Join the new world

Привет, еНароде!

Днес мисля да ви споделя една много забавна историйка, която намерих ровейки се из нета. 🙂

Приятно четене! 🙂


Линк към източника - ТУК!


Дневникът на дракона

Ден 1
Изядох двама рицари и сега имам киселини. Оплаках се на мама. Тя ми изнесе половинчасова лекция на тема здравословно хранене. Дойде си на думата – от 100 години е на салатена диета, все си пази фигурата. С татко няма смисъл да говоря, той е в творческа криза и не е в настроение.

Ден 2
Още ме боли стомаха. Питах момчетата и те казаха, че в такива случаи не бива да се приемат остри и пикантни храни. Решено, повече няма да ям рицарите с мечовете и копията.

Ден 3
При поредния полет чух, че се е появила нова мода – да се похищават принцеси, желателно блондинки и девственици. Какво после се прави с тях, още никой не знае, но всички мислят, че е много яко.

Ден 4
Обиколих дузина кралства. Докарах до истерия осем принцеси, като им исках медицински свидетелства. Така нищо не намерих. Наложи се да схрускам един попаднал под лапата ми Първи Министър. Вкуснооо ...

Ден 5
Разказах за изядения на полета. Момчетата ми завидяха. Оказа се, че първите министри са рядък деликатес. Специално ги охранвали с изискани блюда, за да придобие месото им изтънчен вкус. Казват, че по-вкусни от първите министри били само олигарсите и висшето духовенство, но до тях, уви, няма как да се доберем.

Ден 6
Разхождах се из гората. Изведнъж от храстите изскочи полугол мъжкар, само по кожени панталони и яка брадва. Разкрещя се, че бил известният герой и унищожител на чудовища Конан Варварина. За какво са ми варвари, когато мисля само как да намеря моята принцеса...
(малко по-късно)
Лежа и още по-страстно мечтая за моята принцеса. Варваринът също не си губи времето. Вече пет часа си троши брадвата в ноктите на предната ми лапа. Добро момче излезе. Кога иначе ще намеря време за маникюр. Принцесите кълват само на изискани дракони.
(още по-късно)
Варваринът избяга обратно в храстите. Брадвата му (или по-право това, което остана от нея) изглежда се пада на мен. Благодарих му и го помолих да намине след седмица. Не е лошо да си оправя и ноктите на задните лапи. Като попаднеш веднъж на такъв майстор на педикюра, грехота е да го изтървеш.

Ден 7
По време на полета момчетата се хвалеха с принцесите си. Грилозъб даже има две, висят на верижка на врата му. Обявиха ме за демоде и казаха, докато не се сдобия със своя принцеса, въобще да не им се мяркам.

Ден 8
Намерих някакъв стар, черен замък. На върха на кулата стоеше някаква мома. Мръсна, чорлава и тънка като пръчка. Попита ме дали не съм рицар-спасител. Онемях от такава наглост, но реших да бъда вежлив и отвърнах, че на практика съм дракон и нищо общо с тези ходещи консервени кутии не възнамерявам да имам. Заговорихме се. Момата се оказа принцеса. Била похитена с цел откуп от местния черен магьосник, но всички рицари, едва съзрели "ангелския и лик", предпочитали да откупуват себе си от магьосника, само и само да не се налага да я спасяват. Два пъти се разплаках от жалост. После дълго мислих. Принцесата не е кой знае каква, но все пак е принцеса. И без съмнение е чиста и непорочна. Решено, отвличам я с нейно съгласие.

Ден 9
Принцесата се разочарова, като видя пещерата ми. Каза, че всички порядъчни дракони трябва да трупат злато, а при мен е някак празничко. Дълго и обяснявах, че драконите са различни – някои имат склонност към нумизматиката, а аз събирам марки. Искаш ли да ти покажа колекцията си?
(по-късно)
Принцесата се разрева и ме прасна с класьора по главата. Каза, че у всичките принцеси дракони като дракони, съкровища събират, а на нея неудачницата и се паднал някакъв филателист-ботаник. Успокои се, едва когато и казах приблизителната цена на една страница от албума. Мисля, че с нея ще се спогодим.

Ден 10
Зад стената се разшумя мама. Явно пак си е открила някакво мастно натрупване. Преди да успея да кажа гък, принцесата избяга в нейната пещера. Каква нелепа загуба!
(по-късно)
Оттам е подозрително тихо. Излизам на разузнаване ...
(още по-късно)
Това пък как да го разбирам? Мама и принцесата седят почти прегърнати, обсъждат диети и рокли от моден журнал отпреди триста години. Появата ми бе посрещната с радостни викове, защото на принцесата и свършили гримовете и трябвало да пратят някого спешно до града. Така че със списък, дълъг колкото опашката ми, се отправям натам.

Ден 11
Какво толкова има да се крещи? Каквото поискаха, това и донесох. Да отмятам по списък насред площада, докато ме обстрелват с катапулти, арбалети и магически жезли ли? Целия магазин ви донесох, сами си избирайте! Да, с все магазинера. Я се разберете с него, а аз ще прескоча до езерото.

Ден 12
На езерото е тихо. Няма шумотевица, няма скандали, няма кралски гвардейци с онези идиотски пики. Сигурно ще трябва да прескоча до градския арсенал, че клечките ми за зъби са на привършване. Накратко казано, тишина и благодат – само аз и един слабо познат магьосник. Сладко си поприказвахме. Той ми сподели дузина рецепти, които могат да се приготвят със зъби, нокти, люспи и кръв от дракон. А аз в отговор му разкрих как се готви печено от магьосник в собствен сос. Разотидохме се уморени, но доволни.

