Безвремие

Day 3,683, 12:51 Published in Bulgaria Bulgaria by Sando Griffin

Стоиш. Гледаш. Дишаш. Безкрай.

Вдихание на жълъди, гъби, мъх. На вековна гора, от която са вдишвали предците ти. На свобода.

Пръстта знае тайните ти. Вятърът чува мислите ти. Всяка брънка на сетивата ти попива и усеща. Тонът на вселената като поток ромоли във вените ти.

Съзерцаваш багрите. Разляни разноцветно с черно, малиново, сивозелено и между тях един вълшебен оранж, цвят узрял, богат и топъл, едно жълто посипано с „пипер”, превърнало се в огън, който грее, но не пали; топли, но не гори.

И ето. Тук знаеш всичко. За всяко падащо листо. За свирните на сойката и щуреца. За прохладата на мъхестия камък. За вековната осанка на бука. За шумкащата душа на габъра.

Просто е.

Просто и смирено. Но възкликва и отеква ширът. Несломим и могъщ. Като мен, кай, бъди - свободен бъди!

Стоиш. Гледаш. Дишаш. Безвремие.