Ада в мен, Ада в нас !
love myself
„ Здравей,
тати
Знаеш ли, брата най-накрая успя да ме накара да играя една игра. То „играя” е много разтегливо понятие в конкретния случай, но образно да го опишем така. Има едно конкурсче и всяка седмица семейно се надскачаме кой какво признание ще получи. Беше забавно…до този понеделник. Темата на седмицата – Съвременните девет в Живота. Вече разбра защо ти пиша, нали?!
Кръг първи – За безцелните нерви и безпочвените грижи
В тази игра несъмнено правиш паралел с живота. Да дам примери мога много, но последния е най-свеж и най-фрапиращ. Пишем си в играта и да видиш ти, брата вади уникална статия по Дантевия „Ад”. Не щеш ли след три часа абсолютно същия сюжет от един друг талант покори невиждани върхове. И нерви, нерви, нерви…защо?! Защото втората статия ще бъде призната и оценена по-добре понеже някой си бил влюбен, пък близка на друг оценяващ била и тя влюбена в автора, ама е близка, пък „той принципно пише уникално добре”… Да се ядосвам ли… направо побеснях … все пак това е БРАТ ми… затворих очи и се сетих за безбройните дни, в които ми казваше, че дори и да убия целия свят не мога да го предпазвам вечно от несправедливостите. Предимно тези на „Криворазбраната цивилизация”. Българските.
С едно нагоре – Когато си измисляш извинения, а имаш възможност
Започнах да влизам в играта и всеки ден си викам, че утре ще е за по-малко и все не се случва. Няма как да не се сетя за всички неделни дни, в които мързелувах, а благородно лъжех, че имам безброй ангажименти само да не пътувам до вкъщи. Паралел откри ли?! Лъжех, но излъгах себе си. Сега пътувам често, по-често, най-често…но е късно.
Три, тройка, трети – Тези моменти, които помниш, а не трябва
Проблеми имаше и предния кръг и все лошото запомних, все „ранички” цитирах и едни такива, даже за „спорта” спорех с един от членовете на журито, докато той не се отказа…и за какво. За да ме запомни този човек с лошо и аз да споменавам него с лошо. Колко грешно виждане на проблема също както спомена за четящия вестник уморен баща по обедно време, чукащ циферблата на часовника с думите
„Кое време стана?! На плаж се ходи рано, сега само ще изгорите!!!”
а аз фръцкаща се нацупено и мислеща как баща ми е строг, прави само забележки и не ме разбира, че ще спя до колкото си искам.
Защо не запомних, че си станал рано, за да ми преразкажеш най-важното от пресата или, че въпреки вътрешните си убеждения си пропуснал да ме събудиш от жал към децата и защото ги обичаш. Бих дала всичко да се повторят камъните, слънцето, пясъка, пръста, циферблата…Уви!
Семейно четири – За очакваните и неочакваните изненади
Всеки ден влизам само за да си видя писмата и да прочета статиите. Да преценявам за себе си има ли изненади, някой дали е сменил стила на писане, намразил ли ме е, харесва ли ме вече…уж наблягам на социалния модул в тази игра. Изненади има, положителни, отрицателни, очаквани и неочаквани. Такъв е и живота ми или поне беше до момента на най-щастливата ни година и след коледната изненада с думата „инсулт”. Неочаквано, плашещо и лишено от надежда и все пак като в играта всеки ден ходехме до железния парапет под прозорците на реанимацията с малката искрица за промяна. Четири дни.
В средата на спиралата – кръг пети – Когато правиш жертви от егоизъм
Та в играта, тати, си има разни партии, отряди. Почти през ден някой закачи Имо (така се е писал брата, ама знам, че не се учудваш на избора му ) и аз все му казвам, че ще се справя със ситуацията, за да го щадя. Важи с пълна сила и обратното. Преди няколко дни в мислите ми изплува, че си ни възпитал така, да сме егоисти и да поемаме битките на другия, да ходатайстваме за другия само за да видим блясъка на радост в очите му. Иначе как бихме оправдали думите ти на втория ден към мен:
„ Ти нямаш ли 7 лева да си купиш билет и да ходиш да си празнуваш празника ами седиш до кревата ми и ми нареждаш какво да правя?”
