Ех, спомени...

Day 2,788, 06:34 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Princess Aspas.BG

Тази статия е написана по повод зададената четвърта тема "Спомен" в конкурса "Мастиленият лабиринт - 3"



Ех, спомени…

Кой не обича хубавите спомени!? Кой не обича да си спомня с усмивка за неща или хора, които са ни карали да се чувстваме добре. Да разказва истории и случки от живота, седнал покрай масата или огнището с близки и познати...

Но в живота не всичко е полета от рози. И тъй като сме просто хора, то нищо човешко, никога няма да ни бъде чуждо. В това число и болката.
Всеки от нас сигурно има моменти, в които се е опитвал да скрие тъгата в очите си. Случвало ни се е да изпитаме моменти на гняв или безсилие от загубата на нещо ценно и обичано. Но когато загубим близък човек болката..., болката вътре в нас е непоносима. Може би, защото дълбоко в себе си знаем, че каквото и да направим, пред чийто и олтар да се молим, връщане назад няма. И тогава единственото, което ни остава е да си обещаем, че ще ги помним и след краяТ.
В моменти като този, винаги ще се намери някой, който да ни разясни, как времето лекува всяка рана и всяка болка. И ще бъде прав. Донякъде.
И ние ще започнем искрено да вярваме, да се надяваме, с цялото си сърце и душа, че ТАМ, (където и да е това ТАМ), отново ще ги срещнем.
Така ден след ден, болката някак си ще отшумява, а сенките в сърцето ни ще се разсейват, отстъпвайки място на новата НАДЕЖДА.

И когато успеем да преглътнем загубите, когато се примирим с тях, ще погледнем на живота с нови очи. Ще се научим да се радваме на малките неща. Ще запазим в себе си вярата в новия живот. Ще полетим с щастието, което той носи на крилете си и така ще се почувстваме по-пълноценни и по-завършени. И само така със сигурност ще знаем, че когато дойде и нашия ред, ще заживеем в спомена. Защото ще има кой да ни каже:
Ще ви помним!



Приятна игра и късмет!