Join the new world

Здравей Роб!
В последния си имейл толкова увлекателно ми разказваш за Норманските войни. Реших аз пък да ти напиша за Руско-турската освободителна война, с помощта на която моята родина е освободена. Благодарение на подвига на стотици хиляди обикновени руски войни и офицери, пожертвали младия си живот и щастието на семействата си, днес България я има на картата на света. И това не може да не изпълва сърцето ми с благодарност. И не само аз, всички съвестни и мъдри мои сънародници са дълбоко признателни на загиналите за свободата ни руси, украинци, беларуси, сърби, румънци, финландци... Всъщност има ли значение народността, когато хората се обединят в името на една свещена, достойна кауза?!
Но ти не знаеш почти нищо за нашата история. Затова ще започна с причините за Руско-турската война. Нашият народ традиционно се смята за търпелив, смирен и скромен. Може би поради тази причина близо пет века търпи турското владичество. Вярно е, че от време на време избухват въстания и по планините бродят хайдушки чети, които се борят срещу насилието на турските господари. И все пак на повечето хора им изглежда, че изход няма – както е било, така и ще бъде.
Но заедно с реформите в Турската империя започва и Българското възраждане – на образованието, на книжнината (съхранена през всичките тия 500 години!), на българския дух. Появяват се интелигентни млади българи – не само образовани, но и смели. Повечето от тях учат в Русия, после се връщат в България или заживяват в Румъния или в Сърбия. Именно те първи дръзко заявяват: “ Не щеме ний богатства, не щеме ний пари/ искаме свобода, човешки правдини!“ (Стефан Стамболов). Георги Раковски поставя началото на организираното революционно движение, руските възпитаници Любен Каравелов и Христо Ботев пишат пламенни статии, с които призовават народа си да строши оковите на петвековното иго. С гениалните си стихове и с героичната си смърт Ботев, авторът на баладата „Хаджи Димитър“, се превръща в една от иконите на българската свобода. Другата икона е Васил Левски – апостолът на националноосвободителното ни движение.
В тази историческа обстановка голям отзвук в България получава фактът, че през 1875 година в Босна и Херцеговина се вдига огромно въстание срещу османското владичество. Една година по-късно, през април, и българският народ се вдига на въстание, в което загиват едни от най-великите личности в историята ни като Христо Ботев, Георги Бенковски, Панайот Волов. Но тази саможертва на най-достойните българи се превръща в искрата, която запалва пречистващия огън на освободителната война. Когато Великите сили разбират за зверствата на османците при потушаването на Априлското въстание, руският цар Александър Втори обявява война на Османската империя.
И двете империи са имали много силни армии и мощно оръжие за онова време. Първият етап на войната е свързан с превземането на Северна Добруджа, станало на 22 юни 1877 година. Генерал Цимерман започва да обстрелва Русе и Тутракан, за да заблуди турците. На 27 юни, генерал Драгомиров прави десант при Свищов и там слизат 117 000 души, сред които са българските опълченци. Разделени са на три отряда: Преден, Русчушки и Западен отряд начело с генералите Гурко, престолонаследника Александър Александрович и генерал Криднер. За няколко седмици превземат градовете Бяла, Русе, Велико Търново и Шумен. По-късно Предният отряд превзема прохода Шипка и Стара Загора.
След това Западният отряд превзема Никопол и се насочва към Плевен, където се намира петдесетхилядната армия на Осман паша. По това време Русчушкият отряд разбива най-големите османски сили в т. нар. „Четириъгълник на крепостите“: Русе, Шумен, Варна и Силистра. Близо до „Четириъгълника“ е моят роден град Провадия, който е освободен малко по-късно от генерал Манзей.
По време на тези събития двадесет и седем хилядната Централна армия, начело със Сюлейман паша, напада Стара Загора и го изгаря до основи. Боевете отиват на север, при прохода Шипка, където се разиграва най-лютата битка във войната. 7500-те опълченци, начело с генерал Столетов удържат три дни по-многобройната османска армия. Иван Вазов, патриархът на българската литература, пресъздава подвига им в едно от най-известните си стихотворения – „Опълченците на Шипка“:
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели.
Задъханият ритъм на тази ода, в която в градация са изброени експресивни глаголи, метафори, сравнения и хиперболи, ме кара да си представям като в баталната сцена на увлекателен филм драматичната битка за балканския проход. Руските войни и българските опълченци знаят, че съдбата и на България, и на общата им благородна кауза зависят от тях. Затова като че ли всеки от тях забравя себе си, собственото си малко съществуване и посвещава живота си на Свободата.
След три дни генерал Фьодор Радецки идва с подкрепления и разбиват армията на Сюлейман паша. Историческата победа се случва, след като по-малобройните, по-зле въоръжени български опълченци и руските им братя вече са спечелили духовната победа, полагайки живота си в жертва пред олтара на България. Винаги настръхвам, когато на 3 март – нашия национален празник, слушам за героичната Шипченска битка - връх в националната ни история; когато самият аз декламирам Вазовото стихотворение или чуя песента „О, Шипка!“ на българската рок група „Епизод“.
После два месеца има неуспешни атаки за превземането на Плевен, пристигат подкрепления начело с генерал Тотлебен. Преди Плевен да падне, се освобождава абсолютно цяла Северна България. На 10 декември, след 5 месеца обсада, Осман паша предава Плевен в ръцете на руснаците.
През декември 1877 година и януари 1878 година започва заключителният етап на войната. На 4 януари е превзета София. На 9 януари се води Шейновската битка, в която руските войни пленяват централната османска армия- една от най-модерните армии за времето си. На 16 януари е превзет Пловдив, а на 20 януари войските влизат в Одрин.
Руската армия вече е на 20 км от Истанбул. Победата е пълна. Тогава твоите предци изпращат модерен флот, за да се предотврати превземането на османската столица. Но аз не ти се сърдя, никой не носи отговорност за делата на дедите си 🙂 След месец и половина, на 3 март 1878 година, е подписан Санстефанският мирен договор, чрез който България е освободена.
Преди година имах по история домашно на тема: „Какви чувства поражда в мен подвигът на руските воини през Руско-турската освободителна война?“ Мисля, че от цялото ми писмо досега ти е станало ясно какво съм написал тогава. Ще ти цитирам само заключението на съчинението си:
„Аз изпитвам благодарност към руските, беларуските, финландските, румънските, сръбските и украинските войници, жертвали си живота за освобождението на моята родна страна от петстотингодишно турско робство. Изпитвам уважение, възхищение и дори страхопочитание към генералите, помогнали ни да се освободим от робските окови. Почитам много тези хора и винаги ще бъда благодарен на Русия и нейния прекрасен народ. И ако трябва да изразя признателността си само с две думи – така, че да ме разберат всички, свързани от общото братство на славянството и християнството, ще избера:
Д О С Т О Й Н О Е С Т ! “
Роб, ти не си славянин, но също си християнин и се надявам, че разбираш вълнението, с което пиша за прекрасните човешки същества, избрали саможертвата в името на висок идеал. Защото знам, че и в историята на твоята страна има такива светли личности. За всички тях, независимо към кой народ и на коя епоха принадлежат, гениалният български поет Христо Ботев е написал:
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“
Пиши ми пак! Разкажи ми отново така увлекателно за друго събитие от родната си история.
Иван Добромиров Добрев гр. Провадия
08.06.2015 г.