Тежат ми и до днес и ще тежат, защото дори тогава искаше да съм щастлива и да си щастлив от моето щастие. Родителите остават родители до край.
Шестобален – Какво остава след неволните лъжи и обещания
Тати, имам си отряд – страхотни момчета, моите рошльовци. Тази седмица обаче неволно ги подвеждах за статията. Щях да я пускам по-рано, после в сряда, после вчера, може би днес…и все обещавах, въпреки че знаех, че не разполагам с времето си, а то цялото време е на внучката ти. Замислих се. Така и ти ми обеща, че след празника всичко ще се оправи и ще ме чакаш. Защо го направи?! Знаеше, че няма как да прогнозираш и все пак обеща…и ни излъга. След празника те нямаше. Веднага след …
Седми кръг, не щастлив – Стрес, последици и разкаяние
Шашкам се, че няма злато. Не спя, а мисля статии. Брата е пристрастен към играта. Стреса ни е в повече, дразня се на дребни забележки, защото не съм си доспала, при Имо дразненето е на трета степен…след няколко часа се разкайваме и търсим път един към друг. Така се случи и след като те изпратихме. Не спях, но не можех да плача. Обвинявах се, че съм ти била „любимка”, а всъщност знаех, че не е било така. Не се опитах да го разбера, него, обожавания ми брат. Години след това си имаме пропаст между нас и тя носи твоето име, изгаря с букви от адски огън „ТАТКО” и колкото и да я заобикаляме нея я има. Късно е да я изтрием, късно е да я запълним. Всеки си я носи и я пази от другите.
Кръг осем – За шансовете - можех ли, исках ли, трябваше ли
Тати, в играта е доста натоварено, все си мислиш, че пропускаш нещо и на ум се дразниш. Имало раздаване на еди какво си…пропуснато, занималнята ти помага с друго…пропуснато, съотрядник награждава с поредното…и то пропуснато и всяка вечер преди лягане се ядосваш на ум колко шансове си пропуснал и как с тях щеше да си станал по-добър. Но и утре е ден и играта няма къде да бяга, пак ще има шансове. Да, ама не. Няма дадености в този живот и не се дава време за пропуски. Не се пропуска да се каже :
„ Тати, обичаме те. Ти си страхотен баща.”
Не се пропуска шанса да заведеш семейството на концерт и да слушаш „Не си го продавай, Кольо, чифлико”, нищо че в главата ти са само Сабатон и Рамщайн. Нито е нужно да пропускаш да чуеш преразказан „Граф Монте Кристо” за хиляден път седнал на килима в детската.
Сега сменяме канала, ако има концерт на Николина Чакърдъкова , „Граф Монте Кристо” се вади само, за да се забърше праха от него…няма на кого да кажем, че е най-страхотния баща. Шанс.
Девети съдбовен – Нищо специално - Ада в мен, ада в нас
Тате, няма девети кръг на ада, нито съвременен, нито минал, нито бъдещ. Няма най-страшен, защото сами по себе си всички кръгове ужасяват, нараняват, убиват. Ада е във всичките пропуски, които сами правим към близките си и обичани хора. Ада е когато започваш да осъзнаваш, че дори да играеш една игра с цел да забравиш, то в главата ти се гонят хаотично въпроси и не дават покой на съзнанието ти. Кат избити електрони без орбита те надигат глас и питат:
- Защо не се вслушвах повече в съветите на татко?
- Защо не прекарвахме повече време заедно?
- Защо виждах само забележките, а не усмивките?
- Защо съдбата е толкова жестока?
- Защо ме изгони дори и тогава?
- Защо се заблуждавах, че ще се оправиш?
- Защо не преживях всичко с брат си, а отделно?
- Защо винаги ми трябваше повод, за да ти кажа „Обичам те”?
- По дяволите Ада, но как ще обясня на дъщеря си защо съм допуснала да ги има всичките тези ЗАЩО?!
Та това е историята, тати, това ще е и статията. Знам, че дузина хора ще ме сметнат за луда понеже пиша до някой, който го няма. Но…и Дядо Коледа не съществува, а това не пречи ежегодно милиони възрастни да пращат писма…само за ИСКРИЦА надежда.
