Quo Vadis, Domine?

Day 1,964, 12:21 Published in Bulgaria Bulgaria by Imoenbg1


Е, след последните драми се зачудих отново - в крайна сметка какво ни движи? Защо играем, къде сме ние, както се питаше от онзи социологически институт? И какво правим впоследствие......

Защо сме хора на крайностите? Какво ни кара да плюем по всичко и всички? И да хейлваме безумни чудесии след безумни рундове? И докога едната половина ще обяснява на другата половина какви са идиоти?

В крайна сметка си зададох въпроса - защо аз съм толкова негативно настроен? И накъде отивам? И тъй като не само някои личности от журито на един конкурс носят божествената искрица, реших даже и да го напиша.....

Защото всички ние носим доброто и злото в себе си.

И реших, че е време да спра да съм толкова негативен.

Понеже днес моята Принцеса стигна ранг национална сила (въпреки, че за мен винаги ще е Богиня с поне пет звезди), а и аз взех своя медал номер 60, ще раздам по танкче на първите 50 -100 коментирали. Не е много, но пък противно на всякаква логика аз не съм милионер 🙁

Сега към по-трудната част. Време е за музика и поздрави.....

Е, нека първият поздрав е този път за моята сестра и малката ми племенница двукликър 🙂

Малчо, стой далече от тая игра!!!!!! (Добре, че не разбираш)

Следва едно парче за НЕЯ !!!!

За теб, мило!!!

Хайде и за моите идиотчета 🙂

За вас, изроди и юбертролове!!!!

Този път нека мацките са повече 🙂



П.С За непросветените заглавието е от един световно известен роман на Хенрих Сенкевич. Ако не сте го чели, прочетете го. Определено си заслужава.

П.П.С Ха сега да видя колко човека ще я прочетат цялата 🙂