Музика на Душата

Day 2,040, 02:48 • Published in Bulgaria Bulgaria • by love myself

„Настроение в звуци”- една Величествена тема от Нейно Величие Принцеса Аспас.
Няма какво да мисля да се включвам или не, то обществото си иска да се участва.

Първоначално се бях спряла на много дълга статия, но хоп Стоянов ме изпревари. Живо-здраво. Втората идея бе за една много кратка статия и пак без късмет…Солам намери време преди мен. (Това са оправдания за пред феновете, ако не успея да вляза в тройката)

Няма да има Селена и Зоуи Спрак, инкубуси, капани за сънища. Тук всичко си е Искрено и лично.

Може би през ден ме питат „Каква музика слушаш?”. Странен и много уместен въпрос. Но като се замисля трудно бих могла да определя музиката на сърцето си.
Първосигнално ми изникват едни не много високи младежи с текстове за Втората Световна война - как правим снимки и размятаме едни бири в мърчандайза и си говорим за СКАЛИ. Да, приятелството е голяма работа и все пак не всичко е Йоаким, концерт и часове в разговор на български и шведски английски.
Ако си затворя очите пък се появява „най-грозния мъж на рока” и едни песни за мрежи и ОЧИ, с включвания от „малкия мъж с големия глас” и истории за червени УБИЙЦИ. Идилия.
Като се върна в младите си години, ласкаех егото си, че с влизането в една дискотека, всяка чалга замлъкваше и се спускаше ОТРОВНА песньовка, за да се знае кой е in the club.
Няма как да забравя като бях в гимназията как „зарибих” културната си и никога не казваща лоша дума майка по ГРАЖДАНСКИ права и РАЙСКИ ВРАТИ. Прекрасно, докато не ми поиска превод в ефир на това, което слуша.

И тук всеки прибързал интелектуалец ще възкликне – метал слуша таз женица. И аз като една Сирена ще му отговоря да мине НА ДРУГАТА СТРАНА. Не у лево. А да дочака края на размислите и страстите.

Може би съм една от малкото жени проспали половината от Вердиевия РЕКВИЕМ, но пък съм горда, че на осем годинки свирех много добре НА ЕЛИЗА. Дали пък и като по-голяма не си паднах по ЩРАУСОВИТЕ СТЪПКИ?!

Класика и метал-колко тривиално. „Да ама не”, както казваше един политик от миналото.

България си е моята родина и българче съм аз. Нима някой би останал равнодушен пред СИПНАТОТО ВИНО. Не би пожелал да види дали Елена Троянска е била по-хубава от онази КАТЕРИНА. Или ако забогатее неочаквано ще си купи МАНАСТИР да гради „чаршия”. Аз съм от тези дето са любопитни, предприемчиви и много български.

Ех, как пропуснах моментите с най-ярки спомени. Касетофона Сони и поредната история за ЯНУШ, дето срещнал ВЕЩИЦИ на едни ШАДРАВАНИ. Мириса на кебапчета, винце да се лее и да си спомняме и след време, че сме раждани на граница с едни мили хора. А баща ми неизменно да пита „”Цървена звезда” или „Партизан””. Да ти се усмихне и да каже „Все едно да те карам да избираш между това да си КУКУВИЦА или ДА ИМАШ 100 ЖИВОТА”. Незабравимо.

Унесох се. Да се връщам по-бързо в днешния ден. И днес като всяка сутрин една малка палавница ме събуди със КРИВОГЛЕДИ ЗЕЛЕНИ ЖАБИ в очите си. Разказа ми на нейния си език, че КОЗЛЕТАТА НЕ ЗНАЯТ НОМЕРА. После си поиска за обяд КРЕМВИРШИ НА ПЛАЖА.

След като ме умори с целодневно бърборене малката фурия, да седна и да потъна в приспивна меланхолия от ЛЯТНО ВИНО с ОПЕРАТОР. Безценно.

Май това е музиката на сърцето ми, цялата тази гама. И се чудя дали всички не са като мен, разнообразни и гъвкави в музикалните си вкусове, но просто да се правят на различни и железни.

А музиката на душата…хм, кой зададе този толкова нестандартен въпрос…

Тя е…
“Глутница вие. Единакът мълчи.”
И
„AM I evil, am I good?
May I trust you, like I should?”

Това са нотните петолиния на поета. Възвишени, римувани и изживяни. Но ако някога се поиска определение за „музиката на душата”, не на Тери Пратчет, а на моята…
…то неизменно ще се видя ОМОТАНА в една каручка, търсеща света и себе си, защото мечтите са ЛАБИРИНТ, често от мастило или просто безкрайни като МОРЕТО.

Благодаря, че ме прочетохте 🙂