"...и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!"
Milenium3
Днес ще се опитам да се съобразя с критиките, които ми отправихте в предишната статия и с желанията ви, защото в последна сметка целта е на всички да ни харесва.
В тази статия ще ви зарадвам със стихотворение на един от най-великите, да не кажем най-великия, български автори. Това, което аз харесвам в тази творба, е, че тя показва вярата на своя творец в непреклонния дух на българския народ. Въпросът, който днес стои пред нас, е дали сме достойни потомци на този народ и този дух, независимо дали е България или еБългария, ние сме едни.
Не се гаси туй, що не гасне
За нас е радост, слънце златно
в навъсен ден когато бляска,
но лучът му грей по-приятно
през някоя тъмнична рязка.
Една звездица - и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.
Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.
Едната светлина е вячна -
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.
Във мрачен гроб фърлете нея -
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея -
тя във Волтера ще възкръсне.
И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!
Иван Вазов
Чакам вашите лични творения, свързани с еСвета, за да можем всички да им се полюбуваме. Повече информация за условията тук
Comments
Един мой последовател 😃
о/
Велик е!
Най-великият. Поклон. В днешно време трябва по-често да си спомняме за всички тези хора, техните ценности и идеали, и фактът, че те са умрели за тези ценности и идеали, и заради това ние днес да можем да се наречем Българи (независимо дали искаме или не). Трябва да се върнем към онези ценности, защото това са истински важните неща от живота.
Сандо +1