Evolution of the New World

Day 1,954, 07:17 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Greevas

Предната ми статия беше много картина с малко текст, тази ще е много текст с малко картинки, да видим българинът обича ли да чете или не.
Реших да проследя част от еволюцията на играта през последните 3-4 години, от V1 го наши дни и как решенията на хората криещи се зад фасадата на древногръцкия философ въздействаха, подобриха или подринаха игровото преживяване на нас, играчите.

Социален аспект.
Едно време, преди много, много години, преди V2 си нямахме ФБ подобни стени и туитъроподобни шаутове, но пък си имахме чат стаи, те приличаха много на ИРК каналите и бяха доста полезни, за жалост господин Админът реши, че този лукс заема прекалено много пространство и натоварва играта излишно, така ни се наложи да а се сбогувахме с ингейм чат опцията. На времето имаше рекламни банери, срещу съответната сума всеки можеше да сложи банер с линк на местата където отляво в момента виждате бойно поле, а от дясно ферма. Системата беше проста - плащаш Х злато за ХХХХ импресии, за жалост много хора постваха ХХХ снимки (порно) като банери и това принуди Плато да премахне опцията завинаги.

Политически аспект.
Тук промените на Плато никога не са били особено големи, но и никога в положителна посока. За тези 4 години той направи 1-2 промени в организирането на партиите. Long time ago, ако парти президентът напуснеше, вторият на изборите заемаше мястото му, после стана така, че първият по опит в цялата партия заема мястото му, глупост голяма, но се ла ви. Преди когато една държава биваше затрита, партиите й автоматично ставаха част от другата държава. Това водеше до честото обновяване и преструктуриране на партиите. Друга голяма промяна на Плато, която беше в негативна насока беше премахването на президентските цели.Преди всеки кандидат можеше да посочва 3 цели, при изпълнението на всяка от тях страната биваше възнаградена, това водеше до много по интересни политически дебати и градене на стратегии за месеци наред.

Но, най - голямата глупост в политическия модул бе делокализирането на депутатските листи, на времето всеки депутат се кандидатираше в даден регион и хората, които понастоящем обитаваха дадения регион, можеха да гласуват за него или конкурентите му, така народът имаше право сам да избира представителите си, а не те да бъдат определяни от партийните президенти. Да, имаше огромен изборен туризъм, купуване на гласове, но имаше и честност, прозрачност и стратегии и най вече правото на собствен избор.

Икономически модул
Тук е може би големият провал на Плато, тез момчета бяха направили нещо красиво, нещо интересно, абе нещо което те правеше по-активен играч, да започна от V1. На времето качеството на компанията имаше значение за това колко кръв ще изразходваш за работата си в нея - к1 ти взимаше 10 кръв, к5 ти взимаше 50, (имаше и щастие което работеше на същият принцип) но тогава кръвта(и щастието) беше много ценен ресурс можеше да взимаш само 10 хранителни едниници които в зависимост от качеството щяха да ти въстановят между 100 и 500 кръв, щастието също беше от значение, а и по толкова въстановяваха подаръците. Тогава разделението на заплатите си беше доста голямо, ако работиш в К1 компания едвам свързваш двата края, ако си в К5 обаче се шириш на широко, за да можеш да кандидатстваш за място обаче се изискваше и работно умение, колкото по-високо, толкова по-голяма заплата получаваш, не като сега всички на едно, тогава и от кръвта ти зависеше колко произвеждаш, ако бачкаш на 100 кръв произвеждаш много и работодателят доволен, ако бачкаш на ниска, произвеждаш малко и го вътриш, но и твоето умение не се вдигаше с много. По това време също се работеше и с бустъри много, спомням си как съм давал по 2-3 злато на човек за да ми бачка с бустър в хлебарницата, те доволни че вдигат умението, аз доволен, че произвеждам повече, комуникираме си, завързваме приятелства, абе идилия отвсякъде.

