Join the new world

Съюз на Българските Национални легиони (СБНЛ)



Посвещавам на всички паднали за свободата, обединението и отбраната на Отечеството, и избитите от комунистите легионери.

С дързостта на младите и мъдростта на старите да възродим нацията и България.

Българските Национални легиони (БНЛ) са продължители на идеите на създателя на нашата национална революция - Георги Сава Раковски, смятан за първия български легионер, а легията, основана от него през 1862 г., - за първия български легион, в който е участвувал и апостолът на свободата Васил Левски.



БНЛ бяха идейно оформена организация с вдъхновени членове, които отиваха на борба против комунизма и срещу рушителите на държавата с пълна вяра в себе си, в просперитета и в бъдещето на България, независимо от унизителното отношение на Великите сили. Легионерите излязоха срещу комунизма не като поддръжници на съществуващия режим, а като идейни противници на марксизма, издигайки други нови идеи и принципи за отношението, което трябва да се възприеме към проблемите, засягащи народа и държавата; за регулиране на отношенията между труда и капитала и между гражданите и техните частни интереси в обществото; за социална справедливост и правилно разпределение на благата; за задълженията на гражданите към държавата и на държавата към своя народ.Настоящата книга БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ - МИНАЛО и НАСТОЯЩЕ има за цел:



1. Да улесни БНЛ в тяхната идейна работа.



2. Да запознае в общи линии младите поколения българи, интелигенцията, обществеността с причините, наложили създаването на тази организация; със своите идеи и борби.



3. Да събуди у българската младеж онази любов към България, която гореше в душите и сърцата на учениците, студентите, народа след наложения ни Ньойски диктат в онова тежко за народа и държавата време.



4. Да поддържа надеждата у младите хора и в ония българи, които живеят с болката от неосъществените национални идеали, щото българският народ да не забравя славната си история и да осъзнае необходимостта от изграждане на единен мироглед сред българите, обезпечаващ единомислието и единодействието на народа ни. Това ще му даде необходимата духовна мощ, за да се отърси от вредната партизанщина и от служението на чужди интереси, за да съхрани България и българщината в бъдните векове и в предстоящите сега и в бъдеще световни събития.



5. Да повдигне смачканото национално самочувствие и българска принадлежност от 50-годишното комунистическо управление, докарало България до просешка тояга.



6. Да привлече в редиците си всички, които обичат България, които желаят да работят за издигане авторитета и доверието й сред световния елит, и в България да няма онеправдани, да няма гладни, да няма корупция, а престъпността да бъде сведена до поносимия минимум.



България да стане магнит за привличане на мозъци и капитали, а българите по света да не се срамуват от името българин, а да го носят с гордост.



Тук читателят ще срещне понятието национализъм - дума, която държавници, политически групировки и политици използуват като някакво отрицание.



Съгласно определението, дадено от комунистите и от социалистите, национализмът е реакционна буржоазна идеология и политика, която проповядва и поставя интересите на своята нация в привилигировано положение, заради което се насочва към угнетяване на други държави и народи.



Това понятие според горното тълкуване се покрива в известна степен с понятието шовинизъм, който пък проповядва превъзходство и господство на една нация над друга, разпалва омраза и вражди между другите.



Ето как БНЛ са разбирали и разбират национализма.



За Българските Национални легиони национализмът е активно съдействие, борба и работа за постигане на националните идеали и интереси. Той е борба за издигане на българското, за неговото усъвършенстване, за да стане конкурентоспособно; той е борба за държавно, национално и културно единство; той е борба и цел за стопанско развитие, за духовно издигане и напредък. Той е борба за благоденствието на целия български народ, а не на част от него. Той е борба за възстановяване и запазване суверенитета на България. Борба за държава и народ с национално достойнство. Национализмът, изповядван от малките народи, е една от движещите сили за прогреса на човечеството и в същото време е важен фактор, предпазващ цивилизацията на планетата от онова загниване което изглежда неизбежна последица от господството на имперското или на космополитичното мислене и практика. Това всъщност е и смисълът на голямата битка, която малките народи продължават да водят и днес, в края на 20-ти век.