Обичам те.
Мишо ”
Заб. ред. Аз нямам девет музи в тази игра…имам само пет:
На брат ми – Imoenbg1, защото го има
На Tablov – защото опитва с добрина да обърне Ада в Рай
На Един, който знае колко кръга има след деветия – защото ме държи в спортна писателска форма
На AguariusSG – моя редактор, критик и слушател
На Gavro77 – моята будна съвест ( Много сол, скъпа. Много сол. )
Comments
браво
Рошльовците от отряда прощават за забавянето с оглед на високото качество на материала.
🙂
Много хора могат да пишат красиво, малко могат да дадат душа на това, което са написали. А ти можеш и двете...
Поклон пред таланта ти и съчувствие към болката ти.
На Tablov – защото опитва с добрина да обърне Ада в Рай
Което автоматично означава, че има за цел да прати всичко ангелско в Ада, да преобърне Божествения ред, да пренареди по този начин Шестото небе (за който се интересува от българската митология - там са и двете крайни дестинации на човекодушите), защото не може да има Рай без Ад 😉 Ама доброто намерение си е добро намерение :р
Изумен съм , нямам думи , просто ПОКЛОН .
А кажи после как да се меря с такива колоси в писателското поприще.
- Айде с мен?
- Айде в нас?
- Айде в мен!
- Чаай.. куфо?
И аз те обичам....ама ти си знаеш 😁)
както винаги идиотски спам
ти не разбираш от умор ;d
Благодаря на всички ви 😁
....
Каквото и да кажа ще е малко - за това ще се огранича само с една дума (колкото и омаловажаваща да е) - БРАВО.
- Защо не прекарвахме повече време заедно?
Познавам този въпрос, за себе си дадох и всички възможни отговори.
Успех в конкурса.
Прекрасно е! Благодаря.
Е как да пише човек после, като има такива таланти ? 🙂
Браво ! Много силно и запленяващо!
ПП... Какво ти пука за журито 🙂 И кой в кого е влюбен :ДДД
Не ми пука....пука ми само за брат ми, майка ми, дъщеря ми и мъжа ми...това е повече от повече
[removed]
БРАВО!!! Невероятно, нямам думи да опиша колко ме трогна тази статия!
Мила,красива,чиста душичка...За какъв ад говориш ти?! Та в теб има най-ценното и благодатно чувство-разкаянието.Осъзнаването и изповедта.А тези три неща ни отвеждат много,много далеч от който и да е кръг.Дай боже всекиму да ги притежава и най-вече смелостта да ги разкрием пред всички.
Вот и от мен!
Най-уникалната статия, която съм чела в тази игра до сега!
Няма как да не те трогне и разчувства... Браво!!
Страхотна статия! Браво, поплаках си... : (
*********************
Само не разбрах кой в кого бил влюбен???
Много негативно, изгуби ме някъде към третия...
Аз не мислех, че съм те взела, че да те губя...и честно казано ако питаш мен те загубих доста статии преди това...
Разплака ме... Но продължавай все така! Фен съм ти ( и на брат ти също ) ; )
И брат ми ти е фен...аз все още не знам...😁)
Ха, изненадА ме... Не знаех, но може би заради сходните музикални вкусове. А ти... не ме познаваш нито като човек, нито в играта, затова и няма как да знаеш : ) Но пък и не е задължително : Р
Мерси, гъбке.....
Айде само да не види Тервелчо, че отекох... 🙂
Мнозина от хората не разбират Щастието да сграбчиш Нещастието на другите.
Да го откъснеш от холистичните им души и да го сдъвчеш.
Мнозина не виждат как простата пръчка, която са яхнали децата им е всъщност дорест кон, огнедишащ дракон или светлинен меч - според времето.
И Вярата.
Не онази натрапвана над 2000 години Символ Верую, а простата човешка Вяра , че Е, сега и ЩЕ бъде.
Родината е там, където са гробовете на дедите ни, но ние сме тук.
Оставяме, Обичаме, Обличаме телата на любимите си, макар че в тях вече няма дух.