После наш Плато реши да осере нещата и въведе V2 и 24-часовия режим. При него всеки можеше да си разпредели времето за работа, учене, тренировка и почивка. Работата и тренировката няма да ги обяснявам ясни са, ученето и почивката обаче бяха голяма простотия. В учението имаше категории, на които можеше да развиваш героя си, архитект бачкаше по строителните фирми ,миньор, механик и т.н сега няма смисъл да ги разглеждам всичките, работата беше там, че това създаваше голяма обърквация и на моменти огромен дисбаланс в търсенето и предлагането на работна ръка.Почивката от своя страна ти възстановяваше щастие, което беше важно за производителността ти, под 10 щастие не можеш да тренираш, под 20 не можеш да работиш. Ако искаш в началото на деня да си по-свеж, си купуваш къща.

Ах, сега да ви разкажа и за бившите сгради в играта.
Болници. В началото болниците работеха така: Правителството решава, че трябва да има болница в София, събира пари и поръчва на компания, изработваща болници, да направи една със съответното качество - К1 възстановява 10 кръв, К5 възстановява 50. Ако си в в София и има някъде, независимо къде, битка, биеш се и после ползваш болницата, после Плато го направи така, че ако битката е за София, тогава можеш да ползваш болницата.
Защитни системи - същия принцип, само че вместо да възстановяват кръв, поемат определено количество щета за региона, който е нападнат. Ако в София има К5 защитна система и Гарабеда се напие и атакува Румъния и те решат да ни затрият в битката за София щетата ще е с 50К по-малко от тяхна страна.
Къщи. Ей тва къщите ми липсват най-много. Къщите ти възстановяваха Кръв, а в последствие Кръв и Щастие и издържаха определен брой дни. К1 - 10 кръв и 10 дни и т.н. Работата беше там, че бяха много изгодни и се търсиха много, ако имаш финансите да си я закупиш де.

Организациите. Всеки гражданин можеше да си закупи организация срещу скромните 2 злато, в нея можеше да имаш валута, фирми, да я ползваш за склад и да си сътрудник с някой и да развиваш бизнес.
Регионите. Тука нещата бяха мнооогоооо различни. Всеки регион добиваше нещо в 3 степени (Low, Medium, High), ресурсите се добиваха от добивни фирми за Зърно, Дърво, Желязо, Нефт и Диаманти. Ако имаш Житница във високодобивен житен регион си шефче, ако имаш във нискодобивен - горко ти. Със зърното се произвеждаше хлябът, с диамантите - подаръци, с желязото - оръжия, с нефта - билети, с дървото - болници, къщи и защитни системи. Цялата игра се въртеше около това кой ще притежава повече High региони. За жалост на нас не ни беше отреден дори един и за това дълго време бяхме сред слабите страни.Но пък тогава не беше нужно регионът ти да е свързан със столицата ти.

Журналистически аспект.
Тук промените бяха най-малко. В началото нямаше категотии а само един топ 40 или 50, не помня и аз, на статиите в определена държава и топ 5 на международните статии. Но на времето можеше да постваш директни линкове към ютуб - такива, дето направо на статията може да гледаш клипчето, абе беше като в нормален форум, можеше да променяш текста, да му слагаш цвят, но за много кратко време, после Платона реши да на**е целия модул. А и тогава го нямаше вотърса и ги нямаше бегърите да се молят за съб да се докопат до медала, нямаше и раздавания, защото го нямаше свръх производството, ако искаш да си със ММ трябва да пишеш хубави увлекателни статии, за да може хората да ги забележат и оценят, не сега всеки дришльо с малко валута си взима медала. Едва по-късно се бе появил един унгарец със 1000 орга, който продаваше ММ медали.

