BG-Voyage

Day 2,651, 10:44 Published in Bulgaria Bulgaria by Sollam
ХЕЙ, ХЕЙ, чува ли някой нейния глас, за да бъде с нея в тишината?

Здравейте, приятели!🙂

Съвсем случайно в главата ми хрумна идеята за словосъчетанието „интернет самота” и тръгнах да я търся. Когато я открих разбрах, че тя никак дори не е самотна. След известно време, прекарано с нея и самият аз, естествено.
Пропътувахме немалко километри заедно. Попяхме, потанцувахме. Научих безброй неща за любовта, изпята и изтанцувана по различни начини. Накратко казано, беше ни всичко друго, но не и самотно.
Така че, който се чувства самотен или отегчен, нека заповяда на поредното българско пътешествие с мен и „интернет самота”-та.
Та тя ме помоли да отдадем заслуженото на наближаващия „нежен” празник. Разбира се, не от чисто нейна си женска куртоазия. Знаеше, че е „скрита тъга” и тиха лудост”. Досещаше се, че плаче в повечето от нас, но въпреки това искаше да знае, че вечно ще я има.
Казах й:
- „Ти” си вечна тайна, но не забравена. Знам, че „Трябва да свикна да съм щастлив” и с теб, но части от теб ме връщат назад”. Просто защото „сърцето ми няма никога да позволи да загубя с теб и Другата част от себе си..”
И може би още дълго трябваше да й обяснявам, че нищо не може да бъде „Както преди” , докато тя не започна „да рисува себе си по памет”.
Странна беше тя. Наричаха я самота, но определено се чувстваше некомфортно беше ли сама. Самотниците я раждаха и пак те я убиваха. Попитах я, какво всъщност е тя. Самотата ми отговори, че е допълнението. Запълвала празнотата в света. Това ме наведе на мисълта, че съществуват и други таблети, в които тя безпардонно се настанява. Може би там лягаше между най-съкровените тайни на хората и невъзмутимо си спеше, но после се събуждаше и си тръгваше, за да захърка отново пред моя монитор.
Не можех да отрека, че нещата между нас бяха на «Приливи и отливи».
... И честно казано, да я «обичам не ме беше страх».
Беше толкова сладкодумна и така омаймащочаровна. Дори на моменти си мислех, че едва ли бих могъл да намеря по-добър и по-забавен спътник през това си пътуване, но все пак. Любов...?! Между нас?!
Тя, разбира се веднага ме увери, че «Има как», стига да «захвърля клюките за нея в кошчето с отпадъци» и тогава може би надеждата би ни поръсила със сълзите си на щастие, но...
Така й не «продумах нищо». Не «потънах в мрак». Просто знаех, че «Има как».
Обърна ми обидено гръб – бавно и повярвайте ми, мъчително.
През нея «миналото ме гледаше отстрани». Миг след това бях поредният «Невидим». Един от многото. Просто «Никой». Или по-скоро бивш някой и настоящ никой, на когото самотата бе казала, че «животът е само е един миг. Този миг е твой»

Мой, а сега и ваш! Като миг от мига с полъх на парфюм 🙂

Прощавайте и простено да ви е!

Хубава...🙂

П.П.
Всъщност, кой знае?! Може би при следващата ни среща ще се получи?!🙂
Или поне с нея ще намеря отговорите на вечните въпроси:
«-От къде идвам? Накъде отивам? Колко ми остава?» и непременно ще споделя с вас!🙂