[Миниран Свят] Глава 16 : Атентатът!

Day 2,027, 10:03 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Demon Lee
Ден на избори, една партия ще трябва да отпадне от топа, коя ли ще е тя? Павел изправен пред нови предизвиквателства. Всичко това в новата Глава16!
Глава 16 : Атентатът!
Оставаше ден до изборите. Нещата в партията не бяха спокойни. По изчисления се оказваше, че този месец задържането в топа щеше да е трудно. Бяха на четвъртото място. Под тях бяха НАПРЕД и извън топа Нова Атака. Нямаше повод за притеснения, но хората в партията бяха виждали и по големи обрати, за това очакваха с нетърпение изборите да преминат, за да могат спокойно да работят.

Павел стоеше зад бюрото си и довършваше някакви промени по Устава на партията. През деня беше обиколил наоколо да вдъхне увереност на останалите, да им каже да не се подават на емоции и да не предприемат глупави действия. Също бе разпратил писмо попълнено от Роберт до всички съпартийци да им напомни да гласуват за партията.

Оставеше му да прегледа за последен път автобиографиите на кандидатите за депутати, но на първо четене не беше забелязал нищо нередно. С това щеше да приключи смяната му и да си тръгне. На другия ден трябваше да се яви преди началото на изборите.

Скоро беше приключил всичко. Тръгна да си ходи, но преди да завие зад ъгъла усети вратата към офиса на Роберт да се отваря. Обърна се. На вратата Роберт си беше показал главата и гледаше към него:

-Хей утре да дойдеш навреме и горе главата ще се справим. - провикна се.
-Ще гледам да съм точен. - отговори му Павел и му махна с ръка.
На другия ден пристигна точно навреме за изборите. Пътем сверяваше през мобилния си телефон положението с партиите, но не му хареса това, което видя. За една вечер се бяха стопили до пета позиция, а Нова Атака подозрително беше повишила своя брой членове.

Съвсем очаквано завари някакъв хаос в основното помещение на партията. Хората обсъждаха шумно положението и ръкомахаха нервно. Павел веднага се насочи към офиса на Роберт. Нямаше особено смисъл да се занимава с колегите си. Но трябваше да разбере от партииния си президент, какво става.

Роберт нервно крачеше напред назад, а на стeната зад него проектора излъчваше в реално време промяната в бройката на членовете на партиите в топ 10. Там вече се виждаше как разликата межжду 5 и 6 тата партии е не повече от 20 човека. Границата беше по тънка от косъм.

-А ето и теб, време беше да се появиш! - изпъшка Роберт в момента, в който зърна Павел.
Същия просто поклати рамене в знак, че с него или без него все тая. - Тази сутрин станах много рано и какво да видя, гадовете ни настигнали! И на всичко отгоре НАПРЕД са се измъкнали от гонката. Имат с около 30 члена повече от тази сутрин. Нещо не е наред.
-Какво можем да сторим в случая? - Павел си погледна часовника, оставаше само час до началото на изборите. - Няма време има само час до началото.
-Не ни остава нищо друго освен да купим членове за изборите! - обяви Роберт в отчаяние и яд.
-И за това няма време. Докато се обадим тук там да потърсим и ще стане късно. - докато го казваше забеляза на стената разликата да намалява до 15 души.

Двамата седнаха около бюрото и загледаха в стената без да говорят. Роберт понечи да набере някого по телефона, но преосмили и се отказа. на служебния телефон пресвяткаха около 10-20 обаждания от служители на партията.

-Ще сляза да ги успокоя малко. - обяви Павел. Роберт само му кимна с глава и продължи да дзяпа в стената, където вече разликата беше намаляла до 10. Павел се насочи по коридора към най близките офис помещения. Спираше се за помалко да поговори с хората вътре. Забеляза, че хората много се притесняваха и почти намекваха, че вината е в партииния президент, който не се бил досетил по рано да предприеме мерки против това. Павел реши, че хората са прави до известна степен. Когато оставаха не повече от 5 минути до началото на изборите, реши да се върне при Роберт. Междувременно забеляза, че разликата беше едва 5 човека.

