Имам си една мечта...

Day 1,962, 14:35 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Asen Mitrev

Светлината бе угасена и в стаята беше тъмно. Той седеше на бюрото. Пред него имаше два прозореца, единият към полузамръзналото езеро, а другият към безкрайните джунгли на интернет. Но този път на екрана нямаше филми, нямаше клипове и картини, нямаше сайтове и вестници, нямаше танкове и битки. Имаше едно единствено лице, спокойно, със затворени очи.

Тя беше на леглото. Меката синя светлина на монитора осветяваше лицето и. Дишането и беше равно. Клепачите и бяха затворени, но съвсем леко потрепваха. Косата и се разстилаше по възглавницата, а малък кичур неспокойно се бе настанил на челото и. Пръстчетата и се подаваха едва забележимо изпод снежнобялата и буза. Спеше така, както спят малките деца, сякаш бе забравила да порастне. Такава, сгушена под одеалото в студената северна вечер, под погледа на милионите звезди зад прозореца, тя беше прекрасна.

Ръката и помръдна в лек тик и той се усмихна. Винаги, когато заспиваше, тя потрепваше почти незабележимо. Всеки път, когато бяха легнали заедно, той усещаше тези леки трептения, единствените признаци, че тя си тръгва от неговия свят и се пренася в този на сънищата. После дишането и се забавяше и само миглите и отвреме навреме помръдваха, духани от невидимите ветрове в страната на мечтите...

Лицето на монитора пред него беше нейното, гледаше я през камерата на малко компютърче, което бе оставил на нощното шкафче. Седя дълго без да помръдва, вперен в екрана. После се обърна към нея и я повика по име. Очите и се отвориха. Погледът и все още беше мътен от недовършен сън. Усмихна се.

- Какво правиш, скъпи?
- Нищо. – той отново се загледа напред, в нейното лице, преминало през километри жици за да се озове на монитора му, - Мечтая си.
- За какво?
Каза го и се прозина. Беше най-красивата прозявка на света. Той отиде при нея и седна на леглото. Махна кичура коса от челото и.
- Мечтая си утре, когато те гледам през екрана, да мога да протегна ръка и да те докосна.
После я целуна. Нощта се усмихна, а звездите тактично се скриха зад един облак.

Посветено на прекрасната ШуШайн, която в Неделя ще си тръгне от мен и ще отиде в студения облачен Манчестър.