Join the new world

Един ден си отделих цялото свободно време в играене на eRepublik. Като зомби преглеждах статиите и коментарите в тях. Активно си изразявах мнението. Също така пишех публикации и желаех хората да ги четат. Времето минаваше неусетно и по едно време, увлечен в играта, заспах пред монитора.

... в eRepublik си преглеждах нещата. Забелязах, че има организирано въстание в Русе. Влязох в битката и започнах да помпя бутона "бий се". Съвсем неочаквано, видях как управлявам танк. Движех се бързо по бойното поле и стрелях с танковото оръдие. Гледах как сградите в Русе падат една по една. Обстановката беше взривоопасна. Тогава, незнайно защо, танкът ми се повреди и слязох от него. Съвсем изненадващо, открих гранатомет. Също така имах достатъчно боеприпаси. Зареждах и стрелях. Виждах в далечината как се разхвърчаваха шрапнели. По-късно, видях изстрелян снаряд към мен и осъзнах, че няма спасение...

Пробудих се тогава и видях, че навън беше все още тъмно. Тъй като бях спал пред монитора, реших да го изключа, да си оправя леглото и да поспя още. Потопих се отново в страната на сънищата.

... eRepublik. Набързо създадох статия за кризата на ценностите в България. Публикувах я и я разпространих на много места. С невъобразим интерес следях колко души ще гласуват за критическия ми текст и какви ще са коментарите. След броени минути видях, че съм събрал голям брой гласове и няколко коментара. В тях установих с неприятна изненада, че ме наричат: нихилист, хейтър, негативист, нищожество, глупак и всякакви епитети от този род. Репликирах всеки коментар, в който се съдържа критика към мен. Почнах да се изнервям. Ръсих обида след обида. Разглеждах с притеснение как по стената всички пишеха лоши неща по мой адрес. Озлобих се и почнах да обиждам всеки един от тях. Не знаех какво да правя в паниката си и тогава...



Алармата прозвъня. Събудих се изплашен. Миг по-късно осъзнах, че това, което сънувах е било кошмар. След това, погледнах часовника и се оказа, че предната вечер съм бил навил алармата да звъни за по-късен час от нормалното. Разбира се, с много неприятно чувство отидох на работа, защото знаех, че съм закъснял. Отидох там. Проблемите бяха много. Работният ми компютър се повреди. Следователно, не можех да си свърша ефективно работата. После, шефът ми направи проблем за закъснението и ме обвини за повредата на машината. И да, беше прав, защото бях ударил злобно по кутията, когато отказа да ми зареди работната програма. Изобщо, ужасен ден беше. Прибрах се и с ужас установих, че е наводнена кухнята. Изобщо кошмар след кошмар. Накрая, отчаян и с пожелание за хубав сън си легнах да спя.

... дадоха ми някакви документи, които трябваше да копирам. Пуснах ги в принтера. Всичко изглеждаше да е наред. Воден от интереса си да видя какво се случва, проверих някои от готовите копия. С огорчение установих, че мастилото се е отпечатало ужасно. Тогава, в момент на изстъпление, със страхотна злоба изритах копирната машина. Адреналинът ми замъгли съзнанието. Почнах да чупя монитор след монитор. Офисът заприлича на гробище за монитори. Тогава дойде охранителят и ме хвана. Пробвах да се отскубна от него, но не успях. Заведоха ме в полицейския участък. Там ме закопчаха с белезници. Вкараха ме в една стая, където около мен беше пълно с отрепки. Един от тях се провикна:

― Вижте го тоя льохман!

Момент по-късно, всичките в един глас ми изръмжаха:

― Ще ти се стъжни живота!

Душата ми се пречупи, като разбрах какви изверги има около мен. Един от тях успя да се освободи от белезниците си. Тогава се разплаках и приличах на момиче, което е преживяло любовно разочарование. В този миг, ужасното помещение беше озарено от ярка светлина. Чух някакъв глас, който повтаряше: "Ново начало". Какво ли значеше това? Не знаех. Миг по-късно, всичко започна да се изпарява. Загубих представа за времето и пространството. Причерняваше ми...



Алармата ме събуди. В първите минути се чувствах много странно. Скоро усетих, че това е било просто един кошмар. В този миг се усмихнах. Казах си: "ново начало". Погледнах през балкона и видях огнената колесница, препускаща по небето. Тя озаряваше лицето ми с лазурните си лъчи. Розовият цвят сливащ се със силуета на хоризонта, ми прикова погледа. Ах, красота за душата!

Отидох на работа, с настройката, че всичко ще мине добре. Така се и случи. Всичко вървеше по вода. Говорих с шефа ми, за проблемите от предния ден и той ми прости. С колегите се разбирах отлично. Изобщо, обстановката беше много приятна. Накрая свърших работата си по-рано и излязох на разходка с приятели. Отидохме на морския бряг и се полюбувахме на гледката, като видяхме запленяващия виолетов цвят на небето да се прелива с успокояващия син цвят на морето. След залеза на любимото ми небесно светило, се прибрах вкъщи. Чувствах се уморен, но усмивката блестеше на лицето ми. Накрая, се телепортирах в страната на сънищата.

