Демокрация по български.

Day 2,686, 09:56 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Princess Aspas.BG

Привет, еНароде!


...Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
…

Да, ама не!
Свободата отдавна си е отишла от тук. Сега си имаме Демокрация. Вярно, криворазбрана, но Демокрация. Такава, дето ни доведе не свобода, а Свободия. Защото я заслужаваме.

Забравихме какво значат думички като самоуважение, морал, семейни ценности, патриотизъм /онзи, който не се демонстрира само на 3-ти Март или 6-ти Септември/…

Новото поколение като чуе имена като Крум, Кубрат, Тервел се сещат само за фолк-певец или боксьори. Сигурно щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
Но, те децата не са виновни.

Вече над 25 години на обществото ни се насажда мнението, че сме бедни, жалки, тъпи, мързеливи… Дори милият ни министър-председател ни нарече “лош материал”, но ние отново си го избрахме. Дали от мазохистични подбуди, нехайство или подведени от тролските коментари из медийното пространство, не се знае. А те медиите в България са вече първа власт. Най-удобната маша за манипулиране на хората, за подтискане на самочувствието ни, че сме българи. Отворете която и да е статия в нета и прочетете коментарите. Дали ще се намери поне една статия, където отдолу да не се намери някой “интелигент” или “гурбетчия” който да не ни обяснява колко сме жалки, малкото останали хорица в “Булгаристан”... Бедни заблудени души, говорещи така, сякаш не са родени от българки и не са изучени в български училища…

Но фактите са си факти.

Подтикнати от желанието за по-добър живот, по-голямата част от младите, знаещи, можещи и интелигентни хора напуснаха България. Разбирам ги, явно е по-лесно да отидеш някъде, където е по-уредено, по-чисто, по-платено, вместо да останеш и да се бориш, в повечето случаи с вятърни мелници. Но дали си струва?

Дървото е дърво там, където са корените му. Далеч от тях, то вече не е дърво...

Близък мой приятел бе на гурбет в Испания, когато майка му си счупи таза. Жената е от село, там бърза помощ и лекари няма. Късно вечерта ми пищя скайпа, приятелчето ме молеше да отидем да вземем майка му от тях и да я заведем в града на лекар, а той щял да ми изпрати 20 евро за бензина… Все едно, за да сме хора ни е нужно някой да ни плати бензина… Тъжно! А тя, женицата реве не от болката от счупването, а че с месеци нямало кой да и позвъни на вратата - нали сина и дъщерята са в Испания да си търсят щастието.
До там ни докараха нашите мили, родни политици.
До там ни докара робуването на чужди, комерсиални модели - да зарязваме корените си, за някое евро повече… Но дали си струва?

25 години ни заливат с чалга, от телевизия, списания, интернет - моделът е един - евтини жени със скъпи дрехи и коли ни показват колко е "куул" да си лесна и тъпа. Та дори кифлите са на изчезване. В тях поне от време на време можеше да се забележи някакъв пълнеж под повърхността. Сега повечето са едни сухи гевреци с все по-големи дупки. Точно такива, каквито ги искат властимащите.
А българките не бяха такива.
Не беше далеч времето, когато българските жени работеха редом с мъжете си, раждаха и възпитаваха децата си, грижеха се за дома и пазеха семейните ценности. Векове на робство не можа да ги прекърши, не тръгнаха по лесния път, да си дават задниците на паши и аги. Но сега, да си хванеш чужденец, пък било то и някой мангал, щом има кинти, значи момето е успяло… Успяло в какво и на каква цена? И … Дали си струва?

Имаме всичко, което ни е нужно да сме развита държава с горд народ!

Плодородна земя, уникална природа - планини, реки, море. История, за която повечето могат само да си мечтаят. Духовност, която ни е крепила векове наред. Тогава, какво не ни достига, за да си подредим родината?

Не мога да се съглася, че има заговор срещу нас като нация и това е единствената причина за упадъка ни. Нали ние сме тези, които правим избора дали да следваме наложените ни модели на поведение или не. Ние сме тези, които решаваме дали да напуснем или да останем. Ние сме тези, които имаме право да решим за кого ще гласуваме, кой ще ни е работодател, чии стоки и услуги ще ползваме?

Ако вместо да превъзнасяме чуждите инвеститори, които в повечето случаи ни ограбват и ни се подиграват с ниското си заплащане, започнем да работим за себе си, възродим земеделието, животновъдството и ред други занемарени или почти закрити дейности, дали няма да ни е по-добре?

Само че не е "фешън" да казваш, че си от село. Забрави се, че именно така наречените “селяни” са тези, благодарение на които имаме хляб на масата си, дрехи в гардероба си, кожени чанти и обувки…
Нали не си мислите, че пресните зеленчуци, млякото, месото, соковете, плодовете… всичко това не расте в склада на МОЛ-а? Нито лена и памука или пък вълната, от които са направени марковите ни дрехи се отглеждат в някоя задна стаичка на бутиците?
Хайде, моля ви се. Както казваше баба ми, лека и пръст - граждани, ама на село раждани.

Е, аз съм израснала на село. Поне в първите години на съзнателния ми живот. И не ме е срам. Напротив!
Радвам се, че родителите ми са направили избора си да се върнат в родното си място. Не ме е срам, че се връщам там при всеки удобен случай. Не ме е срам, че знам как се върти мотика, как се отглеждат животни. Не ме е срам, че децата ми познават вкуса на истинските плодове и зеленчуци, истинското мляко и месо…

Не ме е срам, че съм Българка!

А вас срам ли ви е? И от какво?

Приятна игра и късмет!