За войната и играта

Day 3,962, 10:58 Published in Bulgaria Bulgaria by Momchil

Здравейте скъпи българи,

Искам да споделя моето спорадично наблюдение и лично мнение. Не знам каква игра играем и каква външна политика водим, но моето впечатление е, че пак се бием сами срещу добре организиран съюз. Някои живеят със заблудата, че сме съюзници на Истерия, но според мен по-скоро пак сме сол ташак.

Преди време имаше такова нещо да се следят къде съюзниците ни имат нужда от помощ и според това да се определят приоритетите. Това определено внасяше някакъв смисъл и определена романтика в тъпото изливане на щета.

От известно време насам имаме само тренировъчни войни, в които общо взето гоним медали, за които и се изпокарваме. Междувременно от нашите тренирочъвни войни "фермят" не лошо и играчи от противникови страни вземайки прилично количество медали, също така милите ни "съюзници" не ги бърка да вземат медали от нашите тренировъчни войни.

За сметка на това, с изключение на Ван Слот(не знам дали е мултак и не ме интересува), почти никога никой не си прави труда да светка простолюдието какво аджаба се случва в еСвета и никой не ни интересува като общество.

Примерно имаше революция в Обединеното Кралство която беше успешна и диктатор там стана един играч, който по безспорен начин е показал, че е наш враг и се е опитвал да ни бие подсечки. Става на въпрос за UK Finest, който смени едно настроено приятелски към нас правителство.

Та въпросът е, че когато те имаха нужда от помощ, а ние нямахме смислени битки освен тренировъчните никой не се заинтересува да ни организира да помогнем на съюзник, осмисляйки и правейки по-интересна играта за нас играчите, както и помагайки на приятелите на еБългария. Това е просто пример, но сякаш това характеризира нашата игра от месеци насам.

Съответно аз в момента не знам кои страни можем да считаме за съюзници и имаме ли изобщо такива? Или както изглежда съответно в настоящата битка ние реално се бием сами срещу добре организиран съюз с огромна щета.

Другия пример е като бяха големите битки между Хърватия, Иран, Сърбия и т.н. миналата седмица нямаше никаква организация да помогнем. Та сега кого да чакаме да помага?

Това са мои лични наблюдения и разсъждения. Нямам достъп до вътрешна информация и не знам доколко съм прав, но такова ми е усещането. Съдейки по тази битка основно Франция би за нас, което им прави чест, но това не ни помага особено. Цялата работа повдига много въпроси. На момента се сещам за 2 основни:

1. В какво се е изразявала нашата външна политика през последните месеци? (Седене до силата на деня Истерия и надяване че това ще е вечно така и че като опре ножът до кокала те ще ни спасяват? Това е странно защото аз малко като млад еДядо мога да кажа, че тоя вече сме го яли поне веднъж ако не и повече)

2. Какво точно ни пречи да работим заедно за да сме наистина силни, да защитаваме общ интерес и да сме добре организирани и мотивирани да играем заедно тази подчетавам отборна игра?

Докато не си отговорим на тези въпроси и не се стегнем ще сме това което сме през повечето време откакто я играя тая игра - боксова круша, за всяка комбинация от добре организирани по отделно е-страни, в добра организация по между си, обединени от някакъв общ интерес. Ще играем да правим чуждия кеф вместо нашия.

Има и вариант да си направим интересно като просто изберем ден и час в който заедно всички да бием логаута, като поне в това сме заедно за един миг.

Стига съм умнял. Надявам се сте схванали какво искам да кажа горе-долу.

Сполай ви,
Момчил