След освобождаването си от турско робство България е водила войни единствено за присъединяването на поробените си земи към майката Родина, които, за съжаление, са погубени от грешки на слаби политици. Да се бориш за собствените си земи, останали под робство, и за защита на националния си етнос не е шовинизъм, не е и национализъм, разбиран в лошия смисъл. Това е дълг на всяко правителство, на всеки българин, застанали начело на държавата.

България след Априлското въстание - 1876г.





Потресена от жестокостите на турците при потушаване на Априлското въстание, световната общественост благодарение на репортажите на Мак Гахан предизвиква великите сили да защитят българския народ.



На 1 ноември 1876 г. се решава, а на 18 ноември същата година се открива Цариградската посланическа конференция, на която са потвърдени историческите и етническите граници на България, чиято територия възлиза на 215 000 квадратни километра, и изискванията на великите сили към Турция за съдбата на България.



На 8 януари 1877г. Турция отхвърля решенията на конференцията, с което пък от своя страна се създават условия за война между Русия и Турция. Война, която е желана от Русия като реванш за загубата на Кримската през 1856г., превземане на Истанбул и осъществяването на вековната руска мечта - проливите и излаз на топло море.



На 12 април 1877г. избухва Руско-турската война, благодарение на която след спечелването и от Русия България добива свободата си.



На 3 март 1878г. е подписан Сан-Стефанският мирен договор, при който са препотвърдени етническите граници на България.



В Сан-Стефанския мирен договор влизат само 170 221 квадратни километра от землището на България, а не цялото, което е 215 000 кв. км.



Радостта на българския народ е неописуема. След 500-годишно турско робство България получава свободата си.



Три месеца след това, на 1 юни 1878г. по искане на Англия, Германия и Австро-унгария Бисмарк свиква конференция в Берлин за анулиране на Сан-Стефанския мирен договор. На нея великите сили заради имперските стремежи на другата велика сила Русия не желаят на Балканите да има голяма и силна България. Русия е принудена, дава съгласието си и България е разкъсана на 5 части. Северна България се обявява за княжество, васално на Турция с територия 62 776 кв. километра и с население 2 000 000 души, южна - за източна Румелия под пряката политическа и военна власт на султана с територия 33 570 кв. километра и население 815 513 души, от които 573 213 - българи, 174 759 - турци, 42 616 - гърци, 19 524 - цигани, 4 177 - евреи и 1 306 - арменци. Тракия и Македония се връщат на Турция. Цяла Добруджа се дава на Румъния, въпреки че последната не я желае, Поморавието - на Сърбия, която чрез интриги и обещания пред Австро-унгария иска още и Трън, Брезник, Кула и Белоградчик. Трагедията на България и на нацията като цяло с това егоистично решение на великите сили продължава и до днес.



От тук започват и борбите на България за освобождаването на българите и на българските земи, останали пак под робство, и за обединяване на Отечеството в етнически и исторически граници. Борби, свързани с много кръв, със стотици хиляди жертви, и трагедия на една нация вследствие на жестоките решения на великите сили, на съседска алчност и ненавист към България.



6 септември 1885г. - смел и велик акт на малкото княжество България - съединението на северна с южна България, при което територията й става 96 345 кв. км.



Русия е против съединението и изтегля всичките си офицери от българската армия, която остава под командването на младите български офицери.



Недоволна от съединението и подстрекавана от Австро-унгария, Сърбия на 14 ноември 1885г. навлиза в България. Само за 5 дни нашата храбра армия разбива сърбите, а на шестия ден навлиза в Сърбия, където е спряна от Австро-унгария.



На 20 юли (2 август) 1903г. избухва Илинденското въстание, на 6 август се вдига и Одринското. Въстанието е потушено с големи жестокости и опустошения. Тук трябва да се отбележи, че сръбските чети и агитатори са на страната на турците - „братски нам народ”, нали?



