Малко лирика от вестник Лирика

Day 1,912, 12:24 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Milenium3

Здравейте!

Видях, че е обявен конкурс за любовна лирика по случай празника, който аз лично не уважавам - 14-ти февруари. Това, че не признавам този празник, който не е и български, не ми пречи да споделя с вас едно красиво любовно българско стихотворение. Пък и е срам за името на вестника ми, ако не се включа в подобна инициатива.



Спрямо регламента на конкурса ви представям първо своите музикални поздрави към вас. Два са, ама се радвайте, че са само толкова, че можеше и повече да са:

Музикален съпровод 1

Музикален съпровод 2

Песните си заслужават да бъдат чути, в текста да бъде вникнато, а клиповете изгледани!



Неизцерима любов

"Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож!
Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо.
А онова, което и желязото не лекуватрябва да се приеме за неизцеримо."
Хипократ, 480 г. пр. Хр.

Откъснах омайно биле в гората -
да мога със него любов да церя.
Не исках душата ми вечно да страда,
изпълнена с мъка, любов и тъга.

Заплака тревата, заплака за мене -
не искаше мойта любов да цери.
Откри във сърцето ми спрялото време,
увяхна - окъпана в мойте сълзи.

Тогава поисках със нож да изрежа
сърцето си - пълно с крещяща тъга.
Но ножът се счупи - намери надежда
за мойта любов и за мойта мечта.

Тогава горих с нажежено желязо
любов - нелечима с омайна трева,
любов - по силна дори от стомана,
калена във огън - роден от страстта.

Стопи се желязото, венча се с кръвта ми -
горяща в безкрайната моя любов.
Завинаги в мойто сърце ми остави
неизцеримата обич на моя живот.

Пепа Николова



ОБИЧАЙТЕ И БЪДЕТЕ ОБИЧАНИ! Любовта е най-прекрасното нещо, което животът ни предоставя!

И... Честит Трифон Зарезан!