Ден 13
И отново на полет с момчетата – любимо! Те се присмяха на принцесата ми. Затова се наложи да изфантазирам куп приказки за зли чародеи и игри на боговете, изменили прекрасния и лик. След това, за да сменя темата, им казах, че последната мода в чужбина е да се похищава не само принцесата, ами целия кралски двор и краля в добавка. Момчетата се замислиха и след това някак рязко отлетяха.

Ден 14
Стана някак тихо. Само кралската войска усилено марширува из гората. Малко се поразходих. Срещнах търговеца, който ми доставя редки марки. Разговорихме се. Оказа се, че през последните дни драконите са опразнили дворците на двадесетина столици. Народът е в паника и се носят слухове за нашествие на чудовища и гнева на боговете. Обещах да поразузная.

Ден 15
На полета е весело. Купища народ и всички са в паника. Момчетата се хвалят кой повече е успял да домъкне. Особено доволен е Грилозъб. Той заловил крал, някаква дама, финансов туз и десетка придворни. Оплаква се, че за флош роял не му достигало само вале, но какво е това и с какво се яде, той понятие си няма. Смътно започвам да се досещам, че ако всички измрем, ще е от колективна глупост.
(по-късно)
Мордогриз домъкна някакъв знаменит пълководец. Онзи първо беше в ярост, после едва не се пукна от възторг. Заяви, че такова количество смъртоносни бойни машини на едно място още не бил имал удоволствието да види. Преди да се усетим, вербува Мордогриз и още две момчета в армията, обяви Велик Поход до Края на Вселената (или поне до оня водопад) и, повеждайки всички заловени крале и свитите им, се отдалечи в неизвестна посока ... Мисля, че скоро полети няма да има ...

Ден 16
Принцесата само ме подпитва вярно ли е, че драконите можели да се превръщат в хора. Казах и, че е вярно, но за целта е нужен магическия еликсир, който пази мама. Принцесата сериозно се замисли.
Между другото, магазинът с козметика сериозно и помогна. Или поне дотолкова, че гоблините да не почват да се кискат, като я видят от километър. Сигурно е добре да и донеса още това-онова, но не ме пускат. Мама заяви, че големият избор е хубаво нещо, но да превръщам пещерата във филиал на търговски център тя не позволява.

Ден 17
Домъкна се първият героичен спасител на принцеси. Даже не успях да се събудя, когато той вече беше изхвърчал от пещерата, преследван от принцесата с хурка в ръка. После дълго се опитвах да го сваля от короната на най-високото дърво, където беше успял да се покатери. Беше изпаднал в шок бедничкият и само питаше кого от нас трябва да спасява. Уверих го, че никого, и го упътих към най-близкия град.

Ден 18
Още един спасител. Този път е елф. От чистокръвните. Дойде с лютня и запя, призовавайки ме на двубой. Скука. За принцесата също, седи на гърба ми и замеря певеца с гнили домати. Добре, че докарах цяла каруца!
(по-късно)
А певецът си го бива. Да издържиш цели пет часа под обстрел и да продължаваш да пееш в оклепани дрехи и лице, цялото в доматен сок, си е изкуство. Само доматът, попаднал в устата му, успя да го накара да млъкне и да си тръгне.

Ден 19
Елфът се върна и то не сам, а с оркестър. А доматите свършиха. Впрочем, всичко не е толкова лошо, защото още при първите акорди от пещерата си изхвърча татко, видимо изцелен от своята депресия, и радостно закрещя, че най-накрая на гости са му дошли истински творчески личности, на които може да демонстрира дълбочината на своя многопластов талант. Чудя се как ще покаже тази дълбочина на припадналите елфи.

Ден 20
Нещо шумно стана тук. Пещерата е обсадена от моделиери с най-новите десени за моята принцеса. Тя седи върху главата ми и раздава нареждания. Този, който и демонстрира некачествен образец, незабавно бива осъден на изяждане. От мен, естествено, без въобще да и пука, че вече се наядох за месец напред. Мама отвори фитнес, от който добивам чувството, че живея върху вулкан. Татко се занимава с елфите си, учи ги на пеене. С една дума - лудница!

Ден 21
Опитах се тихичко да побегна. Но ме върнаха обратно. Около пещерата е разгърнато мащабно строителство. Принцесата обясни, че от войната при нас са избягали всички хора от областта, защото собственият дракон е страшен, но чуждите са още по-страшни, а тук със сигурност няма да дойдат. Прибраха колекцията ми от марки в хазната на създаващото се кралство. Да се оплаквам на родителите си няма смисъл. Татко с елфите си съчинява нов химн. А мама разработва ферма за салата.

Ден 22 ( и изглежда последен)
Прощавайте мили приятели в полет! Прощавайте мили рицари, магове и прочие спасители! Искат да ме правят крал против волята ми. Принцесата каза, че първо трябвало да се погрижим за наследник. Да, тя наистина стана прекрасна, но аз не искам да ставам човек. А-а-а-а-а! Носят еликсира-а-а! Спасете ме-е-е!!!

(от ръката на принцесата)
Не, мили мой драконе. Като спасяваш принцеси, ще си носиш и отговорността ... Нищо, нищо. Ще направим от дракона човек и още как!


Ами, това е!
Дано ви е харесало, както ми допадна на мен, като го прочетох... до края. 🙂

Приятна игра и късмет!