Вечерна история II

Day 1,199, 15:17 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev


И пак съм тук и пак ще пия и ще пея. Имам достатъчно пари за харчене, имам и злато. А пиано-бар еСинатра отново ще ми предложи една вълнуваща вечер. Усещам го – така както усещам натрапчивия мирис на прегаряща пура.

Ммммммммммммммммм – разкошно парче. Обожавам това болеро. Dos gardenias para ti con ellas quiero decir te quiero, te adoro, mi vida. Трара-ра-ра-ра-раааааааа...
http://www.youtube.com/watch?v=S4MCsK3ZXLg&feature=related
Отпих от кубаното, което изисканата сервитьорка ми донесе. Ех, този седемгодишен ром. Знаете ли легендата?! Американците атакували Куба. Войските на САЩ носели със себе си кока-кола, а кубинците произвеждали ром. Една вечер кубински войници откраднали каса с кока-кола и решили да я изпият примесена със своя ром. Объркали двете напитки и ... ромът продължавал да се усеща, а колата ... е тя определено загубила традиционните си вкусови качества. И така кубинците кръстили коктейла “Куба либре” – “Свобада за Куба”. Коктейл, в който ромът подчинява кока-колата. 😉
http://www.youtube.com/watch?v=UhHWhRTkVBE&feature=related
Втора глътка, трета глътка, четвърта ... последна. Вдигнах чашата и довърших питието. Ромът погали небцето ми, кока-колата изтанцува шуплест чан-чан с рецепторите ми и ... останалото е наслада.

Ха! Добра среща. Помните ли онова страхотно гадже, с което се запознах тук преди време?! Тя беше красива, млада, едва 5-ти левъл и разочарована.



Веднага ме видя, усмихна се, махна ми с ръка като на стар познат, каза нещо на сервитьора и седна в сепарето ми.

“Какво пиеш, готин?”, с усмивка ме попита. ““Хавана клуб” с кола”, отвърнах докато потъвах в очите й. Усмивка. Широка усмивка! “А аз си поръчах дайкири!”, добави тя. Мълчание. Неловко мълчание!
http://www.youtube.com/watch?v=qegAkqzDxIs
Донесоха ягодовото й дайкири. Събрах мислите си и ...
“Все още ли смяташ, че еРепублик смърди?”

“Да! И ако имах някакви съмнения, то вече ги нямам”, усмивката изчезна от лицето й. “Вече съм 15-ти левъл, усещам все по-силно конформизмът, агресията в еОбществото ни и продължавам да мисля, че не сме нищо повече от социален буламач. Бивш и настоящ президент си говорят през пресата. Изпуснати нерви, изпуснати думи, напомняне, че всеки има нещо мръсно в еБельото си.”

“Май нещо се е случило? Или пък просто скучаеш, а?”

“Гласувах. Беше лудница. Тотална агитация. Купуване на гласове, предлагане на гласоподаватели, изборен туризъм. Поне да си имахме еДПС. 😉”, усетих иронията й. “А онези, които купуваха и продаваха накрая вместо да се скрият някъде пуснаха статии, в които оправдаваха действията си - било част от технологията и геймплея на играта.”

“Ясно. Еполитиците ни не те кефят.”

“Вече не харесвам и войниците ни. Що битки прецакаха за един медал. Те взимат медалите, вдигат ниво и ранг, а ние им плащаме масрафа”, изсъска през зъби. “А след като ги изгонят се чувстват и обидени. Аман.”

“Е, има надежда. С новия скрипт нещата ще си дойдат на мястото. А има и политическа воля това да се случи”, опитах се да звуча оптимистично.

“Надежда има, но дали мен ще има, когато го направят? След последните промени в играта се замислям дали не отделих достатъчно време на еРепублик. Не можеш да говориш срещу Платон, защото било публичен дебат. Не можеш да протестираш, защото имаш правото само да играеш. От теб се очаква да си богат и послушен 15-годишен хлапак. А и светът е полудял – Тунис, Египет, Либия ... време е и за еРепубликата. Пък може би е време да еУмра ...”

Стана рязко, приглади полата си и се запъти към изхода.
Вече й е навик да се разделя с мен по този начин. И пак ще трябва да й платя питието. Дали ще я видя отново? Ами ако наистина нашето общество не е достатъчно приветливо за новите играчи? Ами ако наистина от нас се очаква да бъдем просто послушни играчи, които да харчат парите си според желанията на еКорпорацията?

Някъде там дрънчеше китара, а гласът на Ибрахим Ферер се смесваше с аромата на прегоряла пура...
http://www.youtube.com/watch?v=vJt1Gx3Wv_k&feature=related
ПП: По традиция тази статия ще завърши със снимка, поздрав към дамите в играта.