The awkward moment, when you realize…или 10 стъпки към пиксализирането на живота

Day 1,845, 04:13 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna


[тази статия е част от конкурса "Мастиленият лабиринт"]

Ниво I: Просто чекиджия.

Тя стои пред теб, не, почти легнала е – гледа те в очите топло, предизвикателно, директно. Зениците й изглеждат широки, очите й – влажни, подканващи. Проследяваш извивките й, наслаждаваш се внимателно на всяка част от нея. Красивите глезени, заоблените бедра. Краката й са леко разтворени, така някак загадъчно. Ханша, тънката талия, гърдите... Поемаш си въздух. Обгръщаш формите й с шепите си, докосваш шията й, вдъхваш аромата на косите й. Затваряш очи и чуваш гласа й – ефирен, тихите въздишки. Препускаш нетърпеливо напред през тесните й дълбини, през десетки тласъци. В последния момент затаяваш дъх и посрещаш екстаза мъжки.

Отваряш очи, мъглата се вдига и реалността те приковава към стола, позволявайки ти да почувстваш леко изтръпналата си дясна ръка и да видиш опорочената снимка на монитора. Новата мис еБългария току-що спечели короната си от един простосмъртен юзър.

Ниво II: Спамът си казва думата.

Прибираш се от командировка и някъде в теб се събужда притеснението, че скайпът може да не понесе зареждането на всички пропуснати съобщения за последната седмица от дузината чат канала.

Ниво III: Напускане на социалната мрежа.

Спираш да влизаш във Facebook, защото ти е по-интересно да следиш шаутовете в играта и да работиш в хлебарницата си, вместо във Farmville.

Ниво IV: Абстиненция.

Лятото отиваш на море и щом влезеш в курорта, започнеш да търсиш откъде да се регнеш, за да не си развалиш поредицата от 5 тренировки и да не изтървеш бонуса.

Ниво V: Играта нахлува там, където обикновено няма нужда...

- Лелееее, сънувах, че Президентът на еБългария ме подготвя за негов заместник. Беше жестоко!
- Сънувал си Плевнелиев?!
- Не,бе! NoLimit.
- A?
- Както и да е. Отидохме на среща на CoT...
- ... Какъв кот?
- CoT, бе, съюзът ни. И там какво да видя – женско царство! Тоя месец много жени Президенти, много нещо! Разбрахме се пак да правим МПС.
- Автомобил или мотор? Или мръсно подсъзнание? То с толкова жени...
- Не бе, посланическа среща. Пуснахме и закон за МПП с Латвия...
- Тоест друго МПС?
- Не, МПП. Съюз, бе, съюз. После трябваше да издадем заповед за бой, че стената в приоритетната падна.
- Стена е паднала? Ма вие какво сте правили там?
- Трепахме гърци. И ги млатихме много.
- Гърци?! Що не започнахте с педерасите?
- Не ставай смешен, те нямат държава още. Накрая взех че пуснах без да искам желязо на пазара за 4 ст, вместо за 7 ст, и преди да успея да махна офертата, вече ми ги бяха купили и се прецаках. И от яд се събудих.
- Човек, нищо не ти разбирам. Да не си ял от другите гъби снощи?
- Човек! Какви гъби, за играта ти говоря. Е-ре-пуб-лик. Не помниш ли, регнах се преди три месеца и...
- Сънувал си как играеш играта, дето я играеш по цял ден?
- Амиии, общо взето...
- Човек... По-добре мини на гъби.

Ниво VI: ...и там, където съвсем няма нужда.

Вече си налял към 30 милиона. Тъкмо стената се мърда напред и някой отсреща пуска бомба. Вафлите са свършили – почти безкрайният ти запас явно все пак е не бил чак толкова безкраен. Вадиш картата и се поколебаваш само секунда. Какво пък, 200 лв, голяма работа. Просто ще си купиш нов телефон по-нататък.

Ниво VII: Уж обикновено недоглеждане.

- Копеле, откога играеш?!
- Какво да играя?
- Erepublik, нали го написа току-що в някакъв коментар – „erepubliiiiiiik”. Не че имаше някаква връзка, но пък... Аре ела в моя юнит.
- Пич, за какво говориш, бе, написах „epiiiiiiiiiik”.
- …

Ниво VIII: Стресът завладява ежедневието.

Попадаш на заглавие в пресата „Либия вкара танкове...” и се изправяш на стола. Кога успяха да се появят на картата, че и да се появят по вестниците заради танкиране?! Минават няколко секунди, докато осъзнаеш, че не си на компютъра, а в ръката си държиш последния брой на „24 часа”.

Ниво IX: ...

Стига вече, стига с тая игра. Сега сме се събрали да пием, това е сериозно. Стани от компютъра! Стига мрънка за тая сол – солницата е тук на масата, вземи си я, ма не те знам какво ще я правиш. Какво смешно има в тая грозната картинка на монитора и какво общо има това с гърците? Вземи разкажи някой нормален виц, нещо за Киркор и Гарабед. Ма не ме интересува Гарабеда от играта, кво ми пука, че бил 8 пъти президент? И ти казах хиляда пъти – партия „Зайче” НЯМА...

Ниво Х: Колелото се завърта.

След дълга и уморителна вътрешна борба пишеш прощална статия, благодариш на всички и си подаряваш акаунта. Караш новия собственик да смени паролата, за да не се изкушаваш да влизаш. В следващите дни откриваш с ужас, че нямаш представа какво да правиш с всичкото това свободно време. Чудиш се дали не можеш да си хакнеш акаунта и да си го завземеш обратно (да го поискаш направо би било безсрамно и направо неприлично). Няколко неуспешни опита да продължиш живота си и най-много седмица по-късно, ти идва гениална идея. Купуваш някой много силен и известен акаунт (или си правиш нов и започваш на чисто). Представяш се за друг човек и бавно, но сигурно се внедряваш в колективите, които преди това да били забранена зона за теб. С това нараства адреналина от играта и се проявяват първите симптоми на шизофрения, но колелото все така продължава да се върти...