В офиса Роберт вече беше почнал да пие от нерви. Беше си хванал главата с две ръце и целия трепереше на мястото си. Очите му бяха втренчени в таблото, но не гледаха там. Всъщност изглеждаше, като човек напълно предал се на съдбата си. Чак на Павел му стана жал за този човек. Знаеше, че на долните етажи, вече се готвеше малък дребен преврат, ако партията не оцелее за изборите. в топа.

Минута по минута разликата намаляваше с по 1 човек. В последната минута, която изтичаше бяха равни. В последните 5-10 секунди видя, че разликата стана с един повече за тях. Това значеше, че партията им е изпаднала от топа. Роберт стана и с блед вид на мъртвец отиде към прозореца. Павел се уплаши да не вземе да скочи от него. Но в него все още се бореха две сили, които му пречеха да вземе решение. Замръзна на едно място. Но Роберт не даваше признаци, че ще скача просто застана и се втренчи някъде навън с безиразен поглед.

-Е това беше краят. - рече - Не можах да предотвратя падението. С право хората ще ме свалят..
-Е не знаехме, че ще се случи така.. - опита да го успокои Павел.
- Напротив! Аз знаех, че ще падне някоя от партиите в топ5 просто не знаех, коя ще е. - обяви Роберт, като продължаваше да се взира в гледката отвън. - Това, което беше в пакета, който ти дадох да занесеш беше информация от подземния свят с имена и източници, които разкриваха и даваха доказателства за заговор против една от партиите. Исках да запазя тази информация на сигурно място. Тери трябваше да я занесе в Щатите. За жалост враговете ми са ме усетили.. От известно време, някой се опитва да ме свали от власт. И бих казъл успява. Чудя се дали вече не са ми пробутали и някой агент сред членовете на партията..

На последния анонс Павел почти подскочи от уплаха. Досега Роберт не беше показал с нищо, че подозира някого от партията. И все пак разкриването на съдържанието на кутията му беше напълно достатъчно. Заедно с данните снети от бележника, Роберт вече не му беше необходим. Нито на него, нито на Държавна сигурност. Но все още не беше решил, какво да прави.

-Ти си с мен нали млади Поул? Не си някой таен агент изпратен да ме убие? Не няма как да си, имаше възможност да ме убиеш вече и не се възползва.Не, не може да си срещу мен или? - Роберт беше извърнал глава от прозореца и гледаше право в Павел.Който усети, че започна да се поти. Никога досега не се бе чуствал толкова близо до разкриването си. Малко му трябваше на Роберт в това състояние да реши, че Павел е таен агент , какъвто и беше, и да разпореди да се отърват от него. Охраната чакаше пред вратата.

Роберт се изхили нервно, но непринудено.
-Какви ги говоря, та ти си твърде невинен, за да бъдеш агент. Агентите са безмилостни, те убиват без да се замислят. А ти, ти си дете. Нали те видях, колко непохватно беше хванал пистолета, който ти дадох. Съмнявам се някога да си хващал оръжие. Млади Поул предлагам да се измъкваме от тук докато не са ни разкъсали парче по парче. Знам, какво се готви за мен долу.

Павел кимна в знак на съгласие. Роберт изгаси проектора, взе си ключовете и горнището. Тръгнаха заобиколени от охрана към изхода. Хората се показваха по офисите видимо разочаровани и разгневени. Все още не правеха открити провокации към Роберт, но се виждаше, че малко им остава да се нахвърлят върху него. Част от хората се измъваха към изхода да си ходят.

На паркинга охраната обгради колата на Роберт и му направи път да влезне. Роберт понечи да тръгне към колата, но Павел, който напоследък предусещаше нещата преди да се случат, го прихвана през кръста и го бутна на земята. По малко от секунда след това колата се взриви и всички хора около нея станаха на части. Павел и Роберт останаха на земята полузашеметени. Павел едвам събра сили да се изправи. Целия беше в шрапнели и одрасквания по тялото. Роберт един шрапнел го беше праснал по главата и кървеше обилно. Надяваше се алкохола да му е достатъчен за да издържи докато го придвижи до болница да го зашият. Започна да тегли Роберт към своята кола, която се намираше на 30тина метра по надолу по паркинга.