... в Морската градина. Виждах как чайките кръжат над мен. Имах храна със себе си. Не успях да изям всичко и дадох остатъка на морските птици. Те се боричкаха помежду си. Битката беше много интересна. Хората около мен, гледаха с притаен дъх случващото се. Разбира се, най-силното същество победи. По-нататък, повървях малко и отидох на "балкона" на Морската градина, откъдето се откри божествена гледка към морето. Небето беше обагрено в синьо-виолетови краски. Луната се беше подала над хоризонта. Цветът ѝ правеше обстановката по-романтична. Наистина прекрасно! Накрая, повървях малко и открих едно невероятно красиво синьо камъче. Тогава някой прошепна зад гърба ми: "Това е символът на щастието". Повтори го няколко пъти. След това, с огромна усмивка на лицето и с камъчето в ръка, се прибрах вкъщи...



Събудих се радостен от прекрасния сън. Чувствах се прелестно, макар и да исках още да съм обладан от магията на съня. Изведнъж усетих силен прилив на творческа енергия. Седнах на балкона, и огрян от златните слънчеви лъчи, написах литературна творба. В нея създадох една лирическа героиня. Тя се подготвяше за среща. След това, усмихната, със спокойна походка отиде на нея. Там срещна своя любим човек. Прегърнаха се. Слепиха устните си в страстна целувка. Тя беше много емоционална. Смееше се. Плачеше. Беше толкова красива в радостта си. Сълзи съчетани със запленяваща усмивка! Девойката създадена от перото ми, чувстваше истинското щастие. Тя изпита най-прекрасните чувства, които може да обладаят човешката душа. Тя беше толкова радостна, че дори и след края на срещата, виждаше всичко около себе си в розови краски. Даже си легна, осветена от нежните лъчи на луната. Да, това създание създадох, в свободния си ден.

После излязох на приятна разходка в Морската градина. Отидох и на морския бряг. Наслаждавах се на гледката. Чувствах се щастлив от всичко, което ме заобикаляше. Накрая, още преди да се стъмни, се прибрах вкъщи. Прочетох текста, който бях създал по-рано през деня. Наистина останах очарован. След това отидох в магическото измерение на сънищата.

... очаквах я с нетърпение. Бях в Морската градина. Любувах се на природните красоти. По едно време, гледайки към алеята, забелязах една красива девойка да върви към мен. Тя се придвижваше с плавни стъпки и едновременно с това се наслаждаваше на гледката. Тя беше много радостна, когато ме забеляза. Моята душа се изпълни, като я погледнах в очите. Тя сияеше от щастие. Излъчването ѝ беше невероятно и придаваше живот на всичко, до което се докосне. Момент по-късно, тя отвори обятията си и ме прегърна. Сърцето ми затуптя силно и я притиснах до себе си, омагьосан от нея. Усетих как лудо играе сърцето ѝ. Тогава, сляхме устните си в една много дълга и страстна целувка. Божествен момент! Бяхме потопени в облаците. Останахме без дъх. Бликахме от емоции. Девойката плачеше усмихната. Аз бях омаян от неописуеми чувства. Продължавахме да се прегръщаме. Усещах страхотна топлина в душата си. Тя, озарена от щастие ми каза:

― Обичам те!

Очарован, с мелодичен глас, ѝ отвърнах:

― Обичам те!

Две думи, придаващи смисъл на живота! Това слово ни даде криле. Емоцията беше невероятна. Девойката толкова силно ме зарадва с неземните си думи, че се разплаках. Миг по-късно, отново си слепихме устните...



Тогава се събудих и не осъзнавах какво се случваше. В първия момент си помислих, че съм се влюбил в момиче. Тогава разбрах, че това е бил сън, но не какъв да е, а най-прекрасния в живота ми. Сетих се, че тази девойка е всъщност героинята от творбата, която бях създал предния ден. Изглеждаше точно така, както я бях описал. Емоциите ѝ бяха също толкова силни. Наистина не можех да повярвам, че съм бил с нея. Омаян от съня си, се наслаждавах на слънчевото утро.

Малко по-късно отидох на балкона и си мислех за сънищата, които ме сполетяха в последните дни. Чудих се защо някои сънища са неприятни, а други ― изпълващи душата. След дълго разсъждаване по въпроса, забелязах доста интересна зависимост. Тя се състоеше в това, че сънят е огледалото на мислите, които се въртят в главата ми преди да си легна. Неслучайно, когато мислих негативни неща ― сънувах кошмари. Обаче разбрах, че сънищата имат послания и реших да се доверя на тях. В случая, реших да се вслушам в "ново начало" и не сбърках. Казах си, че ще направя промяна и така и направих. С други думи, поставих капан за лошите сънища. Резултатът беше поразителен ― много усмивки и прекрасни сънища, които ме правят жизнен. Накрая, дори се докоснах до истинското щастие, макар и само в магическата страна на сънищата. Това ми вдъхна надежда, че истинското щастие е постижимо и в реалния живот. Само трябва да извървя пътя докрай, за да бъда наистина удовлетворен от всичко, което правя!

Дали ще се харесаме пред огледалото, зависи само от нас!