В памет на Генерала
Undefeated X
Здравейте приятели и сънародници,
Пиша тази статия в памет на ген. Първан Първанов. Знам, че тук има много хора, които обичат и уважават българската история, особено когато се касае за българската бойна слава. Човека, на който съм посветил тази статия, всъщност е мой пра-пра-дядо. Няма да скрия, че изпитвам някаква приятна гордост от факта, че съм негов потомък, но повече изпитвам чувство за отговрност пред неговата памет и дела, отговорност не толкова като негов пра-пра-внук, а като българин. Смятам, че ние трябва да почитаме паметта на всички тези смели родолюбци, дали всичко от себе си за родината си и показали несравнима храброст, чест, гений и чувство за дълг. Надявам се биографията, която ще ви предоставя, да породи интерес у вас, както и същото чувство на гордост и отговрност, което изпитвам и аз.
Първан Михайлов Първанов е български генерал-майор, командвал артилерийски формирования от Българската армия в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, участвал в Освобождението на Южна Добруджа.
Роден в Берковица през 1867 г. Син е на видния берковски гражданин Михаил Първанов, който след освобождението на България е член на Учредителното събрание на Първото велико народно събрание.
Гимназиалното си образование Първан Първанов получава в реномираната по онова време гимназия в Лом. След завършването и е приет във Военното училище в гр. София. Випускът му е произведен в първи офицерски чин през 1887 г., от току-що избрания на Българския престол Княз Фердинанд. Вече като офицер е изпратен в Русия, в Санкт Петербург, където завършва и Генерал-щабна академия.
Както всички българи от онези поколения и той е завладян от изконната мечта за освобождаването на останалите под робство сънародници и за обединяване на целокупното отечество. Участва във всички войни, водени в името на тази голяма цел.
Още съвсем млад, взема участие в Сръбско-българската война (ноември 1885 г.). През Балканската война (1912-1913) е в редовете на българските войскови части, водили славните боеве по линията на река Караагач (Люле бургас и Бунар хисар) и изтласкали устремно Турската армия до Чаталджанската линия (на 43 км. от Цариград), което принуждава турското правителство да поиска примирие (20 ноември 1912). Наскоро след това обаче в Турция е извършен преврат, новото правителство денонсира сключеното примирие и ожесточените боеве при Чаталджа се подновяват. По време на тези сражения той е много тежко ранен.
През Първата световна война, като полковник, е командир на най-елитния армейски 4-ти артилерийски полк на името на Негово величество. С полка си взема участие в най-решителните боеве, водени от Българската армия: превземането на Тутракан (1916 г.) и освобождаването на Южна Добруджа, военните действия срещу войските (френски, английски, италиански, руски и сръбски) на Антантата на Южния фронт (в Сърбия), в това число и трикратните решаващи големи сражения на Завоя на река Черна през ноември 1916 г., май 1917 г. и септември 1918 г.
Въпреки славните победи на своята Армия България е принудена да излезе от войната (Солунско примирие от 29.IX.1918 г.) Първан Първанов е сред българските висши офицери, взети от Антантата за заложници като гаранция, че армията няма да поднови военните действия. След окончателното приключване на световната война по силата на несправедливия Ньойски договор (ноември 1919 г.) числеността на българските въоръжени сили е драстично намалена.
Първан Първанов излиза в запас с чин генерал-майор. Активно се включва в дейността на Съюза на запасните офицери, призван да поддържа духа и боеспособността на нацията. Първан Първанов е кавалер на множество ордени за храброст и заслуги, проявени по време на войните. Носител е и на френски орден за човеколюбие, присъден му за доблестно отношение към Противника и за хуманно поведение към военнопленниците.
Към проблемите на своя роден град и на своите съграждани Първан Първанов винаги е бил отзивчив и съпричастен, като е способствал за решаването им, ползвайки се от близкото си познанство с видни държавни дейци и от добрите си лични отношения с Н.В. Цар Борис ІІІ. С неговата намеса е възстановена педагогическата гимназия в града сформиран е гарнизонът (което при тогавашните условия е имало съществено значение за поминъка и за културния облик на града), построено и открито е Климатичното училище в Ашиклар. Помагал е и за решаването на лични проблеми на свои съграждани.
Първан Първанов умира на 82-годишна възраст през 1949 г. Погребан е в гробищния парк на Берковица.
Образование
- Гимназия, Лом.
- Военно училище, София (1887).
- Офицерска артилерийска школа (полски отдел), Царское село, Русия (1904).
Военна служба
1887 г. - 17-ти пехотен полк
1904 г. - 2-ро планинско артилерийско отделение
1915-1918 г. - командир на 4-ти артилерийски полк
1918 г. - командир на 6-та артилерийска бригада
Офицерски звания
07.11.1887 - подпоручик
07.11.1890 - поручик
01.01.1896 - капитан
27.09.1904 - майор
22.09.1912 - подполковник
01.01.1916 - полковник
31.12.1935 - генерал-майор
пълна информация: тук
В заключение на тази статия искам отново да припомня, колко е нужно да познаваме историята си и да бъдем истински горди от нея. Надявам се, в този тежък за виртуалната ни родина момент, по-горе написаното да повдигне духа на всички и за пореден път да покажем, защо сме българи.
Поздрави,
Undefeated X
Comments
Благодаря предварително за коментарите, че трябва да мина мисията 🙂
Умееш да стопяш душите на родолюбивите българи. Браво!
