Join the new world

[ Гласувайте тази статия, за да я видят повече хора и се абонирайте за вестника, за да получавате последните заповеди навреме ]

Всички активни битки, видими от България, можете да видите тук




.

Канада атакува Лондон, Великобритания

Последните 10 минути на рундовете започват в 21:30; 23:30; 01:30 и прочее.





Съобщения до МО на :
Форма за Контакт с Министерството на Отбраната
Запиши се в Армията - регистрирай се на:
Заявление за постъпване в еКазармата
Страница на еБългарската Армия
IRC канал на българската армия : #ebg-army на сървърът на Rizon
Дарения за Българската Армия се приемат - Тук
Устав на еБА - Тук
Полезни статии:
- Скрипта за армията и как да се използва скрипта.


Българската Армия през вековете:


Тридесет и четвърти пехотен троянски полк


34-и Троянски пехотен полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство до днес. 34-и Троянски полк е в мирно време на гарнизон в Ловеч. Важно място във фонда на Историческия музей в Ловеч заемат експонатите, отразяващи участието на 34-ти пехотен Троянски полк във войните за национално обединение. Въпреки, че служи в Ловеч, полкът законно носи име “Троянски” поради преобладаващия брой войници от Балканския край. 34-и Троянски полк е бил в състава на Девета плевенска пехотна дивизия, която е формирана през 1904 г. в Плевен (разформирована през 1919 г.) в състав от 2 бригади: 4-и, 17-и, 33-и и 34-и пехотни полкове и Девети артилерийски полк. През Балканската война към дивизията е придадено „бальонно отделение".


В Балканската война 1912–1913

С бърз настъпателен бой само за броени дни 34-и Троянски полк стига до Чаталджа при Истанбул – на 24 км. от Босфора. В късната есен на 1912 г. укрепената линия на Чаталджа става обект на няколко български атаки. Атаката на Първа и Трета Българска армия срещу турската армия завършва с неуспех на 5 ноември 1912 г., но благодарение на героизма на българските войници позициите край града са удържани и блокираната там османската войска не успява да настъпи в помощ на обсадения Одрин. Военните паметници. Българските гробища на Чаталджа са унищожени още в края на Втората балканска война.

В Първата световна война 1915-1918 г. и в Дойранската епопея


През Първата световна война 34-ти Троянски полк в състава на Девета плевенска пехотна дивизия под командването на генерал-майор Владимир Вазов, брат на писателя Иван Вазов, се прославя с геройството си. Трите години отбранителен бой срещу многочислен, модерно въоръжен противник създават “Дойранската епопея”. Съглашенците правят три решителни опита да пробият Солунския фронт – през 1916 г., през април-май 1917 г. и през септември 1918 г. В двата последни случая Дойранската позиция се отбранява от 9-та Плевенска пехотна дивизия.

Дойран, попаднал на фронтовата линия през двете предишни войни, е напълно разрушен, а населението му е избягало в България още през 1915 г. Политическото решение на германското командване от 1915 г. да не се навлиза в Гърция, дава възможност на Антантата да създаде Солунския фронт и определя през следващите 1916-1918 г. съдбата на десетки хиляди български войници от Пловдив, Пазарджик, Плевен, Ловеч, Троян, Свищов. През 1915 г., преследвайки дивизиите на сръбските съюзници Англия и Франция, край Дойран се установяват частите на Втора пехотна тракийска дивизия, последвани в началото на 1917 г. от Девета плевенска пехотна дивизия. Срещу българите се изправят стотици хиляди французи, англичани и гърци.

Втората конференция на Военния съвет на Антантата в Шантили (пролетта на 1917 г.) предвижда значителен пробив по фронтовете и излизане от позиционния застой. Задачата на командването на Солунската съглашенска групировка за 1917 г. е да нанесе тежки поражения на българо-германските войски и да осъществи широк пробив на Балканите в относително кратък срок. Очаквайки увеличаване на придадените му сили, то планира широко пролетно настъпление на вардарско-дойранския участък.

