Join the new world

Здравейте, рошльовци и всички вие, които ме питате защо не съм писала. Сега давам малка компенсация за отсъствието си и се надявам да успея да творя по-често и по-качествено.

Както сами си знаете, тази статия е по темата на Лабиринта, онази от предишния кръг, в който статията на Илийката ме остави без дъх и ми трябваше доста време да "се събера" образно казано и да напиша нещо.
Както пак сами знаете, тя не участва в Лабиринта, заради различията ми с гледните точки на журито и т.н.

Дано на вас ви хареса

🙂

---

Колко тежи това нещо…ужас. Изглеждаше огромно, а и беше странно-червен том със ситно изписан почерк. Седна по турски на пода и се облегна на възглавниците около нея. Отвори на произволна страница към края с надеждата да няма нищо написано…Уви…

Ден 1913
„Мило дневниче, той е вътрешно прекрасен. Държи на семейността, има принципи. Реално е успял във всяко свое начинание. Във виртуалното пространство е тих, предпочита да е скрит, защото според мен знае, че е истинско национално богатство. Изглежда добре, да не кажа секси…поне в съзнанието ми. Поддържа себе си, духовно и телесно. В сайта е учтивия, дори на моменти умоляващия. В реалността е устремения, амбициозния. Единственото общо между виртуалното и реалното е, че не го вълнуват оценките на другите, познава се изцяло отдавна и знае кой е, внимателен и строг в преценките си кого, как и колко да допусне до себе си. Не настоява за внимание, но с всички качества, които въплъщава сам получава всичко, което човек може да му даде.”

Ти да видиш…Ха, ха, ха…какво описание само, кратко и въздействащо. Любопитството направо клокочи да се превърне във вулкан и с треперещи от възбуда и интерес пръсти отгръща няколко страници напред.

Ден 1947
„Странен човек. Виртуално известен, обсебващ, уж преценяващ и много критичен. Реално човек на чувствата, динамиката, залитащ в двете крайности. Виртуално е изискващ, романтичен, много държащ на ценностната система. Живота му обаче преминава под знака на студенина, не семейственост, компромиси само за себе си. Придирчив, трудно допускаш до себе си хората, постоянно неразбран и гневен. Зад монитора обаче става Казанова, съчувстваш, успокояващ и човек с много приятели. Изисква цялото време на света за общата комуникация, не го ли получи преминава към следващия в списъка…дори да получи желаното, то винаги не е достатъчно, за да отрази блясъка на невероятната му виртуална личност.”

Става все по-забавно. Изглежда се описват групи хора. Какво ли би се случило, ако обърне в началото на „червената книга” за изчезващи или зараждащи се човешки видове.

Ден 1039
„ Пропаднал сайт за запознанства. Нахакан и умен младеж, обидчив, амбициозен, красив телесно, мрачен по душа. Не обсебва, но и показва значимост на човека отсреща. Това е виртуално. Кафе. Разговор. Реалност. Нахакан и умен красавец, решил, че ТЯ е жената. Романтичен колкото пресъхналото съзнание на лихвар, но опитващ се да внася красота. Настоятелен. Мъж, за който е мечтала. Виртуалността изчезва, кому е нужна. И двамата са били себе си, и двамата са търсили и са се намерили. Бяха истински, бяха виртуално-реални…бяха те. Така и заживяха заедно. Без ограничения, без лъжи, без виртуалност в живота, само реалност дори и в Интернет.”

Зоуи Спарк учудено впери поглед в листите…Значи така се създавало истинско и щастливо семейство. Така са се открили мама и татко, виртуално…а после са създали реално нея и Селена…ха, Селена, трябваше да ѝ се обади да я изненада. Набра с трепет мобилния номер на кака си и след като чу съненото промърморване на женския тембър отсреща бодро заговори:

- Сел, няма да познаеш какво открих…
- Зо, ти имаш ли идея, че часа е 3 и нормалните хора спят! – бяса в гласа на сестра ѝ беше очевиден. Давай, знам че няма да се спреш докато не кажеш…
- Сел, намерих една книга, тетрадка в червена кожена подвързия и вътре, ако знаеш какво има…
- АААААААА, открила си дневника на мама. Не откриваш топлата вода, малката. Приеми, че дори и компютрите и Интернет, които толкова ненавиждаш, могат да станат предпоставка за едно истинско семейство.
- Но там има и разочарования…-Зоуи направо искаше да си оскубе косата, уж най-много вкъщи тя четеше, а ето че опърничавата и виртуална Селена е изчела най-важното четиво в къщата.
- И колко са, Сис…татко е определено компенсация за всичко разочароващо, нали?
- Да, да…лека…

Зоуи натисна червената слушалка. Татко бе очарованието на всичко, но там имаше и един истински приятел…разочарованията просто трябваше да бъдат забравяни на секундата, в която се случват.
Малката фурия остави книгата на мястото ѝ на библиотечния рафт, взе свещта, затвори вратата на кабинета на майка си и запътвайки се към леглото си потъна в блажени мисли. Май е време да си купи лаптоп. Да, определено ще си купи лаптоп.

Няколко часа по-късно на пода в кабинета, между нахвърляните от малката ѝ дъщеря възглавници, Айрийн Спарк с ледено спокойствие вдигна изпадналото от дневника ѝ листче. Разгърна го:
„Двама мъже, една игра…ти си решаваш”
Усмихна се загадъчно и поставяйки листчето на мястото му си каза, че просто мъжете никога не трябва да стават повече от двама, за да се наслаждава на престоя си в Интернет…а съпруга ѝ…той беше всичко истинско, единствено и нейно…Виртуалната и Реалност.