ма те така и не ме взеха насериозно. Затова после браха срам, когато белият тигър Мистър Кодер разформирова армията . Беше им за урок на самодоволните копелета! Благодарение на изгряваща идея за наемническите отряди минаха месеци, преди отново да имаме военна организация над нулата.
Споделете името на този друг агент.
[смях]
- Шегувате се, нали?
[пауза]
Разкажете ни за журналистическата си кариера.
- Пиша само истината и отвреме навреме някое друго предсказание. Правя го за добро, но истината често е трудносмилаема и хората стават агресивни. Хрониките на Отряд Четвърта Зора бяха голям хит, някои от мемоарите на ДУЛО също са мое дело. С Агент Кръстев се следяхме тогава зорко и когато го приехме в ДУЛО, двамата с него разказахме за свръхестествените сили в отряда. Имаше хора, които тръгнаха на психиатър след това, но като цяло се прие повече с интерес, отколкото с шок и ужас. Бях говорител и на няколко от президентите ни, повечето пъти в сянка.
Кое е най-яркото ви преживяване в системата?
- Срещите с хората. Това е единственото, заради което съм тук. Бях... Няма вече срещи. Преди се събирахме във Варна, после национално за трети март, а сега – нищо. Дори последният опит за спонанна среща в София, на който присъствах, беше пълен провал. Мисля, че на хората им омръзна – повечето държаха да си говорим само за играта, не говореха за себе си... Точно те спряха да идват.
[пауза]
Много от другарите ми вече не са сред еЖивите, но продължаваме да се виждаме Отвън. Сентенцията на последните четири години и половина е в контактите и приятелствата. С едни се прегръщаме братски, с други вечеряме шоколад, с трети правим среднощни разходки край морето. С някои успявам да се чуя по скайп... Не ми трябва повече.
Всичките ли срещи бяха толкова позитивни?
- О, не, разбира се, че не. Имаше селяни, имаше двулични копелета, играчи. Имаше хора без реален живот, които се захранваха от кръвта на виртуалните противници и политическите интриги, досущ като енергийни вампири. Срещала съм и хищници, и психари... Някои са толкова „Добър ден”, че направо са „Лека нощ”.
Това притесняваше ли ви?
- Ни най-малко. Играта е преди всичко социален експеримент. Аз, като всеки друг писател, се интересувам от всичко, нормално или не, и гледам на тези неща с хладнокръвен научен интерес. Ако всички бяха наред, нямаше да е толкова забавно.
Тоест вие поддържате връзка основно с нестабилните граждани?
- Не казах това, напротив. Всичко, освен няколко ценнни контакта, които запазих, беше лично проучване. Разбира се, това не значи, че съм се преструвала. Поне не през цялото време. [смях] И не, няма да ви дам записките си. И няма да стане с обиск, защото е реален бележник. Аматьор!
Внимавайте с тона, госпожице, още сте логната.
[кратка пауза]
Искате ли да добавите нещо към показанията си?
- Показания? [подсвиркване] Вие много насериозно сте се взели! Тази информация пред кого ще послужи?
Пред операторите на Държавния архив и Негова Божественост Плато, слава на пискелите му.
- Всъщност имам въпрос. Как толкова свестни играчи излежават доживотен бан, докато прехваленият ни владетел, слава на малоуието му, се изживява като кокошка без глава, появява се само, когато има проблем, и винаги изглежда като тряснат с талпа?
Последно предупреждение, госпожице! Приключихме за днес, свободна сте.
Край на запис 814/113.
Нахлух в офиса на министър-председателя, игнорирайки русата секретарката, големите й като футболни топки гърди и прашките й, висящи на единия й глезен.
- Чия беше идеята за тази глупост?!
Той погледна към момичето, което измънка безпомощно и след неговия кратък жест затвори вратата след мен.
- Саше, - поде той с отворени обятия, а после снижи тон – казах ти да не ме търсиш тук!
- Разкарай тая самодоволна усмивка, дето си я репетирал за пред гражданите! Имаш три минути да ми обясниш какво стана току-що!
- Ама захарче, успокой се, нищо не е станало...
- Жоржиньо!
Мазнотията изчезна, погледът му зашари по бюрото.
- Седни – каза накрая. – Не знам какво иска Плато тоя път, никой не знае все още. И с тези нови мисии в момента цари невероятен спам. Пресата е наводнена с празни статии, а по улиците е някакъв ужас – хората се запознават без причина, развалят приятелства и се добавят наново... Пълна анархия. Правим всичко по силите си да разберем какво се случва.