о7, слава
Историята ми беше любим предмет в училище. В захлас я четях и си представях битки, лица, герои. Българите казват, че трябва да се гордеем с нашата история и са прави. Аз също съм го казвал. Но като погледна в какво състояние сме днес и изобщо не ми е приятно. Смелите постъпки на нашите дядовци и баби са потъпкани и само ги споменаваме. А в днешно време няма кой да направи нещо подобно. Това е болката ми. Но колелото се върти и ми се иска по-скоро да се завърти и за нас отново да настъпят онези дни на геройство, на смели мъже и жени, на достойни и умни хора.
Мен математиката, физиката и английския ме влечаха.
Трябва да се гордеем и да знаем българската история,защото народ без история няма бъдеще. А да не познаваш историята на народа си е същата работа.
[removed]
За съжаление уж познаваме историята си, а правим същите грешки.
П.П. Математиката ми е слаба страна.Тайно завиждам на хората, които я разбират. 🙂
Ние че не познаваме историята - е факт. Четем само което ни е интересно, т.е. избирателно си наизустяваме само тези факти, които ни карат да се чувстваме добре.
Наричаме Ньойския договор несправедлив, но ако го сравним с тези на Германия и Австро-Унгария - нас буквално са ни пожалили. Четем с болка за събитията от Балканските войни и винаги прескачаме факта, че българските войници на западния фронт отказват да се подчиняват на главнокомандващия си - защото е сърбин.
ЮПодвизите на бойното поле сме си ги заслужили, но докато отричаме вината си за пораженията и неудачите и си обясняваме всеки провал с предателство или вражеска конспирация - дотогава не четем история, а само се надъхваме, за да влезем по-устремно в следващия провал. Защото историята не се учи само за повдигане на колективния дух, също толкова важно е да се вземе поука от грешките. Което няма как да стане, щом не си ги признаваме.
На същото мнение съм! Говорим само за подвизите и победите, надъхваме се, а накрая... Не се учим от грешките си, като цяло.
Мислех да запиша история като висше образование, но наистина няма хляб в тази професия. Но пък щях да знам една камара неща, които сега научавам по малко и по случаен начин. Както от теб научавам, че сме имали главнокомандващ сърбин, на който войниците ни не са искали да се подчинят.
По договор е трябвало бг генщабът да ръководи източния фронт, т.е. срещу Одрин, а западният/ Солунският е бил поверен на сърбите. След избухването на войната българските офицери са отказвали да се бият под сръбско командване. Не че това ни е била най-голямата грешка (пък и кой знае дали изобщо е била грешка - все пак са искали да стигнат Солун преди гърците), но нещата постепенно се натрупват, а ние никога не сме били мирни и тихи - все се опитваме да си решим проблемите с груба сила. И изнемогваме.
Факт е...,че не познавате историята-факт...
"... Както от теб научавам, че сме имали главнокомандващ сърбин, на който войниците ни не са искали да се подчинят. .."....много внимателно си избирай източниците на информация..щото с такива познавачи на историята е пълно...навсякъде...
Дясната ѝ колона завзема Кочани на 11 октомври, а централната и лявата – Кресненския пролом на 14 октомври, нанасяйки поражение на турския Струмски корпус. На следващия ден настъплението е спряно със заповед на командващия 2-ра съюзна армия генерал Степанович. Три дни по-късно (18 октомври) заместник-главнокомандващият на българската армия генерал Савов отменя заповедта на сръбския генерал и нарежда на дивизията да настъпи към Солун.
5
о7, слава
o7
o7
http://www.erepublik.com/hr/article/big-storm-x25-2460941/1/20
07
Хубаво е, че знаеш от къде идваш, къде са ти корените. Това означава и че знаеш къде отиваш. Браво, хубава статия. Имаш вот и съб от мен.
o7
Отлична статия за един достоен българин,служил на Отечеството.Изминал целия път на българската бойна слава.България се крепи на раменете на такива хора.
07
v+s o7
v
v
v
Отново много добра статия, браво !
браво
в
v
о7
Вечна слава на такива Българи като прадядо ти!
Благодаря на всички за коментарите 🙂
Мой пра-пра дядо също е участвал в Балканските войни. Бил е летец и според това, което съм чувал от семейните истории е бил един от най-добрите асове по онова време 🙂
Поклон пред тези велики мъже!
насърчавам те да пуснеш статия за него тогава
По принцип мога 🙂 Има много мой близки, за които мога да напиша по нещичко. За пра-пра дядо ми, за дядо ми, което да е жив и здрав на 84 е вмомента - бил е радист и е хванал един от най-търсените германски шпиони у нас.За майка ми, която е създала първият женски футболен отбор във Варна - била е футболистка, тренъорка и т.н Мога, но както виждаш не съм си направил вестник, а и поне на този етап несмятам да правя ... не си падам по писането 🙂
пиши тогава, историята трябва да се помни, както делата, които са направили тази страна едно по-различно място
[removed]
o7
07
няма какво да кажа 😁
Браво! 59/стар.
вот
o/
O7
Един достоен българин! о7
о7
о7
Моят прапрадядо е загинал при Ниш. Бил е обикновен редник. Всеки път когато мина през родното село на баща ми и прочета името му на паметника на площадчето в центъра на селото, се замислям. Какви времена са били само. Хората са нямали какво да ядат и да облекат, но са били готови във всеки един момент да дадат живота си за България. А днес 80% от народа плюе България, защото му бил скъп тока и политиците не знам си какво. Днес живеем много по-добре отколкото са живели в ония години, но като че ли има нещо важно, което безвъзвратно сме изгубили.