На 22 септември (4 октомври) 1908г. княз Фердинанд, придружен от Министерския съвет, се изкачва на Царевец, стъпва върху историческите развалини на старото българско царство и прочита манифеста, с който България се обявява за независима държава под името Българско Царство.



5 октомври 1912г. - Обявена е Балканската освободителна война. Съюзниците България, Сърбия, Черна гора и Гърция са срещу Турция. Цел - освобождаване на християнското население и изгонване на турците от Балканския полуостров.



Турция бита - целта постигната. На 17 май 1913г. се сключва Лондонският мир между България и Турция с граница Мидия - Енос до устието на р. Марица.



Докато продължават преговорите в Лондон между България и Турция, на 19 май 1913г. Сърбия и Гърция сключват съюз против България. Тук се проявяват коварството и алчността на съюзниците сърби и гърци. Те искат ревизия на споразумението от 29 февруари 1912г. и отказват да напуснат освободените български земи съгласно горното споразумение, заради което на 16 юни 1913г. започва Междусъюзническа война.



На 27 юни 1913г. Румъния навлиза в Добруджа, а на следващия ден при Корабия започва прехвърляне на войски към Оряхово по посока Враца - Мездра - София и влиза във войната, като напада България в гръб.



Турция използва тежкото положение, в което е изпаднала България с изтеглянето на армията си на запад и поради коварното румънско нападение, и несъобразявайки се с Лондонския мирен договор, влиза във войната и окупира Източна Тракия. Впоследствие извършва жесток геноцид над българите, отнема земите и имотите им. Това е въпрос, съществуващ до днес независимо от Ангорския договор от 1925 г. между България и Турция.



От коварство на съюзниците си България воюва едновременно с всичките си съседи и е принудена да подпише на 28 юли 1913г. мирен договор в Букурещ, по силата на който загубва Македония, освободените земи от Тракия и Южна Добруджа. Единственото нещо, което й остава, е излазът на Бяло море чрез ивицата между устието на Марица и Места - линията Кавала - Драма.



Тази армия, спечелила всички битки, учудила света със своята храброст и непоколебимост за обединението на отечеството, изпива горчивата чаша на поражението от коварството на съюзниците съседи, от една страна, и от грешки на политиците ни, от друга.



1914г. Обявява се Първата световна война. България влиза в нея на 1 октомври 1915г. на страната на Германия и Австро-унгария. Цел: освобождаване на всички поробени български земи и присъединяването им към отечеството.



Три години българската армия печели победа след победа. Лошо облечени, не добре хранени, нашите войски печелят по всички фронтове на бойните полета.



Едно след друго идват известия за победите на нашата войска. Една след друга падат крепостите. Врагът бяга. Зората на утрешния ден изгрява. Националните ни идеали ще бъдат осъществени. България ще бъде обединена. Цял народ се е впрегнал в работа, за да помага на армията за успешния край на войната и за осъществяване на националния идеал. Други обаче, неинтересуващи се от съдбините на България, искат да докарат болшевизма, трети трупат богатства от спекула и корупция за сметка на изстрадалия, но трудолюбив и обичащ отечеството си българин.



