"Бисерни" моменти

Day 1,954, 06:53 Published in Bulgaria Bulgaria by love myself

Да се чуди човек да участва или не…но очевидно не ми липсва свободно време и защо да не се възползвам от това. Пък и достатъчно се наслушах на предположения дали ще искам да се изправя срещу брат си в директен двубой.
Е,маниаци,имате го…

19 Януари 2010 година
Мелодията на “If I Could Fly” ме откъсва от забързаното ми и все по-натоварено ежедневие. Минута колебание и все пак натискам зеленото бутонче.
- Систър,познай?!!! Регистрирах се да играя в една нова стратегическа игра в реално време и преди да ме порицаеш ти обещавам,че няма да се ядосвам, защото хората са готини и няма да има скандали и глупости като в другата…
Да не повярва човек как Негово Величество звучи толкова жизнерадостно и пак е решил да си губи времето в нета. Опитвам се да го подкрепя доколкото мога с окуражителни слова и разни възклицания,а на ум се моля да не е поредното започнало като забава разочарование.

Няколко месеца по-късно пак по телефона
- Няма да си говорим сега,имам толкова проблеми в отряда,а ти искаш да си споделяме(WTF?!). Сега трябва да ходя да фермя,защото некви мултаци са ме налазили,а си пазя вафлите…
- Брат,на какъв език говориш?! На български,ако обичаш.
- Сега няма да се прекъсваме,докато се прекъсваме,нали? Опитвам се да ти обясня колко е сериозно положението,а ти никак не ми съдействаш…
Как ли можех да съдействам като очевидно думите ги няма в моя речник. Със сигурност вафлите бяха „Куку руку” щом тъй ревностно ги пази.

Няколко време след това, но този път не по телефона
- Брат,чакаме бебе.
- Браво,Сис,само да направи 2-3 годинки и независимо от какъв пол е ще го направя двукликър !!!
Сигурно съм имала лице на наемен убиец,щом и бъдещия татко се беше втренчил в гримасата ми. Тогава осъзнах,че ако не се намести трайно в живота ни тази игра,то поне ще остави неизлечими спомени…за съжаление.

„Телефон все ни свързва,телефон ни дели” дори и след половин година
- Гадинко,ще ходим в МОЛ-а на хапване и филмче,искаш ли да се присъединиш?
- Писе,няма как да стане защото с Таблов и Гошо Си спорим аз, Симо или Бакалина е най-големия трол в страната. Ама ако знаеш в една статия как ги натролих…много яко стана.
- Ти къде си? – питам аз все едно знам,че в българския съществува глагол „тролене”, даже за момент се опитах на ум да си го спрегна. Нямам шанс. Само кажи къде си и ще дойдем при теб да се запознаем с приятелите ти.
- А,а,а…ти не разбра ли,че съм си в нас. В чата съм и сега си спорим. С някои от тези пичове ходихме да пием бирица,но миналата неделя. Не те поканих,защото нямаше никак да ти е интересно.
Изведнъж от „съдействаща” станах излишна.

Имам още безброй такива „бисерни” моменти. Обяснения как играта се играе за две минути, колко е „яко” да си в „аматьорския”, как битката да си „трол” номер едно е много оспорвана и как РЖ много приличал на еПарламента. Чак месеци по-късно разбрах какво означава РЖ. Едно нещо обаче ме изкара от равновесие.

Малко преди Коледа 2012 и отново очи в очи
- Знаеш ли,че съм семеен вече ?
- ?!
- Не бе,не,в играта. Имам си Принцеса и й бях казал,че ще съм на двуклик тези дни,а тя ми готвила изненада…
Вече виждах гръмките заглавия на последните страници на жълт ежедневник „Жена влиза в затвора заради нанасяне на тежка телесна повреда на близък роднина”. Наложи се и това да преживея с надеждата, че някой ден…ех,някой ден…
Уж всичко утихна за известно време,докато се появи конкурс,в който аз участвах и даже спечелих, макар и не първо място-от негово име естествено.
И както бяха казали някога „Дръж приятелите си близо,а враговете си още по-близо”. Та, мила моя еРепублико,ей ме на-регистрирана, вдигнала левъл, та да имам вестник и да списвам, държаща под око приятелите и враговете на Трола. Сега без заобикалки,помисли си какви ще са последващите ми спомени с теб, за да не се стига до Вапцарови сривове тип
„Живот ли бе да го опишеш,
Живот ли бе да го разровиш,
Разровиш ли го ще мирише
И ще горчи като отрова”

И тъй като не съм щедра като Негово Величество, няма мацка, няма музика, няма клип…и само недейте да ставате повече от 15 редовни читатели,че ще станем двамката „на кълбета”.

Нещо засукано за финал,та да не изглеждам като „Блондинка в книжарница” на фона на останалите участници

"…паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите, благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото…”
Габриел Гарсия Маркес-„Любов по време на холера”

Бел.Ред. Моето сърце изглежда е някакъв друг рядък тип 