- Ами, постарайте се повече! Знаеш, че съм двукликър от почти две години, нямах намерение да си разбутвам спокойствието.
- Но все пак го направи, нали? Никой не те е закарал насила при следователя.
- Следовател? Нали уж е рутинна процедура?
Той замълча и заби поглед в масата. Присвих очи на среща му.
- Какво не ми казваш?
Министър-председателят се поколеба.
- Няма връзка с това, но... Стана малък инцидент тази сутрин.
- Какъв инцидент?
- Ами... Нали се сещаш как постоянно се шегувам, че искам да убия Светльо? Тая сутрин докато тренирахме... Възможно е така, без да искам... ъ-ъ... такова... да съм го застрелял.
Честно казано нямах идея как се реагира в подобна ситуация. Представих си скандала, когато журналистите надушеха: „Бившият еПрезидент СветльоБГ намерен мъртъв в тренировъчния си център” Нелепа смърт и още по-абсурдни предположения. Мъката премина по лицето ми за миг. Когато излезех от офиса щеше да се върне и да си устрои бивак.
- Кой още знае за това?
- Ъ-ъ, никой, надявам се. Нали няма да кажеш?
- Ще си помисля.
- Ама...
- Светльо беше мой приятел, Жоржи, не изпитвай търпението ми...
Внезапно се сетих за главната причина да съм в тоя офис.
- Искам да предадеш съобщение на Президента.
- Какво съобщение?
Взех листче от купчинката на бюрото му и надрасках няколко думи. Жоржи ги погледна и се намръщи.
- Deveniye, dyo ninte concion ca'lyet ye? Какво трябва да значи това?
- За теб – нищо. Направи така, че да стигне до Матрим Каутон.
- Е, на мен можеш да кажеш.
- Действай бързо!
Обърнах се и напуснах сградата по най-бързия начин. Пожелах си горещо нищо повече да не се обърка и Президента да се свърже с мен по-скоро.
To be continued…
Comments
1
3/1217
http://www.erepublik.com/en/article/mm-1-2425405/1/20
Добро! Много добро! Благодаря! 🙂
Аз благодаря, че ме размърда 😉) За мен е удоволствие 😉
12/1218
iskam goli snimki
за теб, само на чайки без пера..🙂
o7
Твърде добро Саша, браво...🙂
Чакаме продължението 🙂
Просто... Саша.
Жалко, че не пишеш по-често.
🙂 Искаме продължение.
[GET FRIEND REQUESTS FAST PART 2]
http://www.erepublik.com/en/article/friend-requests-comment-part-2-2426303/1/20
= shout =
z
А
Ди, обичам те.
ПП: Обещавам ти по-голям и по-екзотичен шоколад!
както таблов каза, "Просто... Саша.
Жалко, че не пишеш по-често."
Тъкмо като си помислих, че няма абсолютно нищо какво да ме задържа в тази игра и прочетох статията ти 🙂
Най-малкото ме усмихна, страхотно написано ..
ама ти нали не влизаще в играта? какво стана с веропътешествието?
[removed]
вот и съб...
чакаме продължение 🙂
'Breasts as big as footballs' lol
яко
.
🙂
жестоко!
ДААААААА!!!!!! Най-накрая 1 нещо което искам от толкова много време се сбъдна!
Да убия макето! хдхдхдхд
c
asdasd
Невероятна както винаги! ❤
🙂
o/
Добро
Хубаво пишеш и определено умееш! 🙂
Може би само си допуснала една грешка. Селяните са готини хора, добри и отрудени, а онези, които си имала в предвид са селтаците.
Онези, които има предвид се вписват в перфектната рамка и профил на средностатистически "беге" мършляк и евтин тарикат със самочувствие на 50 годишен милиардер.
С нетърпение очаквам продължението
браво
gg
😃
Най-яката статия която съм чел
Ами вече е ясно кой ще спечели конкурса на Ема. 🙂
Браво Саша, липсват ни статиите ти.
add me o/
Както винаги добра. Браво, Ди 😉
тл;др
🙂
За президента има още два подходящи цитата:
това май на 5 трябваше да го каже(може и да е казал, но СРС-то не го е уловило):
- Dovie'andi se tovya sagain
А това си върви за целия мандат:
- Смъртта е по-лека от перце,дълга е по-тежък от планина (нещо не мога да намеря оригинала)