Агитатори - комунисти, леви земеделци, анархисти, използвайки лошите условия, при които армията води бойните действия, разколебават бойния дух на армията и в резултат на това идва и пробивът на Добро поле на 15 септември 1918г. Пробив, който в голяма степен идва и от нелоялното отношение, егоизма и коравосърдечието на съюзниците ни през цялата война. Катастрофа... с мълниеносна бързина се разнася по всички посоки лошата вест. Тия храбри войници, които учудиха света с героизма си и които на четири фронта едновременно побеждаваха, покривайки с незаличима слава българското име и оръжие, отстъпват. Кои са причините? Кои са и къде са виновниците? Много причини, още повече виновници. Победени сме. Озлобени и надменни, победителите в разрез с етикета поставят в унизително положение българската делегация при подписването на диктата в Ньой. Ньой - гроба на нашите надежди. В името на „мира” живи части от България са откъснати; Западна Тракия, Македония, Струмишко и Западните покрайнини. Наложени са на България плащания (репарации) от 2 250 000 000 златни франка, платими чрез полугодишни вноски в продължение на 37 години. Да предадем на Сърбия и на Гърция безвъзмездно 70 825 глави едър рогат добитък и 50 000 тона каменни въглища. От 114 007 кв. километра след Междусъюзническа война и 5 000 000 население България била намалена на 103 244 кв. километра с 4 700 000 население. Контролът по изплащането на обезщетенията се осъществява от друга комисия, която има, както военната, статут на дипломатически имунитет. И двете с огромни и разточителни персонали се издържат от страдаща, осакатена и бедстваща България. Числеността на армията се свежда до 17 430 войници, 1000 офицери, 237 юнкери и 1333 подофицери. Армията има право да притежава 23 000 пушки, 300 картечници, 60 полски оръдия, 108 позиционни оръдия и 41 крепостни оръдия. Излишъкът от 1 200 000 пушки, 5000 картечници, 3400 оръдия, 300 000 000 патрона 6 000 000 снаряда се предава на победителите. Съгласно договорите и конвенцията от 1923 г. Югославия отделно от частта си по репарациите получава още 250 000 тона камени въглища, 2500 вагона, 115 локомотива; машини и ж.п. материали за 440 000 000 лв., храна за добитък за 100 000 000 лв., пари в брой 150 000 000 лв. Неразделна част от договора е конвенцията за „доброволно изселване”, която после е използвана от гръцките управници за насилствено прогонване на българското население, живеещо в Гърция, и за обезбългаряването на Западна Тракия и на Егейска Македония, чрез геноцид и асимилация, включително затваряне на българските училища и забрана на езика.



Излазът на България на Бяло море, придобит от Балканската и Междусъюзническата война, е отнет. България е изолирана откъм Средиземно море, т.е. в блокада.



На България е обещан излаз на Бяло море за по-късна дата, пише Надежда Станчова (по-късно леди Мюр), която е секретар-преводач на българската делегация. На българите не се признава и правото на самоопределяне. Съглашенските велики сили почти насила карат Сърбия и Гърция да признаят някакви права на българите да имат свои църкви, училища, книги, език. Тия права остават само на книга. Оттук започва и асимилацията на българите от гърци, сърби, турци, докато се стигне до днес, когато тия наши съседи обявяват, че в тях българи няма. Каква наглост: нашите български земи обезбългарени. Там, където нашите деди векове са обработвали земята, била е тяхна, напоявана с тяхна пот, където е шествала българска реч, спазвали са се нашите български традиции, там, където се е изповядвала вярата, която 500 години е поддържала българското самосъзнание и дух, сега всичко е погърчено, посръбчено, потурчено, порумънчено.



Трябва ли да бъде всичко това забравено, зачеркнато, унищожено? Българите, обичащи и милеещи за отечеството си, казват: НЕ!



На този негативен фон за бъдещето на Отечеството през 1922г. родолюбиви запасни офицери създават организацията „Кубрат”.



През 1923г. запасни генерали, офицери и ветерани от войните начело с генерал Шкойнов създават нова организация „Родна защита”. Организацията е военизирана и се изгражда върху бойни ядра, чиято мрежа покрива цялата страна. Провежда сборове и конгреси.



И двете организации са изградени в защита на националния идеал на България, за борба срещу неправдите на „мирните” договори, Ньойския диктат, комунистическата пропаганда, рушителите на държавата. Паралелно с това една много важна задача на организациите е стремежът да повдигнат самочувствието на българите след покрусата от войните, да поддържат българщината в поробените ни земи, да продължат борбата за осъществяване на националния идеал на България.



През 1931 г. двете организации се обединяват под името „Родна защита”.



Все със същата цел на 16 ноември 1927г. се създава нова организация - Всебългарски съюз „Отец Паисий”, ръководена от професор Г. Генев.



Организацията разширява дейността си, като се стреми да запознава европейската общественост с българския национален въпрос.