Join the new world

Разказаха ми един стар виц.

Отива един човек в магазина и иска да си купи 10 яйца (това по времето на социализма)
Продавачката отброява яйцата и му подава пликчето.
-Ама как така? Аз искам да си ги избера!- възмутил се човека.
-Какво има да им се избира на яйцата? Яйца като яйца.
-Аз началника си мога да избирам, Вие яйца не ми давате да си избера- отвърнал раздразнено човека.
-Добре!- отговорила продавачката.
Взела кората, поставила в нея 10 яйца и му я подала
-Изберете си 🙂
-Ама тук има само 10, какво да избирам?
-Хм, а като избирахте началника си от колко възможни го избирахте?

Вицът е стар, ама нещата са си същите. Уж сами избираме, ама в повечето случаи изборът ни е предопределен.
Можем да изберем да приемаме нещата от добрата им страна и да се усмихваме и в най-трудните ситуации, ама променяме ли нещо с това?
Сещам се за историята на Джери, който винаги успявал да извлече позитивното даже от най-неприятните неща. Честно казано и аз се опитвам да го правя.
Казвам опитвам се, защото не винаги успявам 🙂

Сещам се и за една друга история-
Вървял си един човек по пътя. Оня дългия, изпълнен с неизвестности житейски път. Изграждал около себе си приятелства, семейство, дом, кариера- ей такива обикновени, човешки неща. От време на време се спирал и се оглеждал около себе си. Усмихвал се на хармонията от цветове и звуци.
Обръщал се назад и виждал дългия извървян път- на места прав и устремен, другаде плах и лъкатушен. Виждали се и местата където се застоявал за по-дълго и знаел, че това са местата където не знаел накъде да тръгне.
После поглеждал напред към бедещето, изпълнено с неизвестни и както винаги пред него се изправяла гъста, непозната гора. Сърцето на човека се изпълнило със съмнения и страх. Ами сега накъде?- запитал се той за пореден път. Искало му се да остане на мястото си и да се радва на настоящето си, но знаел че няма как да се случи. Бавно и нерешително престъпил напред. Втората крачка вече била по-лесна и постепенно пред него се показала слаба светлина, към която да върви.
Така крачка по крачка се приближавал към изпълнението на поредната си цел.
Можел ли е да се върне към миналото?- Не.
Можел ли е да остане там където е?- Не.
А можел ли е да избере друга посока?- Вероятно да. Но дали това щеше да е по-добър избор? Ето това е въпросът чийто отговор няма как да знаем.

Нашият избор се свежда по-скоро до това как да извървим пътя си.

Всъщност изборът ни винаги е подчинен на мисълта, емоцията или на хармонията.
Мисълта посочва правилния (рационалния) избор. Ако я послушаме ще натрупаме материални дивиденти, но дали ще има удоволствие от постигнатото?
Емоцията ни води по път, който ще е изпълнен с усмивки, но и с много болка и разочарования.
Хармонията предлага най-трудния път. Тръгнем ли по него ще се оглеждаме за мислите и емоциите на близките си, но като погледнем назад ще бъдем доволни 🙂

Май това което написах не прилича на приказка. Никак даже 😃 ама какво да се прави. Обществена тайна е че не съм най-добрата в избирането и често се лутам, търсейки хармонията.