Демонът и селското момче

Day 3,043, 01:49 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Baistef

Добра среща, приятели,
Ей така отвътре ми се искаше да драсна нещо във вестника. Dimow Brando взе, че ме "подразни" под коментарът ми в тази статия и те така...

От известно време съм започнал да пиша един разказ (макар да пиша повече стихотворения, а и попринцип да не съм добър творец) и ще споделя откъс от него с вас. Ей така, да има нещо по-сериозно написано от общи приказки.

Разказът се казва "Демонът и селското момче"

Мина доста време от последната среща на момчето с Демона. Той не беше забравил и за миг случилото се и постоянно обмисляше ситуацията и какво беше видял.Отново се случваше да се прибира късно от обущарската работилничка, но вече не чуваше никакви стенания от жертви на демони и не усещаше хладта от присъствието им, която оставяха след себе си. Момчето все повече се интересуваше от демоните. Питаше, разпитваше, четеше в местната библиотека, но нищо от написаното и чутото не се повтаряше с това, което той беше видял и направил и най-важното, че демоните всъщност може да са жени. Всичко прочетено и чуто обаче, говореше че демоните са много опасни и погубват живота. Момчето обаче беше завладяно напълно от мисълта за Демона. И не толкова за Демона, като създание, а за това, че той беше жена. Този женски образ изплуваше всяка вечер когато затваряше очи да заспива. Мъчеше се да си представи още по-подробно лицето, тялото и дори си мислеше, че тя има определен характер, който сигурно другите демони нямат. След като дълго време беше завладян от тези мисли, той беше решен, че трябва да отиде до бърлогата на Демона и това да бъде през деня. Там, в онова обрасло лозе отвъд канала.
Беше един почивен и топъл летен ден. Градът беше утихнал и на момчето му се стори удобен момент да направи решителната си стъпка и да отиде в бърлогата на Демона. Отиването му до там не трябваше да има много свидетели. Момчето се увери, че вкъщи всичко е наред и тръгна. Докато минаваше през централната част на града, където е часовникът, той нервно се оглеждаше, защото там имаше хора и на него му се стори, че искат да знаят къде отива. Затова, той бързо премина и се скри в малките улички. За миг през главата му премина мисълта, че може да не се върне жив ако се види с Демона. Но самата история така го беше завладяла, че тази мисъл премина много бързо.
Момчето бързо стигна до канала, отвъд който се простираше гъсталака на лозето, в което със със сигурност беше бърлогата на Демона. Огледа се, видя че никой не го следи и никой не го вижда. Прецени с поглед посоката по която трябва да се движи в гъсталака и се спусна по брега. Прецапа през плиткия канал и се озова пред гъсталака. Погледна го отляво надясно, зави ръкавите на ризата си за да не ги скъса, огледа се отново и с една крачка потъна в гъстото.



Приятен ден! 🙂