ИЛИНДЕН Е!!!

Day 1,716, 16:29 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Avitohol17
На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.

Този празник в България носи и друг знак, свързан с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г. - връхна точка в освободителното движение на българите в началото на XX в.

През есента на 1893 г., на 23 октомври в Солун Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров, Христо Батанджиев основават ВМРО с първоначално название "Български Македоно-Одрински революционен комитет". През 1902 г. тя се преименува в "Тайна Македоно-Одринска революционна организация" (ТМОРО), през 1905-а става "Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация" (ВМОРО), а след 1913-а - само ВМРО.

Цел на революционната организация е пълната политическа автономия на Македония и Одринско и присъединяването им впоследствие към България.

През 1902 г. избухва Горноджумайското въстание. Организирано и проведено от Върховния македонски комитет без сериозна подготовка и обхват, въстанието е жестоко смазано от турските власти.

През януари 1903 г. на конгрес на ТМОРО е взето решение за избухване на ново въстание. Възприема се тактиката на перманентната революция: в Битолски окръг то да избухне на Илинден, в Одринско - на Преображение, а в Серски революционен окръг - на Кръстовден.

На 2 август (Илинден по стар стил) въстанието избухва. Освободени са планинските райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кааза. На 18 август започват и бойните действия в Одринско. Освободени са Василико и Ахтопол, турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В станалите 239 сражения срещу 350-хилядната турска армия се сражават 26 хил. въстаници. Загиват 994 от тях, опожарени са 201 села, убити са 4600 души мирно население, а други 25 000 емигрират в Княжество България.


След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година[12].
Мемоар на Вътрешната организация, 1904 година

Вътрешната македоно-одринска организация претърпява сериозни поражения: губи значителна част войводи и четници, по места тайните ѝ комитети са разкрити и разбити. Започва преосмисляне на взетите решения за всеобщо въстание. Още преди края на въстанието в Западна Европа са изпратени Борис Сарафов и Михаил Герджиков, за да спечелят благоразположението на обществеността там. Задграничното представителство на ВМОРО издава в средата на 1904 година Мемоар на Вътрешната организация, който цели да осветли причините за избухването на въстанието.

Преговорите между ВМОРО и бившите дейци на ВМОК за създаване на общо Благодетелно дружество пропадат и на 16 декември официално се въстановява дейността на Върховния комитет[13]. На Софийски съвещания от януари 1904 година е приета директивата за бъдеща дейност на ВМОРО, диктувана от Яне Сандански и приближените му, и която цели демократизация в организацията[14]. В същия дух за децентрализация протичат Варненския (14 февруари), Струмишкия и Прилепския окръжни конгреси от 1904 година.

През март 1904 година група дейци около Борис Сарафов формират Временен комитет, който извзема част от функциите на Задграничното представителство, но се саморазпуска в началото на 1905 година[15]. С тези действия фактически започва разцеплението на ВМОРО.

През 1904 година се провеждат преговори на две нива между Османската империя и Княжество България и между Османската империя и ВМОРО. България издейства от Високата порта пълна амнистия на политическите затворници, а ВМОРО участва в изготвянето на проект за реформи в Македония и Одринско[16].
Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО:
Демонстрация в София след края на въстанието.
„ Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода