Join the new world

Нами в търсене на предизвикателство



Лазурните слънчеви лъчи проникнаха през захабените прозорци в обиталището на Нами и я събудиха. Сънят ѝ за морските вълни все още се въртеше пред очите ѝ, но това не траеше дълго. Когато се разсъни, изпита разочарование, че живее в мизерна къща, пълна до нивото на нощното ѝ шкафче с хладка вода. Това не бе особен проблем за нея, защото носеше опашка на русалка, но никак не ѝ харесваше мрачната стая, в която повечето стени бяха напукани, нямаше електричество и имаше само два малки прозореца.

Нами взе част от спечелените пари напоследък и напусна своя дом. Тя плуваше няколко минути от своя дом, погълнат от морето преди няколко седмици след серия от продължителни проливни валежи. Не след дълго стигна сушата, където свали опашката си. След това закрачи към близкия град, където по принцип си намираше занимания и припечелваше по нещо. В този ден обаче, тя беше решена да намери начин, по който да спечели повече злато, за да може да извърши разширяване на тренировъчния си център, който имаше изглед към морето. Не ѝ се чакаше с часове за поредното раздаване на храна в кухня за бедни. Също така не ѝ се седеше на някой подлез, където да моли за милостиня, за да ѝ пуснат някоя стотинка в пластмасова чашка.

Тя беше решена да намери забавен начин, по който да печели пари. Докато вървеше из един от пустите булеварди на града, видя рекламна табела, на която пишеше: „Организира се конкурс „Мастиленият лабиринт 3“. Участвайте и печелете злато, докато се забавлявате!“ Отдолу имаше информация и за това как да се свърже с организатора на конкурса. Нами беше заинтригувана и искаше да се обади на него. Обаче мобилният ѝ телефон нямаше батерия, а и нямаше откъде да зареди. Затова реши да потърси телефонна кабина.

Започна да обикаля улиците. Обаче не видя нищо. Скоро започна да пита и минувачи – те също не знаеха нищо. Тя обаче беше упорита и намери таксиметров шофьор. Заговори го:
– Здравей, знаеш ли къде има телефонна кабина?
– Здрасти, ако се качиш, ще те заведа – подкани я шофьорът.
– Добре, ще се кача значи – отвърна Нами с неувереност.

Таксиметровият автомобил потегли в посока неизвестна за нея. Изглеждаше ентусиазирана, но и някак си напрегната и нямаше желание да говори. Все пак не измина много време и тя стигна до нужното място, но заплати солидна сума на шофьора, който я закара.

Когато слезе от колата, тя видя телефонна кабина, която бе боядисана в червено. Имаше черен надпис, на който пишеше „Секс-телефон“. Нами остана леко смутена в първия момент, но се престраши да влезе в нея и да звънне на организатора на „Мастиленият лабиринт 3“. Независимо, че не използваше помещението по предназначение, тя успя да се свърже с правилния човек и попита за условията. Скоро получи отговор, че тя трябва да участва в отбор и само най-добрите получават награди, които обаче са неизвестни.

Тази информация разчовърка любопитството на Нами и тя искаше да разбере дали има по-лесен начин за печелене на злато. Тя премина покрай няколко големи трахикарпуса, засети в големи глинени саксии. Повървя още малко и пред погледа ѝ се откри гледка към фасадата на една голяма компютърна зала. Имаше грамадна табела, на която пишеше с едри синьо-червени букви „ЕДуум“. Нами вървеше с износените си обувки по извитите стръмни стъпала, които водеха към входа. Опипа със загрубелите си пръсти дръжката на тежка стоманена врата и я открехна. Осмели се да влезе в тъмната зала, където единствената светлина идваше от десетките включени монитори.

Извървя няколко метра, когато зад себе си чу войнствен женски глас:
– Стой! Обърни се!

Нами се обърна. Видя пред себе си стройна жена, облечена във военна униформа, носеща бадж на „ЕДуум“. Изведнъж усети ледена тръпка, която премина по тялото ѝ. Не знаеше какво да очаква. Тогава отново чу нейния глас:
– Аз съм Лана и ако изпълниш моето предизвиквателство, ще те наградя щедро.
– Наистина ли? – Нами запита в недоумение.
– Да! – последва лаконичен отговор.

Изминаха няколко секунди и Лана проговори отново:
– Искаш да спечелиш злато. Попаднала си на правилното място! Виждаш мониторите отсреща. Ще трябва да играеш „Пътят на изгнаника“. Ако успееш да го извървиш – ще има щедра награда за теб. Но да знаеш, че сама няма да се справиш, защото има множество предизвикателства по пътя. Нужни са ти партньори, иначе още в началото ще те убият. Сега ще ти дам списък с условията и наградите, с които да прецениш дали да участваш.

Лана отиде до своя бюрото си и от там изкара ламиниран лист с нужната информация за играта. После го подаде на Нами и ѝ напомни:
– Когато си готова да участваш, ела и си кажи името. Сега тръгни и си помисли внимателно!
– Довиждане! – отвърна Нами.

Естествено, отговор не последва. Нами бе изправена пред дилемата дали да участва в „Мастиленият лабиринт 3“, или да играе „Пътят на изгнаника“.