През това време виждаше, как се натрупват хора на паркинга, но никой не предприемаше никакви действия. Всички изглеждаха шокирани от случилото се. Нямаше живи останали от охраната или хората близо до гръмналата кола. На ниските етажи прозорците бяха счупени. Повдигна Роберт достатъчно, че да го пренесе последните 15 метра. Хвърли го на задната седалка и седна зад волана. С маневра обърна рязко колата и ускори към изхода от паркинга. Дори не спря да се дигне бариерата, а я помете с бронята на джипа си.

Отзад Роберт пъшкаше от болка. Очевидно беше дошъл в съзнание. Но бълнуваше разни неясни неща под носа си. Павел се пресегна към жабката и извади от там специалния си телефон за връзка с Ева. Започна да и телефонира. След малко уплашения глас на Ева се дочу от другия край на слушалката:

-Ало, Павел, къде си ти? Разбрахме за атентата срещу Роберт. Всъщност медиите пътуват нататък вече.
-Шофирам по магистралата посока летището. Трябва ми спасителен полет извън страната. Положението е критично! А и той е ранен, трябва му медицинска интервенция. Един шрапнел го драсна по главата и сега кърви.
-Ще видя, какво мога да направя. Но няма да караш към това летище. Там ще те чакат да дойдеш. Ще ползваме частен превоз. Намери някоя равна поляна и ме чакай там, ще те намеря!
Ева затвори връзката. Павел взе да се оглежда по пътя докато караше за място където да спре. Наоколо само сгради и пресечки. На него му трябваше място извън града. Започна да гледа табелите и забеляза в дясно път към околовръстното в Джизан. Веднага сви по него. След 15 тина минути вече караше извън града и се оглеждаше за широка равна поляна на която да спре. И го откри. Спря върху нея и започна да чака.
Обърна се да види как е Роберт, положението изглеждаше доста зле. Беше изпаднал отново в безсъзнание. Продължаваше да кърви, но Павел нямаше какво да направи за него. Сети се да слезне и да намери парцал да увие главата му в нея.

Не след дълго усети някакъв особен звук да се носи от нещо идващо по въздуха над него. Забеляза хеликоптер да се спуска в негова посока. На 30 метра от него кацна. Някаква жена излезе от хеликоптера и се затича към него.

Ева се хвърли в обятията му и го целуна нежно. Няколко секунди стояха така.След това двамата хванаха Роберт и го затеглиха към хеликоптера. Двама човека слязоха да им помогнат. Единия тръгна към джипа с малък пакет. Павел разбра, какво ще се случи. Помогна на Ева да се качи до него. Мъжа хвърли пакета вътре в джипа и пробяга разстоянието до хеликоптера, като се също се качи. Излетяха, мъжа с дистанционно взриви спрения джип на поляната. Ева се беше настанила в обятията на Павел и двамата наблюдаваха Роберт как лежи в безсъзнание на носилката. Навън вече беше станало пладне. Хеликоптера се носеше в неизвестна посока.
За тези, които сега отварят поредицата:
Глава 1 : На десант
Глава 2 : Необичайни срещи
Глава 3 : Убежището
Глава 4 : Избори!
Глава 5 : Арестуван в Сърбия!
Глава 6 : Държавна сигурност
Глава 7 : Ръката на Мафията!
Глава 8 : Преструктуриране
Глава 9 : На Разпит
Глави 10 и 11 Обратът!
Глава 12 : Вълк в кошарата
Глава 13 : Партиен Президент
Глава 14 : Пратката!
Глава 15 : Въоръжен и опасен!
Вот за да могат повече хора да научат за книгата.Накъде ще се отправят Павел и Роберт сега? Ще избягат ли от преследвачите си? Разберете в Глава 17!
[Миниран Свят] Глава 16 : Атентатът!
http://www.erepublik.com/en/article/-16-1-2273690/1/20
Vote+Shout