Като част от подготовката съглашенска групировка в ограничен състав атакува на 9 и 10 февруари 1917 г. позициите на 34-и пехотен полк на вис. Борис. Полкът с решителна контраатака отблъсва противника. На 21 февруари отново е атакувана предната позиция. Завързва се ожесточен бой, дивизионната артилерия с двудневен огън принуждава съглашенските войски да се оттеглят на изходните си позиции. Съглашенското командване пристъпва към систематичен артилерийски обстрел по междувременно добре укрепените позиции на отбраняващата се Плевенска дивизия, която отстои на 800 м – 1,5 км от линията на бойното охранение.

34-и полк, който заема Дойранската позиция, дава особено много жертви през голямата априлска офанзива на англичаните. Боевете за пробив в отбраната на Девета Плевенска дивизия започват на 22 април и продължават с малки паузи до 9 май 1917 г. Ударът на противника се предшества отново от 4-дневна масивна артилерийска обработка (почти 100 хиляди изстреляни снаряда). Голяма част от земнонасипните и дървено-земни съоръжения на предната българска позиция са разрушени. Българското армейското командване разпорежда: „§ 2. За да не се оставя противникът безнаказано да разрушава нашите позиции и изобщо да се попречи на неговата дейност, заповядвам: а) Всичката наша артилерия в участъка между Вардар и Дойранското езеро да започне денонощна системна разрушителна стрелба по неприятелските позиции и батареи в същия участък; б) Началникът на Девета пехотна дивизия и началникът на участъка „Вардар“ (командирът на германски отряд – 59-и пехотен полк – два батальона, развърнати непосредствено до левия бряг на реката) да определят обектите на артилерийската стрелба в участъците си и да я ръководят в съгласие… § 4. За да се предизвика у противника безполезен преграден огън и по-голям разход на бойни припаси, нощно време да се изпращат по-често патрули пред участъците на Девета пехотна дивизия и участъка „Вардар“. В изпълнение на тази заповед командирът на дивизията Владимир Вазов отбелязва в дневника си: „Дадох заповед нашата артилерия да започне систематичен огън – денем и нощем – по неприятелските позиции и батареи“. По допълнителни указания на армейското командване се провежда няколкочасова борба с британските батареи и едночасова контраподготовка, в които са изстреляни почти 10 хиляди снаряда. Пехотата на англичаните започва щурма на Дойранската позиция през нощта на 24-25 април. Генерал Вазов пише: „След пладне неприятелският огън на три пъти ставаше барабанен. Вечерта, без артилерийска подготовка, неприятелят в състав около 12 дружини стремително настъпи по целия участък на 2-ра бригада на предната позиция срещу заставите „Должели“, „Пловдив“ и „Пипинерата“. Нашата артилерия откри преграден огън. Започна кръвопролитен бой. Пунктовете от предната позиция – „Нерезов“, част от „Княз Борис“ и „Пазарджик“, а също и всички застави на 33-и пехотен полк паднаха в ръцете на противника. 34-и пехотен полк поведе контраатака и след като няколко участъка от предната позиция минаваха от ръце в ръце, най-после на разсъмване, когато изпратих една дружина подкрепа от главната позиция, противникът бе прогонен със страшни загуби… Боят продължи до 8 ч. сутринта на 25 април“.

На 8 и 9 май 1918 г. британските части, подкрепяни от своята артиллерия, отново атакуват и на шест пъти се опитват с пристъп да овладеят участъка на 34-и пехотен полк, срещу който в тясна полоса са съсредоточили основните си сили. „С върховни усилия и през килим от трупове, те проникват на отделни места в позицията, но всеки път българите с незабавни контраудари ги отхвърлят на изходните им позиции.“ Понесли невъобразими загуби, британците се оттеглят. Най-много загинали добродански бойци са от 7-ма рота на 34-и Троянски полк. В предсмъртните си часове на 9 май 1918 г. младши подофицер Цочо Пенков Стоянов пише: "В дойранските пусти балкани с англо-френските тежки войски се срещнахме. Дълбоки тааби (окопи) изкопахме. Пет метра дълбоко се закопахме. Юнашки бой се захвана година и половина. Крачка назад не се върнахме." (Виж списъкът на загиналите при Дойран и починали от раните си войници от 34-и пехотен полк, родом от село Добродан, Троянско ).

