Join the new world

Женски празник – мъжка радост
Вечерта на 8-ми март жена ми се прибира – цял ден е блъскала на работа. По пътя за вкъщи с колата поне трима са я засекли, като минимум двама са я обидили. Минала е през магазина. У нас труполясва торбите в коридора, разтривайки изтръпналите си пръсти. Набързо ѝ бутвам една роза в ръцете, че да не си отърва мача по телевизията: „На, честито”. Запъхтяна почва да готви, като намира време да почисти свинщините, направени от мен през деня (аз лежа на дивана като сом). Мусаката е във фурната, влиза да се къпе. Излиза и веднага почва салатата (аз лежа на дивана като акне на бузка). Порязва се – може би е уморена, но пък трябва да ме черпи, нали е неин празник. Още недопревързана търчи да ми носи бира, та да оплакна бурето преди ракията. Забързана пуска кюфтетата в тигана, а олиото я опръсква по ръцете: „Да идвам ли?” „Не, ще се оправя.” Включва пералнята, обира котешките косми, майонезата и трохите от пода. Чисти с мокра кърпичка лаптопа, щото кихнах отгоре му сирене. Аз си играя с котката Ивелина (тя получи кокиче, но отдавна го изяде). Отпушва канала на мивката, щото го задръстих с фиде от супа. Всички манджи най-сетне са готови. Любимата слага масата (междувременно е направила още една салата), аз мъкна бутилката с ракия. Наздраве – първо отпивам, че ми е важно, после я целувам. „Искаш ли да гледаме мача, Норче?” „Да.” Разбира се, джентълмен съм, ще ѝ обърна внимание – разказвам много интересна история как през деня ме заболя кръстът, докато вадех тенджерата със супа от хладилника. Споделям и други разочарования от мъжкото ми ежедневие. Убеден съм, че не я натоварвам. Хм... май момичето ми заспива. Защо!? „Норка, да ти вадя ли най-хубавия подарък!?” „Вади.” Разголвам я – аууу... с ново бельо е (прозрачно, братче), сърцето ми препуска! Светкавично си свалям тениската и гащите. Ъ... че тя окончателно е заспала. „Нора!?” Няма звук. Е, бива ли такова нещо? Аз цял ден да се приготвям за празника, а то накрая... За нея го правя, за нея мисля... и какво получавам – неуважение!
***
Естествено, никога не бих се държал така тъпанарски с момичето ми – познавате ме. Но в много връзки точно това се случва и всеки го е виждал. Та, ето как реално премина 8-ми март при нас:
Жена ми се прибира утрепана от работа. Не е ходила до магазина, защото ходих аз, но пък на идване са я псували безмозъчни тарикати, тип джигити. „Норка, коя дума стои винаги пред думата тарикат?” „Селски.” „Да.” Усмихва се. Влиза в банята. Излиза. „Я, Норче, дръж тeз закачалки”. Още в коридора си върша мъжката работа. Огън е това момиче! Омаляла я полагам на дивана. Наготвил съм ѝ пържени филийки (два пъти се изгорих) и зелена салата (не се изгорих изобщо). Наливам ракия. Наздраве – целувам любимата, после отпивам. Разсмивам я с щуротиите си. Казвам ѝ, че я обичам, защото е така. Прегръщаме се както домат и чушка в лютеница. Нещо ми боде отзад... тууу... забравил съм розата под мен си, за малко да бъда обладан от роза. Подарявам я, макар и да прилича на питка с бодли. Жената ще излиза с приятелки. Карам я до ресторанта (пил съм половин глътка ракия) и се връщам. Обратно вкъщи котката Ивелина меучи неистово. Мхм... чуди се, що няма бира тая вечер. Отливам ѝ в паницата, все пак е женичка милата и има празник. За мен нищо, нали трябва да върна Нора с колата. Затварям гумената бира, без да си налея, прибирам я в хладилника, а той ме гледа изумен... Мъжка сълза тупва на пода... С тоалетна хартия забърсвам накихания лаптоп, доколкото ми позволява интелигентността. Към един часа телефонът ми звъни: „Жв жвну звжд!” Да, напила се е благо. Прибирам си жената дома. У нас я събличам и меко я слагам да си легне. Захърква като таралежче. Гледам я... Мисля за нея... Прошепвам в ухото ѝ, че я обичам... защото е така!
Никола Крумов 2022 г.