Дебелия написа "Ода за Пандо" и за малко не умря от отслабване

Day 1,729, 14:11 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Debel Sasho



Последните минути на битката течаха, а дебелия вече беше хванал белия лист и го пълнеше с букви, развълнуван, потен, мръсен и леко поотслабнал. Не битка а истинска фондова борса. Надаване за щета, шаутове за наемни сили, зов за танкове, опити за черна търговия и дребни машинации.
Дебел Сашо започна да пише.

Ода за Пандо
посвещавам я на всички които се биха като един.

"Цял ден как Пандо те бранят. Един до един. Българин до Българин, без да знаят че са братя. В дивизии четри строени, богат, беден, глупав, ,малоумен , дебел, висок, красив и умен. Поет до войника, овчар до физика. Стоят си те като един и удря ги на всеки час вълната аржентинска, а те като буна в Черно море я поглъщат и само пяна в морето връщат. Единен народа ни трудно той става, но стане ли няма пощада и като великан мачка джуджета, като 'цар орел" яде мишлета, на бойното поле справедливост раздава, защото по-силен от него няма. Българин да се наричам, първа радост е за мене, Българин да ме наричат - гордостта по лицето ми грее. Нека помни се за хиляди години таз битка епохална, нека знае се от поколенията бъдни, че и Дебел Сашо своя дан за родината си даде и отслабна."

Дебелия заплака когато завърши одата. Плачеше от немощ. Беше загубил цели 5 безценни килограма, отглеждани с любов и грижа. Като деца му бяха. Но това е живота. Печелиш едно за да загубиш друго. Шишо бръкна в джоба на калния си панталон и от там извади едно левче останали му след голямата битка. След секунда дебелите крачка вече припкаха неудържимо към лавката във военния лагер. Време беше победата да се отпразнува с две вкусни и калорични вафли.
Три пъти ура
Ура, ура, ура