Join the new world

(ИЗПОВЕДТА на Илия)

Специални Благодарности на ХАМАВ И ЕМА с парчето в края на текста!!!

Те знаят за какво!

На всички останали, приятно четене!🙂


Уважаема, Д-р Радева!

Дълго и продължително се чудех, дали въобще да Ви пиша. После още по толкова се чудех, как точно да погася първака в мислите си.
Но онази вечер, Уважаема Д-р Радева, чашата стигна дъното. Че и оттатък.
Една от самозваните орисници, (иже нарицаемите. „жрици на екрана”), се опита да ми бръкне преднамерено в... аурата, така да се каже. При това със сноп димящи клечки.
„-Ма, моля Ви!” – вика. – „Отворете се! Пуснете ме да проникна!”
Е, как да се отворя, като първо се целеше по-ниско... (от аурата имам предвид) и второ: от къде да знам,
къде ги е навирала..., (за по-голям плам),
онез димящите неща ?!
После гледам, някакъв професор с осанката на дърт юрдек, се кефи на кючек.
Ръсеше юнашката наред куплети, а пък те горките..., отдавна изпети:
„- Когато башатата беше майка...”
Брей...!!!
А инак мята ококорени искрици, по танцьорките с големи...(той ги нарече), „любеници”.
По нашенски, коректно „цици”.

Въобще, където и да превключех, каквото и да погледнех... парад на звездите. И мъка за „Планет”-ите. Апропо, като казах „Планет”-ите, вчера писах писмо до Дейв Камеране, черната Златка, лондончанка да стане. Разбрано момче ми се чини. Най-вероятно ще влезе в положение.
Но накрая, Уважаема Д-р Радева, накрая внезапно на екрана се появи момчето „Конграчулейшън”. То не било слизало от там, ама аз откъде да знам. И като ми речИ:
„-Мат’рял, гледай ти да съм добре!”, изтрещях.
Па като ме хвана за гушата оназ позната ви фрустрейшън и като грабнах сопата-комюникейшън, изфръкнах навън като тапа на изферментирал „Киселяк” , търсейки салвейшън.
После...

После линейка със сирена по улиците. Ще кажете, „Познат персонаж.” Но този път случайно и аз се оказах в нея, като излишен багаж. Спрехме ли на някое кръстовище ме напираше смях, че отвън през прозорците лудите, ме гледат със страх.
А така ми се пееше, Д-р Радева... Много ми се пееше. „Песни юнашки, хайдушки. Песни за „вечни” войводи...”
... И запях.
А онез завързаха с риза ръцете ми, въобразявайки си че, отрязват с възли крилете ми, да не бягам... незнайно къде.
Пробутваха разни лекарства, убийци на моя си свят-градинката, бутилката, пейката,
а аз ги плюех след тях.
И пак пеех, Д-р Радева. Все пеех...

На другия ден ме пуснаха. Доволно-алкохолно било натравянето ми. На кое точно, не разбрах, но приех случилото се като знак за смяна на чорапите.
След това дълго и бепричинно се смях. Не защото такива периоди в живота ми са повече от рядкост, а защото осъзнах, че на живота ми комай му става все по-безинтересно с мен. Разправят, че подобен безпричинен смях е признак за това, че сте или идиот или красива девойка. И тъй като сутринта, (поглеждайки към, ааам... девойката до мен) установих, че заслугата за снощното съблазняване е повече нейна, за мен остана успокоението, че съм идиот. Знам, че е малко объркващо, разбира се. Дори и за социален тип като мен, но точно по тази причина питам Вас, Д-р Радева:
Кой всъщност е идотът- аз или тези, които направиха от мен медийна звезда?
И защо, Д-р Радева? Защо никой не попита за мъката, тегнещата в душата ми, на която и утайките от сто бъчви вино не биха могли да се равнят?
Защо никой не се заинтересува, защо никой не видя, как стЕна, как плача, как протягам ръце...?
Как прося глътка нормален живот за един луд мечтател...?
Как виждам призраци, съзирам духове с изкривено лице,
на някой верен мой, довчерашен приятел?

Ето защо Ви Благодаря, Д-р Радева!
За „рецептата”. За всичко!
Пък Дай Боже,
„...пиян дано аз забравя...”

Искрено Благодарен на Вас:
Crazy... Аss

П.П. Стихотворната форма в сатията е жест и поклон към страстта на Диди и отбора й!!!
Ади и към Бакалина, ама без поклона.🙂


ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, Принцесо!🙂