Но сме тук.
Говорим си с тях и се надбягваме с времето. Мечтаем, играем, но вечно копаем собственият си затвор във вечността.
И някак си забравяме, че сме ТУК само временно. И не можем да върнем времето, ядосваме се и съжаляваме.
.
А за какво??
Ние сме тук и сега. И сега-то е тук.
нищо , че току-що отмина.
Това е НАШЕТО сега.
И то е неповторимо. Нека го изпълним с вълшебство.
..
Защото малките неща в живота,
изпълват дните ни с мечти.
И с малките неща в живота
ще трябва да се справиш ти.
.
Нима е малко нещо Любовта,
със думите нашепвани в ноща?
С усмивките и веселият смях,
и чувството че вършиш грях.
Имаше една реклама "Ето това чукане чакам цяла вечер" - ЕТО този коментар чаках цяла вечер...благодаря 😁)
Спечели ме форевър енд евър с тоя коментар... Евалато..
Изповед или молба за Прошка?!
Каквото и да е, аз вярвам, че някой някъде там ти я дава, непреставайки да те обича!!!
Иска ми се и аз да вярвам ...
Не искай, а... ВЯРВАЙ!!!
[removed]
Трудно ми е да се изразявам в такива моменти.. Съжалявам, всички понякога губим по някое изречение, когато сме развалнувани, а още повече, когато това е от някое непознато момиче, дръзнало да напише такива неща във виртуална игра.
Възхищавам се на силата ти, наистина се възхищавам, ти си голям човек.
Добре дошла в Ада!
Щях да сложа и усмивчица, но ми се струва абсурдно.
http://www.youtube.com/watch?v=6jY3eK7n4RY
От хората остават само спомени, от спомените само записаните, но и те постепенно потъват в забрава - и някой ден само пърхане на пеперудени крила на далечната страна на планетата ще е съизмеримо със значимостта ни за кръговрата на живота на идните поколения. Затова пък си струва човек да се усмихва, мислейки си за някоя знайна или незнайна, "добра" или "лоша" душа, пърхала навремето, за да даде приноса си, за да бъде всеки от нас такъв какъвто е.
ПП: И аз да питам относно една от по-маловажните (според мен) болки:
"И нерви, нерви, нерви…защо?!"
Защо наистина? Дантевата "Комедия" си е неизписаното мото на този кръг, а паралелът с еРепа е някак си очевиден - даже се учудих, че са само два броя с подобен сюжет. Наистина ли вторият разказ е резултат от крадена идея (коя е плагиатската, защото аз видях само една сходна сюжетно статия и тя не е прекопирано подобие)?
Колко много въпроси само заради едни нерви, а тях ги има, защото този, за когото е статията ни научи да сме много принципни и всяка несправедливост независимо към кого да ни дразни...особено мен.
За статиите има кой да прецени
Благодаря, че пак се включи съвсем на място 😁)
А има ли наистина несправедливост?
Това ми е въпросът в случая.
чакаме преценката на журито-в случая аз съм пристрастна заради брат ми, те би трябвало да са безпристрастни...тъкмо ще разберем дали е така 🙂
Тате, няма девети кръг на ада, нито съвременен, нито минал, нито бъдещ. Няма най-страшен, защото сами по себе си всички кръгове ужасяват, нараняват, убиват. Ада е във всичките пропуски, които сами правим към близките си и обичани хора....
...изключителна статия, благодаря!
Аз благодаря, че сте я прочели 🙂
Една статия, която не е написана просто за уплътнение на времето.Една статия, която те кара да погледнеш живота от кривата му страна.Една статия...просто от реалността,точно тази реалност, в която днес плачем, утре се смеем, а други ден може и да няма.
Поздрави за АВТОРКАТА. Това е таланта, това е умението да накараш читателя,да преживее това което чете.
Най-най-красивата статия, която съм чел за над година преглед на епресата!!! И не само най-, а без абсолютно никаква конкуренция! Немалко могат да тракат по клавиатурата, но колко могат да вложат от себе си в текста? Поклон
!
Браво!
Маги, благодаря на теб, благодаря, благодаря 😁)