Дойранската битка на 18 и 19 септември 1918 г. е една от най-великите битки в българската история. На 18 септември 1918 г. англичаните понасят една от най-големите си военни загуби. Деветата плевенска пехотна дивизия на ген. Вазов разгромява седем дивизии на Съглашението. От българска страна е имало 494 убити и 1200 ранени, докато над 20 хил. са били загиналите англичани, а целите гръцка и френска дивизии са били унищожени. Военни реликви със знак “34-ти” заемат почетно място в Британския музей, Лондон.

Полковият знаменосец фелдфебел Иван Ковашки, впоследствие свещеник в Априлци, е единствения български военен получил за безстрашие цялата поредица от български бойни отличия.

С героизъм, смелост и весел нрав се отличава полковият адютант Цоко Коев. Капелмайсторът на полка Камен Луков му посвещава марша “Весели в боя” или “Троянци”. И сега този марш е церемониален парад-марш на българската войска: "Троянский ний сме славен полк, вървяхме смело в бой жесток. Как може някой да ни спре, троянци в атака щом сме".

На 26 септември 1916 г. Гео Милев е зачислен като взводен командир от 2-ра рота на 34-и пехотен полк. Той се отправя на фронта към връх Кала-тепе край Дойран. През есента е в окопите. Там Пише импресиите „При Дойранското езеро" и „Ужасът на огнения бич".

Военните от Българската армия, загинали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, са погребани в над 500 военни гробища на територията на Република Македония. Повечето от тях са напълно унищожени. Районът на Дойран е едно от малкото места със запазени следи от военни погребения. Там са погребани героите от Девета пехотна Плевенска дивизия, прославили своя подвиг в Дойранската епопея. Общо в Дойранско са открити следи от 7 български военни гробища - от Първата световна война на 33-и и 34-и пехотен полк, гробището на Тринадесети артилерийски полк, общо гробище край с. Църничани, гробището на I полева хирургическа болница край с. Фурка, малко гробище на Четиринадесети пехотен македонски полк, както и гробът и взривеният паметник на загиналия в Междусъюзническата война през 1913 г. полк. Константин Каварналиев. Унищожен е надписът в чест на загиналите герои от 34-и Троянски пехотен полк. Народни представители поеха през 2007 г. ангажимент да възстановят с лични средства т. нар. “Фердинандова чешма” - паметника на цар Фердинанд, който е изграден в памет на загиналите войници от 34-и Троянски пехотен полк.

Във Втората световна война (12 септември 1944–2 януари 1945)


В първата фаза на войната участват I, II, IV и V армия. 34-ти полк е в състава на Девета дивизия на II армия с командир ген. Кирил Станчев. Полкът изминава пътя от Ловеч, през Пирот до Нови пазар.

На 12 и 13 септември 1944 г. е натоварен на влакови композиции в Ловеч и Плевен в посока към западната граница. През Кулата и Сливница на 15 септември 1944 г. 34-и пехотен полк пристигна в Пирот и заима по височините край града мястото на 50-и Нишавски полк. Попътно се попълват командирските длъжности с завършилите предсрочно випускници на ВВУ и ШЗО. Полкови командир е полковник Панов. На 17 септември 34-ти полк поема настъпление Пирот – Бела паланка – Бабина глава – Осмаково – Паешки камък. При Бабина глава 2-ра рота на поручик Гъмзаков отстъпва, но 5-а рота с командир подпоручик Стилянов овладява висотата. До 8 октомври загиват 16 бойци от трите дружини и офицерите Георги Георгиев, Петър Матеев и Иван Драгиев. Настъплението продължава към Свърлик, Кална и Ниш, който пада 14 октомври. Девета дивизия води упорити боеве. Танковата бригада сломява елитната 7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген. 34-ти полк изнася тежестта на боя, но по искане на военните ръководители на Югославия, е спрян в блатистите покрайнини, за да влязат “на готово” частите на Югоармията. Следва Косовската бойна операция на II армия: На 34-ти полк е заповядано да овладее к. 1018 (Дражана Чука, масив в Голак планина) и да бъдат ликвидирани противниковите войски от съединение Е. На 2 ноември полк. Панов дава заповед за атака. II и III дружини (к-н Горанов и м-р Писаров) заемат изходни позиции. На 5 ноември артилерията обсипва върха със снаряди, дават се жертви, в ръкопашен бой се отличават санитарен подофицер Присадашки, подпоручик Станчо Петков и др. На 6 и 7 ноември има откъслечни боеве. Доброволци, дори от артилерията, атакуват напред, подпоручик Калмуков атакува с рота без успех. На 8 ноември е убит подпоручик Петко Цонев, тежко ранен подпоручик Стоянов. На 18 ноември тежкокартечен взвод на подполк. Колев и артилерията бият върха. С бой, подкрепян от артилерийското отделение от Севлиево, бронеизтребителната рота и инженерно-щурмова рота и в непрекъсната връзка с 4-ти полк, 34-и полк превзема Подуево, Вучи трън, Косовска Митровица и доста села (Платина).