Военен аспект.
В началото една битка продължаваше 24 часа и този който налееше повече щета печелеше.Организирано се наливаше в последните 30 минути на битката от армиите и танковете, тогава се създадоха първите армии за да може повече хора да се заинтересуват от играта и да се вдигне количеството щета.Беше почти не възможно да спечелиш БХ медал, само танковете взимаха медали защото им беше лесно да следят 1-2 битки при положение, че в целия свят св водеха най много 6-7 за деня.Обявяването на война изискваше злато, сключването на мир изискваше злато, атаката над регион изискваше злато, вдигането на въстание изискваше злато, да спечелиш Въстанически медал без помощта на държава беше абсолютно не възможно.Пакистанците само продаваха медали тогава се търгуваха по 50-80 злато парчето и беше само за гъзария. Обикновения гражданин можеше да се бие веднъж за деня от 5 до 15 удара без да дава злато за пакети и индивидуалната щета нямаше голямо значение ако си обикновен гражданин, това водеше до ниска обща активност и админите измислиха нов модул.

Версия 2.Разделиха картата на шестоъгълници.Да се биеш отнемаше много време, но където имаше болници можеше да се биеш много пъти без това да се отрази на кръвта ти.Различните оръжия предоставяха различни ползи- щета, точност, маневреност, издръжливост.Имаше си рундове за всяка страна, за жалост боя във версия 2 изискваше прекалено много време което още повече понижи общата активност, само армейците и танковете станаха по активни защото играта им бе по на сърце.За жалост танковете мачкаха наред, нямаше го дивизионното разпределение и един танк с 7-8к сила(тогава това беше супер много) можеше да дойде и да ти размаже лицето без да имаш възможност да обжалваш.Модулът имаше своите моменти, но като цяло разочарова.Оръжията бяха custom и бяха объркващи, изискваше се много време и гинанси за придобиването и използването им.После минахме почти на сегашния вариант на битките, разделихме се по рундове, но го нямаше точковото преимущество нямаше ги и дивизиите, това беше златният век на танковете, всеки купуваше щета от тях защото беше по изгодно от колкото да храниш армия, пак се танкираше в последните минути армията стана още по-важна.След това дойде разделението по дивизии и използването на точковата система, танковете им се наложи да плащат по големи суми за да запазят влиянието си на бойното поле след въвеждането на ограничението за прехвърляне на злато държавните субсидии секнаха.Междувременно въстанията почнаха да се организират от по 10 души и почнаха да струват по 1000 валута.Беше въведен Естествения враг който премахна нуждата да се дават стотици злато за обявяване на война, също така отпадна таксата за нападение над регион, беше въведен времевият прозорец, преди можеше да си във война 1 година и да не нападнеш нито веднъж.Бяха въведени милитари юнитите, а със тях вафлите и базуките, после като награда бяха въведени и бомбите и буустърите за щета.

Пазари.
Трябва да отделя специално внимание на пазарите защото имаше време когато те бяха двигателят на играта.Едно време всяка страна си имаше отделен пазар с отделна валута.Това предоставяше огромни възможности да трейд печалба, купуваш от единият пазар произвеждаш или продаваш на другия, по това време беше жизнено важно да притежаваш лицензи за други страни и да изнасяш стоката си там, да си търговец значеше нещо мамка му, как можа ПЛАТО, КАК МОЖА, съжалявам развълнувах се.Валутния пазар беше като стоковата борса, а играчите същински банкери, за ден можеше да направиш стотици злата ако уцелиш подходящият момент, то не беше местене, то не бяха организации, то не беше следене, абе това беше цял отделен игрови аспект, който част по част ни беше отнет.Спокойно за един ден можеше да си прехвърлиш милион злато ако искаш, търговията с компании процъфтяваше, да си стопанин и работодател беше трудно, но и престижно изискваше се умение да изкараш максимума от работниците си, да ги следиш на каква кръв работят, да им даваш буустъри, пари под масата да сключваш сделки с приятели за търговия на ресурси абе красота от всякъде, но не би и уви.

В следващата част от поредицата Erepublik History ще ви запозная със съюзите в играта и миграцията на държавите помежду им.

placed after the 42nd vote