Терминалът - цената на успеха!

Day 2,769, 13:08 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Princess Aspas.BG
Тази статия е написана за "Мастиленият лабиринт - 3"



Бог му бе свидетел, че опита!

Мина през всичко, специализации, курсове за преквалификация, стажантски програми… Стараеше се, влагаше целия си потенциал, без да се щади във всяка работа, която започваше. И за какво? Потупване по рамото, за добре изпълнения проект и до там. А станеше ли дума за повишение, то все се намираше кой да го измести - я нечий син, или пък засукана колежка с не голямо тегло на сивото вещество, но затова пък с големи, гръдни... амбиции.

Отново безработен.
Кризата съсипа и тази малка фирма, в която бе успял да си намери място през последните 2 години. Парите в джобовете му намаляваха, но се увеличаваха заемите и сметките, които все по-трудно погасяваше. А от както родителите му се пенсионираха и не можеха да му помагат, нещата съвсем излязоха от контрола му.

За това го направи - взе трудното решение да замине. Там, на Запад, където хората се оценяват не по роднинските връзки, не по дължината на минижупа или купените дипломи, а по това какви качества, знания и умения притежават.
Със свито сърце сподели намеренията си с родителите си. Майка му, очаквано се разрида, а баща му… Унилият му поглед издаваше мислите му, но въпреки вътрешната си борба, събра сили и потупа бащински сина си по рамото, като му пожела успех, защото щеше да му е нужен там, където отиваше.

И ето го, натъпкал цялото си имущество в два куфара, той пристигна на летището, за да се отправи на Запад, към по-светлото бъдеще.


- Затегнете коланите! Излитаме!...

Хм, за сега нищо ново под Слънцето! Първата му крачка към новото бъдеще се оказа добре познатото и старо “Затегнете коланите!” Че той цял живот все това бе правил - бе затягал колана. Знаеше как става, значи ще се справи и там - някъде из страните на неограничените възможности...

Години в странство.

Началото бе трудно, но с упоритост и мъничко инат успя да се справи. Вече имаше добра работа, дом, дори бе успял да намери своята сродна душа с която бе създал свое семейство… Но, като че ли все нещо му тежеше.

Всяка вечер, след работа, вървейки пеш от метрото към новия си дом, той се спираше за минутка, залисан в мелодията на вятъра, който свиреше по струните на електрическите стълбове.Тогава вдигаше поглед нагоре и го виждаше - неговото бяло облаче, което сякаш му махаше за поздрав. След това се прибираше в къщи, сядаше пред камината и се заслушваше отново във вятъра - този път нахлуваше през комина, напомняйки му за дядовия му кавал и връщаше спомените му към детските ваканции на село…

Но какво бе това чувство, което не му даваше мира и се засилваше с всеки изминал ден?

Ама разбира се, това бе ТЯ - Носталгията. Нещото, което ежедневно го пробождаше от ляво. Нещото, което го караше с умиление да слуша вятъра, да гледа втренчено в небето и да мечтае. Да мечтае за деня, в който ще се върне у Дома. Онзи дом в който палачинките бяха най-вкусни, а сладкото от ягоди се стичаше по устните му и полепваше по брадичката му…
Мамините палачинки! Всяка година на рождения му ден тя правеше цяла купчина от тях, специално за него. Уви, тази година той отново не успя да се върне в Родината, все по-рядко се връщаше… А си беше обещал… Някога.

Някъде в България:

Днес синът й имаше рожден ден.

Възрастната жена облече най-хубавата си рокля, наложи си да се усмихне, колкото се може по-достоверно и натисна иконката на Скайпа.
Отсреща в камерата се усмихна млад мъж, а зад него стоеше красива жена с малко момченце на ръце.

- Как сте, сине? Живи и здрави ли сте? ...Ние с баща ти сме добре...

Каза тя и с огромно усилие успя да преглътне задушаващата я буца, която бе заседнала в гърлото й ...



Благодаря за вниманието!

Приятна игра и късмет!