На 24 ноември полкът е на линията Козматин – село Банска. На 25 ноември стига к. 1096 (Рогозна планина); на 26 ноември, след продължителна артилерийска подготовка, превзима к. 1219 (връх Чапланица), на 27 и 28 ноември отхвърля противника на запад и заема удобни позиции южно от село Търнава. Към него се присъединяват части от 22-а дивизия и 13-и корпус на Югоармията. Противникът отстъпва и Косовската бойна операция приключва на 30 ноември - в този ден 34-ти полк влиза в Нови пазар. В операцията са убити 42 войника и един офицер, ранени много. На 7 декември става награждаване на бойци и командири. На 18 декември полкът се отправя в посока Нишка баня и отсяда на 26 декември в селата до Нишка баня. На 31 декември пристига влакова композиция, на 2 януари 1945 г. вечерта полкът пристига в Ловеч, където е тържествено посрещан.

В двете операции - Нишката и Косовската - загиват 59 бойци от 34-ти полк, от които 4-ма офицери, 2-ма щатни подофицери и няколко отдельонни командири. Повечето от убитите са върнати за погребение в родните места. Ранени са много.


Маршове на полка

Панайот Пипков, който от 1904 г. е капелмайстор на 34-пехотен Троянски полк в Ловеч, пише по текст на Стефан Стамболов „Напред в бой “, марша на полка за духов оркестър. Капелмайсторът на полка Камен Луков, който през 1905 г. е назначен на овакантеното от Панайот Пипков място, му посвещава по текст на Любомир Бобевски бойния марш “Весели в боя” или “Троянци”. И сега този марш е церемониален парад-марш на българската войска:

Балкански чеда на славни деди, Троянци сме славен полк!

С гърди гранит, с нечут полет, Кат вихър носим се напред. През урви, чуки и скали, летим кат гордите орли.

Троянци ний сме славен полк Показахме сред бой жесток Без страх и трепет как се мре Как бойна слава се бере.

Завета наш е увенчан, С вечни лаври при Дойран, Где хвърлихме се с огнен меч Стихийно, вихрено на сеч.

Безстрашни, смели В боя сме борци.

Безстрашни, смели сме борци, Чела що кичат ни с веци, Троянци ний сме с дух кален, С дух юначен, несравнен.

Към наший дивен роден край, Любов ни граници не знай. За него ни сърцето бий, За него с гордост мреме ний.

Троянци ний сме, ний сме славен полк, При Борис, Кирил, Нерезов, Дойран При Кристалин; бсред страшна сеч, Как бойна слава се бере с „ура на нож”!.

С гърди гранит, с нечут полет, кат вихър носим се напред и все напред. Байдарица, Морава, Мечата-Стена, Летим, кат гордите орли, летим напред.

При Кална, Ниш, Дервент, Свърлич, Със вечни лаври при Дойран, Кала-тепе, Где хвърлихме се с огнен меч, Троянци вихрено на сеч, във кървав бой.

Към наший дивен, дивен роден край: Охрид, Преспа, Гордий Шар, Пирин, За Вардар, Дрин във люта бран, За него с гордост мрем, ний за него мрем!



Източник - Уикипедия, свободната енциклопедия