Join the new world

Здравейте драги ми читатели.
Днес след цял ден изморително, досадно и силно отвратително учене за изпити реших да си почина малко пишейки тази статия..Но преди всичко сложете по един Съб и Вот, а след това Ви пожелавам приятно четене и дано се забавлявате!

---

Историята за миризливите (ми) чорапи



Ден 1: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
Ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис..така е по добре.
Ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
Ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено – няма да ги сменям.
Ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи..нещо си въобразява.
Ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?”..какво му стана на тоя човек.
Ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна...?!?!?
Ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
Ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
Ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми развалиха сънят!
Ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
Ден 12: Родителските тела ми заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
Ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна.. даже не разбрах кога е станало, още спях.
Ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
Ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.. така ли? аз не усещам нищо.
Ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
Ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно...абе какво им става на тия хора всички се изнесоха..
Ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
Ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях.
Ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село….тука става нещо странно.
Ден 21: Хлебарките напуснаха блока…такова изселение не бях виждал.
Ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка..не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне...горкия сигурно е ял нещо развалено.
Ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Веднага извиках бърза помощ, но по новините нищо не казаха.
Ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
Ден 25: Нещо ми е тежко в корема и ми се драйфа...
Ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйфам...
Ден 27: ...
Ден 28: ...
Ден 29: ...
Ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас.