... VS ...

Day 1,913, 00:01 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev


Леглото ми все още миришеше на любов, когато телефонът иззвъня и получих първия поздрав …

От години е така – едната половина от приятелите ми звънят на 10-ти февруари, другата – на 14 –ти. Обикновено черпя два пъти и два пъти виждам събрани около мен любими хора.

Наслушал съм се на всякакви спорове - какъв празник е днешния ден и кой трябва да празнува. Измислено и ненужно противопоставяне, ако питате мен. Странно е как модерни хора, хора, смятащи се за космополити и граждани на света, могат да бъдат тесногръди и да не са в състояние да празнуват, всичко, което се предлага в днешния ден. А българите могат да се веселят – независимо дали има повод.

За онези, които не знаят през 308 година в околностите на Кесария Палестинска, в бедност, живяла силна жена. Била християнка и не приемала езическите богове, не почитала и езическите празници. Император Максимилиан ІІ Галерий издал заповед, според която жената трябвало да принесе жертва пред цялото село на езическия олтар. Завели я насила до мястото, дали и нож и й наредили да заколи някакво животно. Тя пуснала ножа, навела се, взела камък и го хвърлила върху олтара. След което демонстративно обърнала гръб на жертвеника. Обезглавили я. Името на тази жена било Валентина. Българската православна църква я чества на 10-ти февруари заедно със Свети Харалампи. Това е празник на пчеларите, а в църквата се носи мед, който се освещава и става лечебен.

Независимо, че празнувам на 10-ти февруари, никога не връщам поздравите, получени четири дни по-късно. Може ли да има вино без любов и любов без вино?

Но има нещо, което ме дразни. Все по-често забелязвам, че хората празнуват от суета. Обвързват поводите с материални символи. Робуват на търговски трикове и забравят, че любовта и виното могат да минат без всякакви излишни джунджурии. Достатъчно е да подарите прегръдка, целувка и бутилка вино.

Приятели,
Празнувайте днес. Празнувайте истински. Не бъдете част от търговските клишета. Подарете и получете в замяна, онези неща, на които никой не може да сложи ценови етикет и баркод.

И понеже обещах на Sollam, че ще пусна стих на Петя Дубарова, нека това е моят поздрав за всички ви.

Пролет

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...